Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАРКОНИ РАЗЦЕПИ ГЕНЕРАЛИТЕТА

В БРЮКСЕЛ НЯМА ДА РЪКОПЛЯСКАТ НА СКАНДАЛА


В понеделник, 3 юли, в президентството ще заседава Съветът по национална сигурност. Както научи в.БАНКЕРЪ, в дневния ред ще влезе и главоболната точка за скандалния казус Маркони. На членовете на съвета ще остане да кажат каква ще е оттук нататък съдбата на онези 58.2 млн. щ. долара, които преди три години Министерството на отбраната (МО) получи от държавната хазна. С тях то трябваше да изпълни първата част от правителствената програма за присъединяването на България към НАТО - като изгради модерна полева интегрирана комуникационно-информационна система (ПИКИС), необходима на четирите армейски формирования, включени в състава на Многонационалните мироопазващи сили за Югоизточна Европа (ММСЮИЕ). Но за беда българските омиротворители и до ден днешен нямат комуникативна връзка, съвместима с тази на натовските им колеги. А проектът ПИКИС се покри с печална слава. Излишно е да се припомнят дългите перипетии около обявения международен конкурс за неговата реализация (те са описани в бр. 5 и бр. 50 на в.БАНКЕРЪ от 1999 г.). В крайна сметка състезанието за усвояването на 58-те млн. щ. долара бе спечелено от италианската компания Маркони Комюникейшънс, избрала за свой подизпълнител американския гигант Харис, световен ас в производството на военни радиостанции.


Според сключения на 23 декември 1998 г. договор между италианците и МО проектът трябваше да бъде изпълнен до ключ в 18-месечен срок. Работата обаче не потръгна, главно поради бавно затихващата подмолна война, водена както в отбранителното министерство, така и в Генщаба на армията между привържениците и противниците на Маркони. Кръстосването на интересите в тези среди продължава и сега, тъй като там не липсват фенове на авторитетните компании от ранга на френската Томпсън, шведската Ериксон, английската Рейкъл или немската Сименс, които също имаха апетити към поръчката ПИКИС. Те обаче по една или друга причина отпаднаха от класацията. А сладката победа на италианците от Маркони взе да им нагарча още в началото на 1999 година.


Със заповед от 5 март 1999 г. на тогавашния военен министър Георги Ананиев е утвърдена работна програма за реализацията на проекта и са определени нейните ръководители. Със заповед на заместник-министъра Пламен Радонов от 23 март същата година пък са създадени временни работни групи, огледални на тези, сформирани от италианците. Но въпреки напъните за стройна организация, откриването на първия акредитив за Маркони Комюникейшънс закъснява със 77 дни. Междувременно е сменен и началникът на управление Комуникационно-информационни системи (КИС) към Генералния щаб полк. Ковачев. На мястото му е назначен генерал-майор Запрянов. Според източници от военното министерство той бил вестоносецът на странното съобщение, че

шефът на Генщаба Михо Михов е забранил

на офицерите да участват във временните работни групи, създадени със заповедта на заместник-министър Радонов. Генерал-майорът уточнил още, че щом италианците са поели задължението да изпълнят проекта до ключ, трябвало сами да си вършат работата. А ако имат нужда от консултациите на наши армейски спецове, следва да си плащат за услугите. С прекратяването на работата на временните работни групи на практика тихо са отменени заповедите, издадени от Ананиев и Радонов, и така проектът ПИКИС увисва в безтегловност. По-лошото е, че започват да се клатят краката на неговия изпълнител. На 29 март миналата година Съветът по отбраната към военното министерство решава да се разработи тактико-техническо задание на комуникационно-информационна система, предназначена за нуждите на Сухопътните войски. Онова, което задължително трябва да се отбележи в случая, е, че изрично е поставено условието заданието да бъде съобразено с идейния проект, предложен от

американската фирма Маркони Аероспейс

- конкурент на Маркони Комюникейшънс. Начинанието набира ускорение, след като през лятото на миналата година нарочна българска делегация, оглавявана от заместник-министър Пламен Радонов, посещава американските офиси на Маркони Аероспейс по нейна покана и на нейна издръжка. Тук е мястото да се отбележи, че до средата на 1998 г. двете Маркони-та, ведно с посестримите им в Италия, Канада, САЩ и прочие, са собственост на английския гигант Дженеръл електрик. Но след като той продаде северноамериканския си филиал на Бритиш Аероспейс, на бизнесхоризонта се появи Маркони Аероспейс, работеща като самостоятелна корпорация, със свои интереси. Точно това се опитват да направят у нас и италианците от Маркони Комюникейшънс. Научавайки, че военното министерство има намерение да прави комуникационно-информационна система и за Сухопътните войски, те предлагат

да разработят безплатно проекта

само че неизвестно защо заявката им остава без отговор. Логично би било при тази ситуация военните спецове, безпристрастно и без да толерират който и да е от съперниците, да изберат онази оферта, която пасва най-добре не на нечии частно-лични, а на националните интереси.


Какво обаче се получи на практика? За усвояването на 58-те млн. щ. долара, заделени за превъоръжаване на четири армейски поделения, бе организиран международен конкурс, а за модернизацията на цял род войски - не. И точно този късмет, като на лотария, се пада на Маркони Аероспейс. На 21 ноември миналата година Министерството на отбраната обявява, че сключва с американците договор за проектирането на комуникационно-информационна система, предназначена за нуждите на Сухопътните войски.

Цената на договора е 1.3 млн. щ. долара

Заместник-военният министър Велизар Шаламанов поиска около 300 хил. щ. долара от тях да бъдат заделени за безотчетно лобиране на българските армейски реформи в средите на щатските конгресмени. Пак според заместник-министър Шаламанов самата реализация на проекта ще струва около 300 млн. щ. долара, а според експерти на ведомството сумата щяла да надхвърли 800 млн. щ. долара. Какъвто и да е точният размер на зелената валута, модернизацията на Сухопътните войски със сигурност осигурява добър бизнес. Каймакът обаче явно ще обере

известната американска компания Юнисис

която работи в областта на информационните системи и услуги в САЩ . Тъкмо тя, заедно с авторитетната Стерлинг Софтуер, всъщност осигурява здравия гръб на Маркони Аероспейс, за която се твърди, че все още нямала много голямо присъствие на световните пазари. Запознати напомнят, че Юнисис бе сред кандидатите, закупили преди две години документацията за конкурса ПИКИС, но неизвестно защо не се включи в него.


Междувременно през тази година проблемите на италианците от Маркони Комюникейшънс, които за зло или за добро поеха поръчката, се увеличават. В началото на май заместник-военният министър Пламен Радонов намекна в печата, че поради издънки на Маркони Комюникейшънс договорът с тях може да бъде анулиран. Те не изпълнявали клаузите да включат като подизпълнители български фирми в реализацията на ПИКИС-а. Министърът

Бойко Ноев дипломатично би отбой

признавайки, че пропуски по изпълнението на договора имало и от българска страна. По същото време пресаташето на италианската компания Дада Грасо заяви пред радио Би Би Си, че истинските мотиви за евентуалното прекратяване на контракта трябва да се търсят в проблемите, които създава МО.


Два месеца изминаха от времето, когато този конфликт излезе за малко на светло, а министерството все още не е изпълнило обещанието си да огласи по-подробна информация по случая Маркони. Преди повече от месец в. БАНКЕРЪ депозира пред Пламен Радонов конкретни въпроси по болната тема, но както той, така и пресцентърът на силовото ведомство се държат като съветски разузнавачи. Това, което в. БАНКЕРЪ успя да научи въпреки запушените официални информационни канали, е, че определените за 1999 г. пари са напълно усвоени. Маркони Комюникейшънс и нейният подизпълнител Харис са доставили стоки и услуги, свързани с реализацията на проекта, на стойност 49 267 988 г. марки. На базата на подписано

Споразумение за неразгласяване на секретна информация

е създадена международна експертна група за гарантиране на качеството, в която са включени представители на главния изпълнител Маркони, на българските органи и институции и на италианската и американската армия. На тези експерти е възложено да инспектират от името на българската страна всички подизпълнители на проекта. Одобрени са процедурите за техническите изпитания на доставените съоръжения, които са показали отлично качество. Представителите на Маркони Комюникейшънс са определили българските подизпълнители, с които са обсъдени съответните проектодоговори. Те обаче е трябвало да се подпишат и да влязат в сила след откриването на втория акредитив за Маркони Комюникейшънс. Парите трябвало да бъдат преведени на 29 февруари тази година, но срокът бил удължен до 15 март. И досега обаче Министерството на отбраната не е превело

последната третина от 58-те млн. щ. долара

за да приключи работата по ПИКИС-а. За сметка на това от началото на годината досега министър Бойко Ноев и началникът на Генщаба Михо Михов са подписали няколко заповеди, посветени на ускоряването на процеса. Със заповед от 7 февруари 2000 г. е назначена ревизия на договора с Маркони Комюникейшънс. Странното е, че на подобна проверка не е подложена и Маркони Аероспейс. Напротив, според заповед на Бойко Ноев, издадена през 11 януари 2000 г., на нея й е даден пълен картбланш.


Проверката и оценката на изпълнението на проекта ПИКИС са възложени на 11-членна комисия с един председател и двама заместник-председатели. Начело на шефската тричленка е поставен заместник-началникът на управление Комуникационно-информационни системи към Генералния щаб полк. Добрин Диков, а за негови подгласници са определени полк. Атанас Темелков, началник на отдел Информационни системи към КИС, и Владимир Владов, началник на отдел Анализ на стопанската дейност в дирекция Държавни военни имоти и приватизация към МО. Източници от ведомството обръщат внимание върху състава на комисията, в която случайно или не били включени специалисти, атакували преди две години избора на Маркони Комюникейшънс. Споменават се имената на полковниците Балабанов и Иванов, уличени през 1998 г. в опит за фалшифициране на резултатите от конкурса.


До 16 февруари комисията е трябвало да извърши цялостна контролна проверка на поетите в договора задължения на страните, на техническата и системната архитектура, на съпътстващата спесификация, както и на извършените до момента дейности по реализацията на проекта. Освен това комисията е била задължена да направи анализ, изводи и предложения за успешното завършване на ПИКИС-а в определените срокове.

След ревизорите е дошъл редът и на надзорниците

Воден от благородната цел да създаде организация и ред по завършването на проекта ПИКИС, военният министър е издал на 7 март още една заповед. В мотивите за нейното издаване Бойко Ноев е посочил, че:


Изпълнението на договора от 23 декември 1998 г. навлиза в решаваща фаза. Опитът от досегашната реализация на проекта ПИКИС показва, че независимо от положените усилия съществуват и редица проблеми и нерешени докрай въпроси, по-голямата част от които не са от компетенциите на ръководителя на проекта.


Би трябвало да се предполага, че в случая става въпрос за заместник-началника на КИС полк. Кьосев. Със заповед от 26 юни 1998 г. на тогавашния военен министър Ананиев полковникът е назначен за ръководител на екипа, отговарящ за изпълнението на ПИКИС-а. Бойко Ноев явно не е доволен от работата на екипа Кьосев и затова е назначил 14-членна група за надзор на изпълнението на договора с италианците. За ръководител на групата е определено далеч по-отговорно лице -

заместник-министърът Пламен Радонов

Разпоредено е до 15 март 2000 г. надзорниците да подготвят анекс към основния договор с цел недопускане на допълнителни финансови разходи над предвидените в решение № 525 от 15 май 1999 г. на Министерския съвет за завършване на проекта и осигуряване участието на български фирми подизпълнители. Любопитното е, че в същия ден, 7 март, министърът е издал още една заповед, с която е назначил нов програмен екип за изпълнението на проекта ПИКИС, но благосклонно е оставил полк. Кьосев на ръководното място. Само е направена уговорката екипът му да се отчита всеки месец пред надзорната група и да бъде на нейно подчинение. Със същата заповед на програмния екип са осигурени всякакви доволствия - техника, компютри, автомобили и прочие екстри и то до... 2001 година. Това е сигурното доказателство, че приключването на проекта, което трябваше да стане преди четири месеца, се отлага за догодина. Междувременно на 5 юни тази година заместник-военният министър Пламен Радонов е изпратил на шефа на Маркони Комюникейшънс Ремо Пертика следното кратко послание:


Във връзка с неизпълнението на договора от ваша страна в клаузите за инвестиционната програма и подизпълнителите и голямото ни желание за съвместна работа и сътрудничество ви изпращаме за разглеждане проект за инвестиционна програма и списък на дейностите и подизпълнителите им.


Министерството предлага на италианците десет български фирми, на които Маркони Комюникейшънс да възложи подизпълнителни дейности по проекта ПИКИС. В групата са включени: Електрон прогрес, Армитех, Самел-90, Битова електроника, Елта-Р, Електрон консорциум ГИС Инвест, Експрес консулт, Сирма АИ, Прософт, Технологика и Глобал консултинг. За отбелязване е, че последното дружество - Глобъл консултинг ООД, с управител Димитър Джендов, син на

о.з. генерала Джендов от бившето УБО

представлява у нас конкурентите на Маркони комюникейшънс - американските Маркони Аероспейс и Юнисис, които заедно с Юнинис ще работят по изграждането на комуникационната система за Сухопътните войски. Според предложената от заместник-министър Радонов инвестиционна програма общият размер на инвестициите, които ще се разпределят между българските фирми подизпълнителки, възлиза на 37 180 332 г. марки. Според предложението на Радонов

16 060 332 г. марки са отредени за... Глобъл консултинг ООД

Другата част от 37-те млн. г. марки троха по троха ще си делят деветте български фирми.


Излишно е да се коментира топлата грижа на военното ведомство към местните производители. По-важното е, че с този си актив военните спецове вероятно ще се опитат да защитят пред Съвета по национална сигурност трите варианта, които предлагат за решението на казуса ПИКИС. Според информацията, стигнала до в. БАНКЕРЪ , първият вариант не променя съществуващата ситуация - компанията Маркони Комюникейшънс си остава главен изпълнител и интегратор на проекта и го довършва заедно с подизпълнителите, които сама си е разбрала. Втората възможност е за интегратор да бъде избрана българска фирма - по всяка вероятност

ще изгрее звездата на Електрон консорциум

а италианците ще бъдат разжалвани в нейни подизпълнители. Третият вариант е драстичен - да се прекрати напълно договорът с Маркони Комюникейшънс и довършването на ПИКИС-а, заедно с оставащите 20-тина млн. щ. долара, да се предаде в ръцете на американците от Маркони Аероспейс. Повече от сигурно е обаче, че Маркони Комюникейшънс, а и американците от Харис, няма да викнат ура на последните два варианта. Едва ли може да има и съмнение, че ако им ритнат така грубо канчето, италианците ще си потърсят правата, без да се притесняват от международния скандал, който вероятно ще се раздуха. Надали ще се чуят аплодисменти и откъм Брюксел, където са и щабквартирата на НАТО, и ръководните структури на ЕС. А в крайна сметка някой би трябвало да каже за кого всъщност свири българското Министерство на отбраната и кой му поръчва музиката?

Facebook logo
Бъдете с нас и във