Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАРКАТА Е ДОСТАТЪЧНО СИЛНА, ЗА ДА НЕ ПОРАЖДА ТРЕВОГИ

Мартин Заимов, подуправител на БНБ, началник на управление

Емисионно, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Заимов, как оценявате първите две седмици от

функционирането на Валутния борд? Може ли да се твърди, че е настъпило

частично балансово равновесие в българската финансова система?

- Оценката е много положителна, защото става ясно,

че хората гласуват доверие на борда. Основание за оптимистичния

извод ми дава количеството на изкупената от БНБ резервна валута:

от 1 юли досега Централната банка изкупи почти 270 млн. г. марки.

Наблюдаваме и бързо нарастване на левовите депозити на граждани

и фирми в търговските банки. За мен това е още един индиректен

показател: хората започват да планират своето бъдеще и затова

вече пестят.

Относителната слабост на германската марка по световните

парични пазари не създава ли опасност от неотчетен предварително

внос на инфлация в България?

- Свиването на приходите по капиталовата сметка се

компенсира с нарастващи приходи по текущата сметка. Затова не

бива да се обръща толкова голямо внимание на временното повишаване

на курса на щатския долар спрямо германската марка. То е и минимално

- едва 3.5 пфенига за долар. За да възникне внос на инфлация

поради поскъпването на платения с долари внос, е необходимо значително

по-голямо поскъпване на щатската валута.

Вероятно ще поскъпне потребителската част от вноса,

особено ако поевтиняването на марката продължи и занапред, но

мисля, че нашите вносители ще успеят да хеджират този валутен

риск, особено при по-големи обеми. Ако на търговците се предоставят

и определени финансови облекчения, те биха могли с лекота да покрият

валутната разлика.

Желая да отбележа нещо друго. Смятам, че дори да

внесем инфлация поради временния спад в цената на марката, този

внос ще се разлее върху цялата икономика и няма да доведе до чувствителен

скок в общото равнище на цените. Защото инфлацията не е покачване

на цените изобщо. Тя е повишаване на цените на строго определени

стоки и услуги. Мисля, че натискът за повишаване на част от вътрешните

цени ще се компенсира от нарастващите валутни приходи от увеличаващия

се износ за Европа, например на метали. Дори те да се продават

при досегашните си цени в долари, по-евтината марка ще гарантира

съхраняване на левовите приходи и с нищо няма да натовари работата

на Валутния борд.

Дилъри и икономисти предполагат, че ако марката остане

слаба и занапред, БНБ и държавният бюджет ще се сблъскат с дългосрочно

поскъпване на деноминирания в долари български външен дълг, както

и на доларовата компонента във вътрешния държавен дълг. Дори са

акцентира върху две предполагаеми последствия: нарастване на левовите

разходи за обслужване и изтичане на марки от страната, защото

нужните долари ще се купуват на по-висока цена. Реална ли е подобна

заплаха?

- Първата хипотеза е вярна, а втората - не! Защото

независимо дали в актива на БНБ има долари или марки, значение

за фиска ще има разходът на левове. Ако германската марка продължи

да пада, с основание можем да приемем, че левовите разходи на

бюджета ще се увеличат, въпреки че валутните плащания ще се запазят

като размер.

Мисля, че Министерството на финансите трябва да предприеме

при определени условия мерки, за да се защити при по-сериозни

промени във валутните курсове. При едно по-голямо обезценяване

на марката могат да възникнат проблеми поради голямата разлика

във валутните курсове.

Г-н Заимов, наблюдаваме неочакваното бягство

на населението и фирмите от валутните им позиции към лева.

Не възниква ли опасност от прекомерно повишаване

на левовата ликвидност, която да породи инфлационно напрежение

на потребителския пазар и пазара за недвижимости?

- Всичко зависи от равнището на цените, от размера

на работната заплата и от съотношението във вътрешното потребление

на български и на вносни стоки. Не е ясно и докога ще продължи

това бягство. Проблем с емисията няма да възникне, дори ако започнем

да купуваме марки, които не са били отчетени при изчисляване на

левовото обращение, покрито с резервните пари, защото резервната

валута отива в актива, а левовете се записват в пасива.

В съзнанието на българина всеки 50 марки са точно

50 000 лева. Ако тези пари се харчат разумно, те едва ли биха

довели до проблеми с инфлацията и пазара. Въпросът лежи според

мене в друга плоскост: какви ще бъдат ефективността и производителността

на българската икономика занапред.

Фиксирането на лева към германската марка породи

определени съмнения относно очакваната инфлация. Ясно, че тя ще

бъде по-висока в сравнение с германската. Вероятно през първите

месеци реалните лихвени равнища по депозитите да бъдат нулеви

или дори отрицателни. За мен това е по-сериозният проблем.

Смятате ли, че балансовата информация, която управление

Емисионно на БНБ публикува всяка седмица, е достатъчно

разбираема и от обикновения гражданин, и от дребния бизнесмен?

- Информацията, която предоставяме, е достатъчно

подробна, но вероятно все още недостатъчно разбираема. За нас

е от особено значение да разясняваме именно големите валутни и

златни резерви не само на борда, но и в трезорите на търговските

банки. Защото влогонабиращите институции обслужват вноса и гражданите.

Смятам, че сте прав: нашата задача е по-скоро да намерим начин

да разясним най-важните числа от баланса на Валутния борд, с което

да внесем и допълнително обществено успокоение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във