Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАНИПУЛИРАНЕТО НА МАНИПУЛАТОРИТЕ

Кратък политически виц гласи: Песимистът вижда само един безкраен тунел. Оптимистът вижда светлина в тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и идващия влак. А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите...Днешната действителност може би прилича на тунел, през който трябва да преминем. Същинският проблем се поражда, когато се оглеждаме, а не виждаме нито пътя, нито изхода от ситуацията. Засипван всекидневно с информация, човек понякога се чуди каква е истината. Едно чете във вестниците, слуша по радиото или гледа по телевизията, а съвсем друго става в реалния му живот. Ако вярваме на всичко изговорено, животът ни сякаш не се движи в нормалния природен кръг, а изглежда зациклил между отминалите и предстоящите избори. Първата половина от всеки мандат преминава в обяснение на резултатите от миналите избори, втората - в опити за предсказване на резултатите от предстоящите. Така реално направеното от партиите бива изместено от лъжи и илюзии. А замесени в един порочен кръг, политици, избиратели и експерти започват взаимно да се заблуждават. Пропагандираните от повечето медии моментни рейтинги на партии и политици започват да заместват обективните измерения на направеното от тях - в реалния живот на реалните хора. Избирателят пък, невярвайки на политици и прогнози, им отвръща със същото, като ги подвежда в проучванията им. Накрая най-излъгани се оказват политиците, склонни да повярват в изкуствено сглобения образ, който сами са си поръчали. Междувременно се създават и започват паралелно да съществуват две политически пространства - действителното и виртуалното (задръстено с медийно разпространявани социологически интерпретации). В това, второто, има доста измислени фигури и проблеми, но има и достатъчно автентични поводи за размисъл. Неособено весели.Страхотното надуване на рейтингиСпоред проучване на НЦИОМ след началото на новия политически сезон рейтингите на правителството, премиерът и БСП сериозно са се повишили. Общественото одобрение за правителството за последните два месеца е нараснало с 5.2 пункта (през юли то е било 21.1%, а през септември 26.3%). Рейтингът на премиера е скочил с цели 5.8% (за юли е бил 28.0, а за септември - 33.8). Сред политическите сили с водеща позиция остава БСП. Ако изборите бяха днес, за нея биха гласували 24.1 на сто от избирателите, което с 3.2 на сто повече в сравнение с юли, а за НДСВ биха дали вота си 11.8 на сто, което е ръст с 5.2 процента. За СДС биха гласували 7.5 на сто, за ДПС - 4.3 на сто, за Демократи за силна България - 3.5 на сто, а за ССД - 1.6 процента.Рейтингите са си рейтинги, но понякога са много далеч от реалните обстоятелства в политиката. Затова е нормално да се запитаме на какво се дължи тази тенденция на засилване на общественото одобрение. Според директора на НЦИОМ Лидия Йорданова, въпреки че въпросната тенденция вероятно няма да има дълготраен ефект, една от причините за повишеното доверие към кабинета е твърдата му позиция в преговорите с МВФ за увеличаване на минимална заплата от 120 на 150 лв., както и за намаляването на данъците от догодина. Друга теза изведе заместник-председателят на БСП Георги Пирински. На въпрос на в. БАНКЕРЪ какво в управлението е предизвикало позитивна промяна в обществените нагласи той отговори, че най-вероятната причина е: Една преценена политика на мнозинството да спести колкото се може ресурси, които на порции да почне да харчи с наближаването на изборите. А какво означава това? В края на второто полугодие на годината правителството да регистрира близо 1 млрд. излишни бюджетни лева и да почне да ги изразходва, като търси предложения от представителите си на областно равнище и на чисто партийна основа за предложения къде какво да се похарчи.Според проучванията на НЦИОМ БСП също повишава електоралното си влияние. На друго мение обаче е социологът Цветозар Томов, според когото впечатлението за доминация на БСП идва оттам, че основните й конкуренти събират значително по-малка електорална подкрепа през последните две години. Иначе за това време подкрепата за БСП не се е изменила значимо... Въпросните 22-23% съответстват на около 1 400 000 избиратели. Ако някой си направи труда да разгледа данните от демоскопски сондажи през последните пет години, той ще забележи, че този е устойчивият процент българи, които се определят като гласоподаватели на БСП при подобни допитвания.Много често доверието и одобрението регистрирани и коментирани от социолозите - по една или друга причина, често съвсем умишлено - се влияят не от реалните постъпки на политиците, а от изопачени или измислени внушения. Това е част от политическата борба - не е важно какво прави противникът ти, важно е да внушиш на повече хора твоята оценка за действията му. Но тук социолозите, политолозите и останалите научни изследователи трябва да бъдат верни предимно на истината, колкото и многолика да е тя. Винаги ще има експерти, които работят за една или друга партия. Но трябва да има и такива, които работят за обществото, т.е. стремят се да отразяват колкото е възможно по-точна или поне по-близка до действителността картина.Пример за изместването на вниманието на обществеността от реалните плодове и минуси на политиката на отделните партии може да се даде и с дебатите около опрощаването на невнесени здравноосигурителни вноски. Засега всичко остава в рамките на говоренето, макар правителството и опозицията да намекват за варианти за решаването на проблема. Първоначално премиерът не отхвърли категорично възможността дължимите пари за здравни осигуровки да бъдат опростени и обеща решение в най-скоро време, като допълни, че ще се избере най-добрият вариант в полза на обществото. Малко по-късно вицепремиерът Лидия Шулева и Новото време предложиха вноските на част от задлъжнелите да се изплатят от бюджета, за да не загубят хората си осигурителните права, особено пребиваващите в чужбина. Седмица по-рано президентът Първанов обвини управляващите и здравната каса в репресия спрямо българите заради идеята всички хора с три и повече липсващи здравни вноски да си плащат при лекаря. Както обикновено, този, който носи най-малка отговорност за решаването на определен проблем, е най-силен в реториката. Коментарите за бъдещия победител в електоралното състезание по правило са подчинени на хипотезата Ако изборите бяха днес ..., но именно това поставя под съмнение стойността им. Тук точната прогноза е невъзможна, защото изборите не са днес и в следващите девет месеца могат да се случат най-различни добри и лоши неща, които да повлияят върху реалната оценка и подкрепа на избирателите за една или друга партия. Наболели проблеми като процеса в Либия, разследването на БСП за петродоларите на Садам или развихрилият се скандал около доклада на ЦРУ за нарушенията от страната ни в оръжейното ембарго за Ирак могат да бъдат сериозна тежест за наклоняването на везните в друга посока. Не е добре да се съди по примера в Испания, но там гласоподавателите рязко преобърнаха хода на политическото съревнование само за няколко дни, и то в резултат на атентатите в Мадрид на 11 март и тактическите грешки на управляващите. Добросъвестното представяне на моментните снимки на общественото мнение (които имат значение за политиците, тъй като на тази база те могат да правят корекции на поведението си) понякога се изражда в манипулиране на масовото съзнание, защото постоянно се внушава, кои са сигурните печеливши (т.е. посланието е присъединявайте се към тях, докато не е късно) и сигурните губещи (посланието е няма да смисъл да разчитате на тях и да ги подкрепяте).Друг проблем при подобни социологически изследвания може да възникне при опитите да се предвиди непредвидимото. На базата на примера от изборите през 2001 г., когато всъщност спечели не партията НДСВ, а феноменът Сакскобургготски, се зародиха нови догадки и спорове около идеята дали няма да се появи някой нов играч, който отново да изненада всички. Социологът Цветозар Томов например прогнозира появата на съвършено нов политически субект, който, най-общо казано, да изразява много силната тенденция към прагматизъм в политиката. Според него подобна ниша надушва Новото време и се опитва да я изпълни, но му пречи черупката на НДСВ. И допълва: Колкото и да е рисковано, бих заложил на този вариант - парламентарните избори в България през 2005 г. да бъдат спечелени от партия или коалиция, която още не съществува. Или - най-малкото - подобна партия или коалиция ще има ключова роля в бъдещия парламент. В цитираното по-горе изследване на НЦИОМ например, въпреки че според 55.5% от хората няма вероятност на парламентарните избори догодина да победи партия, която не съществува в момента, 19.5% от проучените допускат, че това е възможно.Различните тези на социолози и коментатори по въпроса за новия политически играч може би имат някакво основание. Проблемът е, че със средствата на допитванията на общественото мнение не може да се установи дали ще се появи такъв нов играч. Ясно е, че една част от хората са недоволни от всички днешни играчи и че би им се искало да има някой друг, нов, който да не носи негативните им характеристики, и, по-важно, да събира в себе си желанията на хората. Но тези желания са твърде различни и често противоречиви. Едни искат твърда ръка, други - демокрация, трети - клиентелистка партия, която да им даде личен шанс, четвърти - реставрация на някои от порядките при социализма. Хипотетичният нов играч не може да удовлетвори всички тези очаквания едновременно. Освен това едно нещо са неясните желания на разочарованите от политиката, а друго - политическата реалност, която определя дали е възможно, или не за кратко време да се появи и утвърди нова партия, способна да окаже значително влияние в обществения живот. Тук всякакви аналогии с феномена Симеон Сакскобургготски са подвеждащи, защото всъщност той бе много добре подготвян в продължение на поне шест-седем години (със сигурност след 1996 година). В един анализ журналистът Георги Коритаров твърди, че очакването за поредно чудо не е лишено от своя предистория, особено след изборите през 2001 година. Но обяснява, че тогава спечели не новосъздадена партия, а една десетилетна надежда, с каквато немалък процент българи обвързваха мислите си за една конкретна личност. И допълва: Чудесата в политиката всъщност не са никакви чудеса. Те са просто сполучливо съчетание на значими обществени очаквания с конкретен носител, личност или партия, които да ги олицетворят.Досега социолозите и политолозите често са грешали, когато са се опитвали да се правят на оракули. Това са неприятни грешки, но са естествени и се случват (в една или друга степен) навсякъде. Политическият живот винаги крие изненади и обрати, които не подлежат на прогнозиране, поне с научни методи. Много по-опасни обаче са тези провали, когато, поставяйки се в услуга на една или друга партия, експертите са разпространявали и внушавали неистински, изопачени картини на проблемите на обществото и мнението на хората за тях. Да не говорим, че по този начин те винаги са вършели мечешка услуга на самите политици. Остава трудната задача да се разпределят ролите на песимиста, оптимиста, реалиста и ... машиниста.

Facebook logo
Бъдете с нас и във