Банкеръ Weekly

Общество и политика

Маневри в патриотичната къща

Странни движения правят лидерите на трите партии от малката коалиция "Обединени патриоти" в последно време. От месеци вече те не успяват да се съберат на коалиционен съвет, за да обсъдят не само предстоящите избори за Европейски парламент и как ще се явят на тях, но и други наболели проблеми, които влошават още повече отношенията им. При това положение се създава впечатление, че всяка партия играе за своите си интереси, без много да се интересува от общите. То се засилва още повече от постоянните подозрения на всеки от лидерите, че другите двама кроят нещо зад гърба му.

Пръв на несигурността и протакането не издържа водачът на НФСБ Валери Симеонов, който, след като получи няколко номинации за водач на евролистата от партийни структури, даде да се разбере, че формацията му тръгва сама за евровота. След тази заявка и поредния провален опит за коалиционен съвет  ВМРО също взе официално решение за самостоятелно явяване и излъчи за водач на листата си сегашния евродепутат Ангел Джамбазки. Колкото до "Атака", засега там пазят мълчание.

След решението на воеводите обаче от НФСБ изведнъж се присетиха, че вече съграденото с толкова труд (патриотичната коалиция) не бива и не трябва да се руши. В специална тяхна позиция, адресирана към ВМРО, се припомня за "саможертвата" на НФСБ на президентските избори през 2016-а, когато са се отказали от собствена кандидатура в името на общата номинирана двойка - Красимир Каракачанов (ВМРО) и Явор Нотев ("Атака"). Като се има предвид, че и воеводите си оставиха открехната вратичка за евентуално продължаване на преговорите, нищо чудно пак да седнат на масата. Но това не означава, че ще стигнат до консенсус - твърде много драскотини и пукнатини се появиха в малката коалиция, откакто тя влезе във властта. Интересното е, че нито ВМРО, а още по-малко НФСБ  канят Волен Сидеров на тази маса. Някак си заобикалят "Атака" и не я споменават, сякаш вече са я отписали. Дали пък не искат да се върнат към формата "Патриотичен фронт"?

Във всеки случай засега е по-голяма вероятността трите патриотични формации да се явят поотделно на евровота. Според всички социологически прогнози обаче Патриотите могат да разчитат на успех  само ако коалицията оцелее в сегашния си обединен формат. Евентуалното самостоятелно участие на съставящите я партии е обречено на провал. Нито една от тях няма да успее да вкара в Европарламента свой представител, а ако са заедно, могат да разчитат и на двама при благоприятни обстоятелства.

Социолозите са категорични, при все че и трите формации се опитват да показват мускули. Най-облагодетелствана от тях е "Атака", която има най-много структури в страната и твърди симпатизанти. Факт е, че от 2005-а, когато излезе на политическата сцена, тя четири пъти успява самостоятелно да влезе в българския парламент. Както се изрази социологът Андрей Райчев, на всички избори "Атака" се възражда като Феникс от пепелта. Но през цялото това време партията не е била във властта. Сега за първи път е. А както знаем, това в крайна сметка носи негативи. И разочарования сред привържениците. При положение че на евроизборите избирателната активност бъде по-ниска, а мобилизацията на електората по-слаба, този път "стомната" на "Атака" може и да се счупи.

Що се отнася до ВМРО - тя е най-старата от трите и най-поврътливата, само че сама никога не е успявала да прескочи прага и да влезе в Народното събрание. Затова пък не се свени да участва във всевъзможни коалиции, за да осигури депутатско място за лидера си и още няколко души от ръководството. През 1997-а например бе в състава на "Обединени демократични сили", четири години по-късно участва без успех в парламентарните избори в коалиция с "Гергьовден", а през 2005-а вече беше част от "Български народен съюз", с партиите на Анастасия Мозер и Стефан Софиянски (тогава от ВМРО бяха избрани шест депутати).

През 2009 г. ЦИК анулира регистрацията за парламентарните избори на ВМРО и коалиция БЗНС, в която влизаха Земеделският народен съюз, БЗНС и Народняшка земеделска партия "Никола Петков", заради представени недостатъчен брой коректни подписи на граждани. Затова пък през 2014-а ВМРО се яви в нова коалиция - "Патриотичен фронт", заедно с НФСБ и си осигури осем депутати. На последните избори за парламента - във формата "Обединени патриоти", националистите успяват да спечелят най-много депутатски места - 27, от които 11 са на ВМРО.

Хората на Каракачанов поддържат същата тактика и на европейските вотове. През 2009-а те са в коалиция "Напред", която не успя да прати човек в Брюксел. Пет години по-късно съюзът с партията на Николай Бареков "България без цензура" се оказва по-удачен и вкарва в Европейския парламент двама депутати, единият от ВМРО - Ангел Джамбазки.

От тази гледна точка  ВМРО едва ли гори от желание да се яви сама на състезанието. По-скоро предпочита коалицията "Обединени патриоти" да се запази, но пък ако не се постигне разбирателство, воеводите биха искали да имат време да се огледат за други партньори. Каракачанов вероятно разчита и на друго - първо, той е един от представителите на правителството с най-високо одобрение; и второ, Джамбазки е определен от Европарламента като един от най-дейните евродепутати, а и е най-разпознаваем за българите. Така че  няма да е кой знае каква изненада, ако ВМРО  поеме риска и за самостоятелно явяване, разчитайки повече на периферни симпатизанти, отколкото на твърд електорат.

Най-зле откъм електорална подкрепа е партията на Валери Симеонов. Въпреки че номинацията му за водач на евролистата беше подкрепена и от организацията на производителите на домашна ракия и още няколко НПО-та, това едва ли ще е достатъчно. Вярно е, че той спечели доста симпатии, докато беше вицепремиер, заради борбата с шума по Черноморието и други свои действия и инициативи, но непремерената му реплика за майките на деца с увреждания зачеркна тези симпатии. Днес Симеонов най-малко може да се надява на успех при самостоятелно явяване на НФСБ и поради тази причина може би даде заден ход и поиска подновяване на преговорите с ВМРО.

И трите патриотични партии твърдят, че независимо как ще се явят на европейските избори, те остават в коалицията с ГЕРБ и ще поддържат правителството, за да изкара Бойко Борисов един цял мандат. Интересно е само как ще стане това, след като по време на предизборната кампания ще трябва да воюват помежду си за един и същи електорат и отношенията между тях ще се изострят още повече.

Второ, явявайки се поотделно, Патриотите ще изгубят периферния вот. Около всяка от формациите ще се обедини твърдото й ядро. Но избирателите, които не симпатизират нито на ВМРО, нито на "Атака", нито на НФСБ, а са гласували за обединението просто защото не харесват нито ГЕРБ, нито БСП, ще си останат вкъщи. С други думи, не е съвсем ясно как след ожесточената кампания за евровота, в която неминуемо ще се сипят обиди и взаимни обвинения, Патриотите ще седнат кротко рамо до рамо в Министерския съвет и най-вече на депутатските банки.

Трето, за всяка от националистическите формации е много важно да не излезе тя виновна за "счупването" на коалицията. Вероятно и такава цел гони писмото на Валери Симеонав и НФСБ до ВМРО - да изтъкнат собствения си принос за трудно и мъчително създаденото патриотично обединение, с упрек към стария партньор от "Патриотичен фронт", че не прави достатъчно за неговото съхранение.

Всъщност лидерът на "Атака" Волен Сидеров също изтъква своите заслуги и хвърля вината върху другите партньори. "От моя страна няма никакви знаци и действия за край на тази коалиция. Мога да кажа, че съм бил моторът да се направи през 2016 г., а успехът й беше, че изместихме ДПС и от трета политическа сила в парламента станаха четвърта", посочи той и изрази съжаление, че "ВМРО тръгна да разцепва тази коалиция...". 

Сидеров не подмина и писмото на НФСБ до воеводите, независимо че той не е споменат в него. Коментарът му беше, че "нещата трябва да се решават по мъжки, а не с писма в стил  "прелъстена и изоставена ученичка", която пише на гаджето си". Освен това за пореден път отрече, че е искал да бъде водач на листа.

Още преди месеци, когато започнаха явните раздори между Волен Сидеров и Валери Симеонов, Каракачанов атрактивно демонстрира ролята си на миротворец в коалицията, като нахлупи синя каска на главата си. Неотдавна обаче я свали и обясни, че я е оставил в кабинета на премиера. Ако иска той да продължи неговото дело по помиряване и укротяване на двамата му партньори. Каракачанов сподели, че му омръзнало да е бавачка в детска градина и ако има здрав разум, Патриотите ще се явят заедно на евроизборите, както и че коалицията трябва да се запази.  

"Една година и половина се правих на "синя каска". Опитвам се да балансирам между някакви такива настроения. Оттук нататък губим много време. Вместо да се занимаваме с нещата, които сме заложили в програмата на "Обединени патриоти" - миграцията, битовата престъпност, демографската криза и още много други неща, се занимаваме с глупости. Аз не съм влязъл в политиката, за да бъда съдия", категоричен беше предводителят на ВМРО.

Остава да видим единствено дали разумът ще надделее над тяснопартийните и егоистични интереси, или и този съюз ще се спомине като СДС и Реформаторския блок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във