Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАЛКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ И ГОЛЕМИТЕ ОЧАКВАНИЯ

Руснаците са силно смутени. Верен ли е пътят, в който те през последните четири години вярваха безотказно? Дали правилната линия е винаги успоредната на линията, следвана от Кремъл? Седемдесет и седем процента от руснаците, запитани от Romir Monitoring през октомври 2004 г., са изказали доверие към президента Владимир Путин. През януари 2005 г. - 65 процента. Драматично!Такъв спад обаче е съвсем логичен. Вътрешнополитическите реформи навлизат в най-болезнената фаза, а рейтингът на Путин пада до нормалните граници. Не стихват уличните протести срещу замяната на безплатните транспорт, медицинско обслужване и лекарства с парични компенсации. Тези привилегии бяха част от бита на руснака почти век. Би било учудващо, ако най-драстичните социални реформи бяха приети спокойно. Иначе - нищо особено. Даже гладната стачка на депутатите от фракцията Родина в подкрепа на социалното недоволство не донесоха особен дивидент и не успяха да променят съществено политическия пейзаж. Огромният приток от нефтодолари само разглезва бизнеса. Руската икономика не успява в желаните темпове и мащаби да привлича чуждестранни инвестиции. Въпреки всичко Русия вече е друга страна. Тя вярва повече в капитала, отколкото в идеологиите. Затова социалното недоволство едва ли ще се обърне в нежна революция. И въпросът не е в търпението или страха. Просто няма кой да трансформира протеста в нова политическа идея. Формулираните от Путин принципи - ред, държавност, национално самочувствие и влияние навън според икономическите възможности, изглеждат достатъчно рационални и естествени за сегашните възможности на страната. Макар че те са недостатъчни за перспективата, която обикновеният руснак очаква - бърз просперитет, вътрешен мир и възвръщане на позициите на велика сила. В същото време демографската криза става хронична, тероризмът - също, а положението в Северен Кавказ и южните граници напомня фронтова ивица. Вместо да настъпва, Русия е принудена да се отбранява. Заплахата от Афганистан бе неутрализирана от САЩ, но Западът придърпа към себе си Прибалтика. Украйна също балансира между историята, географията и новите политически реалности. Москва вече с тревога гледа към Централна Азия, където се очертава следващата зона на нестабилност. Експертите предсказват социални и политически трусове, а Русия е принудена да наблюдава особено внимателно този район не само заради рускоговорящото население там. Властта се държи от лидери, които остават здраво свързани и частично зависими от Москва заради миналото си, и многобройните гастарбайтери, които заработват в Русия съществена част от приходите на тези държави. В Казахстан, Киргизия и Узбекистан има големи групи руско население. Прогнози предписват, че Узбекистан и Таджикистан са най-силно заплашени от евентуална поява на радикални ислямски режими. Таджикистан и Туркменистан биха били най-силно уязвими при развитие на политическа или социална криза в Централна Азия. Почти едноличното управление в повечето централноазиатски държави само видимо изглежда стабилно. Приемствеността на властта в тях се извършва почти по монархичен принцип, но отварянето на тези страни ги превръща в силно зависими от странични влияния. Те се намират освен това в опасна близост до богатия на нефт Каспийски шелф, а борбата за ресурсите неизбежно ще ги въвлича в глобалната политика. Москва е силно затруднена в подкрепата си за сегашната политическа стабилност в Централна Азия. Тя лесно би могла да бъде упрекната, че не се ръководи от демократични принципи, а от тесните си национални интереси. Под такъв предлог подкрепата за сегашните режими в Централна Азия ще бъде силно свита и в района ще се появи сложна амалгама от интереси и влияния.Досега Русия виждаше в САЩ най-силния си конкурент в ОНД, но в съседство израстват нови центрове на регионално и глобално влияние. Демографският и технологичният взрив в Китай и Индия са силен и разрастващ се фактор. Япония също винаги е била трудна тема за руската дипломация. Русия е силно затруднена при избора на нови маршрути за тръбопроводите на нефт и газ на изток. Китай и Япония си съперничат в борбата за руските ресурси. Аналитиците са убедени, че връзките между доставчиците и потребителите на газ в бъдеще ще се стават все по-близки. Изборът на нефтено трасе практически е избор на стратегически партньор, а Москва трябва да бъде предпазлива в избора си. Китай и Индия са най-големите купувачи на руско оръжие. Увеличаването на влиянието им обаче ще налага търсене на нов баланс. Затова Русия през близките 15 години трябва да погледне с нови очи своите източни съседи. Партньорските отношения с тях са подвижен мост към забравените сфери на влияние в Далечния изток. Русия е проблемен, но неизбежен партньор за Запада.Според новия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, пътят на Русия към демокрацията е неравен. По-близките отношения между Москва и Вашингтон ще зависят от степента на демократизиране на Русия, подчерта г-жа Райс. Вторият глас на президента Джордж Буш вече постави главното условие за задълбочаването на отношенията с Русия - съществуването на общи демократични ценности. Борбата с тероризма очевидно не е достатъчна като обща цел. Какво е готова да отстъпи Москва и какво не в голямата борба за присъствие на новата глобална шахматна дъска? Регионалните конфликти и съперничество превръщат пешките в силно оръжие и всяка зона, която би могла да бъде използвана в бъдеще, е потенциален плацдарм за удържане на позиции. Всяка от централноазиатските държави в близка перспектива може да се окаже важно звено във верига от събития. Затова не е трудно да бъде разбрана неохотата, с която Русия среща исканията да се изтегли от базите си в Грузия. Загубата на влияние е загуба на територия, през която ще преминават нови трасета на енергийни източници. Русия смята да увеличи с 40% доставките си на газ за ЕС и Турция. Икономическата перспектива ще зависи от политическите гаранции. Вниманието все още е съсредоточено върху Ирак, Иран, Афганистан, но кризата на сигурността в бъдеще отново ще се премества в опасна близост до руските граници. Притиснатите радикални ислямски течения и групи също ще търсят нови територии и ще възобновят старите канали на влияние. Северен Кавказ и Централна Азия са удобни места заради лесното проникване през границите и податливостта на местното население. Освен общите ценности и общите интереси могат да задълбочават отношенията между Москва и Вашингтон. Въпросът е дали Русия ще се опита със собствени политически и икономически инвестиции да си изгражда санитарна зона на сигурност, или ще предпочете съвместна охрана на общите интереси. Решението на задачата с находищата и тръбите ще зависи и от скоростта, с която ще се променя политическата картина в Централна Азия. През следващите няколко години в страните от района предстоят избори и всяка смяна на лидер ще означава пренареждане на фигурите. Политическото влияние на Русия в света и сред близките съседи ще зависи от икономическото й състояние, а то - от способността й без допълнителни загуби да транспортира износа на енергийни източници до нови зони на интереси. А също от способността на дипломацията да подсказва бързи решения и удобни изходи от неизбежните кризи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във