Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАЛКИТЕ ИГРАЧИ В ПОЛИТИЧЕСКОТО КАЗИНО

Покрай наближаващите местни избори т. нар. малки партии пак изплуваха на повърхността. Животът на тези организации много често се изчерпва с един удар - те се появяват като метеорити на политическия небосклон (обикновено в навечерието на избори), просвятват с по-голяма и по-малка интензивност и минат ли изборите, също толкова бързо изгарят. Така се случи и след последния парламентарен вот през 2001 г. - малките партии, които се мъчиха да си извоюват място под слънцето сами, а не в някоя от големите коалиции, и съответно останаха извън Народното събрание, лека полека се скриха от общественото внимание. Сега предстоящият местен вот отново активизира страстите покрай тях и позабравените физиономии на гастролиращите политици пак започнаха да се мяркат на хоризонта. Общо взето, преди всички по-важни избори край рулетката в политическото казино се появява по някой нов и атрактивен играч. Така беше преди години с Евролевицата, БББ и най-вече с Гергьовден. Въпросните малки партии, разбира се, са различни по произход, цели, визия и стратегия - има новатори като вече споменатите формации, има малки партии, претендиращи, че са наследници на автентични организации, които обаче отдавна са позагубили позиции, има и партии от типа пощенски кутии, които съвсем откровено служат на интересите на други политически сили, или просто организации, създадени на принципа всеки лидер с партия. Общото е, че много често зад появата и дейността им всъщност, по-явно или по-прикрито, стоят по-големите политически сили.Има и друго общо - че малките формации бързо слизат от политическата сцена, когато се провалят. Така например лидерите на Гергьовден изпаднаха в дълбока нелегалност след парламентарните избори от 2001 г. и особено след краха на кампанията на Петър Стоянов, на която Любен Дилов-син беше стратег. Бившият кукувец и хъш се оттегли от ръководния пост в организацията и изобщо от политиката, като остана само говорител на Гергьовден. Макар че през последните две години така и не се чуваше нещо да говори. Сега отново е решил да се качи на политическата сцена, този път в качеството си на кандидат-кмет за столицата и в друга конфигурация. За местните избори в София набързо беше сформирана коалиция между Гергьовден и бившите партньори на СДС от ОДС - БЗНС-НС и Демократическата партия. Вестниците шеговито нарекоха коалицията Баба, дядо и внуче, а организаторите припознаха името. Обединението не си поставя някакви мащабни цели и ще важи само за изборите в София. Поредният кандидат-кмет разкритикува политиката на сегашния градоначалник Стефан Софиянски, но пък побърза да демонстрира топли чувства към СДС. Лидерите на новата дясна коалиция и на синята партия си обещаха взаимна подкрепа на евентуален втори тур в София. Дилов дори нарече себе си помощник на сините в труден момент.Друг бивш партньор на СДС - ВМРО, така и не се нареди в новото дясно обединение. Лидерът Красимир Каракачанов заяви пред в. БАНКЕРЪ, че не му е ясно какви са допирните точки между въпросните партии и че ВМРО в коалиции на парче няма да участва. Явно в централата на войводите имат горчив опит след съвместните си прояви с гергьовденци на парламентарните и президентските избори от 2001 година. Въпреки че тогава стратегията за коалиране между двете партии беше оценена като успешна, немалко местни структури и от двете страни бяха против общи действия. Сега ВМРО ще издигне собствен кандидат-кмет в столицата и собствена листа за общински съветници. Пред в. БАНКЕРЪ Каракачанов заяви, че техният претендент ще бъде обявен през септември. Той бил добър професионалист и некомпрометирана личност. Засега ВМРО май остава една от малкото малки партии, които се опитват да спасят името си, без да се включват отново във временни политически игрички. Червено-черните са решили сами да изпробват силите си, подобно на СДС. Причината е тоталният разпад в дясното пространство след управлението на ОДС, в което и ВМРО участваше. Повечето от останалите малки играчи вдясно всъщност са изкуствено създадени организации. На какво залагат всъщност малките играчи? Обикновено става дума за обединение на интересите на хората в партия на различните, партия, престъпваща създадените рамки за правене, водене и мислене на политиката. Може би най-емблематичният пример още от зората на демокрацията е БББ, партията на Жорж Ганчев, която на два пъти успя да влезе в парламента. По традиция малките партии са атрактивни, проявите им са зрелищни и претендиращи за оригиналност. И обикновено насочени срещу властта, тоест опозиционни. Целта им е да бъдат привлечени разочарованите избиратели и негласуващите, онези, на които по принцип политиката не им е по сърце. Те винаги претендират, че са носители на ново мислене, нови ценности и нов тип поведение. На практика обаче различното поведение много бързо се превръща в чист популизъм. Истината е, че зад подобни опити за мобилизиране на избирателите обикновено стоят интересите на големите политически сили. Вариантите са два: или по този начин да бъдат откъснати гласове от опозиционната голяма политическа формация, или обратното - новата формация, продукт на по-голямата партия, която обаче е компрометирана от участието си във властта, да привлече нови хора за по-широката кауза. И после да влезе в съдружие с партията майка. Така големите партии се опитват да си създават удобни коалиционни партньори. През последните тринадесет години неведнъж бяха правени опити с помощта на малки и уж качествено нови формации да бъдат привличани избирателите, а после големите политически сили да се опрат на тези формации, които с тяхна помощ са влезли в парламента. Такъв беше случаят с Евролевицата, предшествана от формациите ГОР и ДАР, създадени благодарение на БСП, която търсеше начин да разшири лявото пространство. Такава беше ситуацията и с БББ на Жорж Ганчев, чиято партия впоследствие беше разбита под натиска на СДС. Единствено ДПС, поради редица обективни и недотам обективни обстоятелства, не само че се задържа на политическия хоризонт, но е и реален участник във властта. Партията на Доган обаче беше създадена на съвсем различна основа. Опитите на по-малките организации да играят самостоятелно на политическата сцена обикновено остават безрезултатни, но имаше и някои пробиви. Политическата заявка на движение Гергьовден, което съществува още от 1996 г., бе направена тъкмо на местни избори - тези през 1999 година. Хората на Любен Дилов-син издигнаха 355 кандидатури за общински съветници в 40 общини. Понастоящем движението е представено в органите на местната власт в 23 общини, като има общо 38 общински съветници. На същите местни избори ударно се представи и сформираната специално за вота в София коалиция Св. Георги Софийски, която спечели седем места в столичния общински съвет. На последните парламентарни избори няколко стотни не стигнаха на съдружието между ВМРО и хората на Любен Дилов-син, за да вкара депутат в парламента. Впрочем местните избори от 1999 г. дадоха знак, че е възможно разчупване, поне частично, на монопола на големите партии. Затова на парламентарните избори през 2001 г. малките партии вкупом се опитаха да приложат същия модел. До разчупване на двуполюсния модел наистина се стигна, само че от НДСВ и Симеон Сакскобургготски. Вярно, с помощта на две други малки партии, които обаче сега сърбат царската попара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във