Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАЛКИЯТ БИЗНЕС ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРКА ЯБЪЛКАТА

Всяко българско правителство
идва на власт с обещанието да се погрижи за малкия и средния бизнес.
И всяко едно от тях досега ги е натоварвало само с грижи. За да
се защитят от подобно внимание, дребните бизнесмени
се сдружиха в различни асоциации. Уви, без особен успех.


Сегашният министър на
промишлеността, за да не звучи голословно, създаде Агенция за
развитие на този бизнес. Нещо повече - миналия четвъртък той дори
покани малкия и средния бизнес на среща с представители на законодателната
и изпълнителната власт и с банкерите.


Притесненията на Александър
Божков (ако има такива) идват от една справка, според която за
две години


у нас са закрити над 250
хил. малки и средни предприятия


През 1995 г. са регистрирани
около 480 хил. дребни фирми. Година по-късно те са вече 316 хиляди,
от които едва 72% наистина работят. Вицепремиерът е наясно, че
пречките за развитието на дребния и средния бизнес са не една
и две - липсват конкретни проекти от страна на частниците, банките
не желаят да кредитират, нормативната уредба е непълна...


За да се сложи началото
на малък бизнес, са необходими минимум 5 хил. щ. долара,
а 70% от приходите на малките предприятия отиват за преки и косвени
данъци, коментира г-н Божков известните вече неща. Никоя банка
обаче не кредитира изцяло даден проект.


Фирмите трябва да осигурят
поне 40% от дейността си със собствени средства, посъветва предприемачите
Божидар Данев, председател на БСК. Според него проблемът на дребния
бизнес е, че не използва възможностите, които му се предлагат.
България има достатъчно средства да финансира дребния бизнес,
но фондовете не работят в синхрон помежду си. Двадесет и един
милиона ЕCU по програмата ФАР е пропуснала да вземе България през
миналата година, обясни г-н Данев, без да уточнява какво е направила
БСК, за да влязат тези пари у нас.


Оказа се, че въпросът
нуждаят ли се малкият и средният бизнес от някакви преференции
в България продължава да е спорен. Логично е фирмите да настояват
за облекчения, поне докато прохождат в бизнеса. Но Йордан Цонев
врял, кипял и усвоил набързо, до тънкост, бизнесделата, смята,
че


всяка преференция създава
непазарна среда


около въпросния субект.
Ако не успеем да отключим вратата към кредитирането, ръст
в икономиката няма да има. Вече има разбиране по този въпрос от
страна на международните финансови институции, дълбокомислено
заключи шефът на Бюджетната комисия.


Не е тайна, че в момента
банките разполагат с доста свободни средства. Въпреки това кредитирането
все още не задоволява нуждите на реалната икономика. Банкерите
са крайно предпазливи и имат свое обяснение: ниските лихви обслужват
само бюджета и правят кредитирането неизгодно за банките. Предложенията
на АТБ за поправки в законодателството, с които ще се улесни събирането
на дълговете и обявяването на лошите кредитополучатели в несъстоятелност,
не са приети въпреки обещанията. Несъвършенства в Закона за особените
залози също спъват процеса. Как да даваме кредити, след
като коректният и некоректният кредитополучател са равнопоставени
в законодателството? Не виждам как може да кредитираме повече
при тази ситуация - възкликна председателят на АТБ Огнян
Енчев. Отговорът на въпроса очевидно е в Йордан Цонев, който ще
отключва вратата към кредитирането, а и по принцип ги разбира
тези неща.


бизнесът не обича да работи
с банките


Той иска само кредити,
смята г-н Енчев. Не може една фирма, която не е направила
нито една транзакция в банка, фирма без история и без отчетност,
дори и без надеждното обезпечение, да иска кредит. Коя банка ще
й даде заем? На Запад въобще няма да й обърнат внимание. У нас
обаче повече от малките фирми са точно такива. Правят си някаква
обосновка и искат кредити - допълни председателят на АТБ.


Да, на Запад фирмите се
раждат с история. Големите с голяма, малките с малка. Изобщо на
Запад започват с лъскането на ябълката вместо с обосновки.


Представителите на бизнеса
естествено се обидиха от твърденията, че им липсва бизнес- и инвестиционна
култура. В тяхна защита се чуха изказвания, че нито една банка
не е публикувала условията си за кредитиране, въпреки че Законът
за банките го изисква (категорично и с обосновка). Бизнесмените
изразиха негодувание и срещу високите лихви и обезпечения, които
им искат банкерите.


В много от банките
има тотална незаинтересованост от приемането, обсъждането и придвижването
на кредитните проекти. От държавните банки ни гонят не поради
липса на проекти, а с изречението: Какви кредити искате
от нас, след като ни предстои приватизация?. Освен това
банките не желаят да отпускат малки кредити, защото им излиза
по-скъпо, заяви председателят на ССИГ Данчо Джиков.


Въпреки нападките на предприемачите
банкерите не се ангажираха да им отговарят. Отчасти са прави.
Малко ли добри идеи от близкото минало завършиха с фалит за бизнесмените
и с лоши кредити за банките? Отчасти обаче не са, защото един
Господ знае колко добри идеи сега ще бъдат погребани и колко банки
няма да спечелят заради това.


Според Йордан Кисьов,
президент на Риск електроникс, правителството трябва
да създаде нормален бизнесклимат, тъй като


в момента всичко е криминализирано


Три са основните
направления в нелоялната конкуренция - укриване на мита и такси,
данъци (предимно ДДС) и подкупи на чиновници при възлагане на
държавните поръчки, заяви г-н Кисьов.


Проблеми пред малкия и
средния бизнес у нас са съществували и преди 9 септември 1944
година. Съществуват и днес. И никога не са били разрешавани. По
думите на Божидар Божинов и сега, и преди проблемите са едни и
същи. Само мащабите са други.


Все пак Александър Божков
се ангажира, че до май тази година кабинетът ще приеме Закон и
правилник за малкия и средния бизнес, както и за Държавната банка
за инвестиции и развитие. Така че, с правилника - напред!

Facebook logo
Бъдете с нас и във