Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАЛКИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗБОРНИ ХИТРИНКИ

За 11 години в България се проведоха 11 избора, а след четири седмици ще гласуваме за трети път на президентски избори. Малко множко практика и твърде малко опит натрупахме през тези години на преход. Това се отнася не само за политическото ни поведение като избиратели, но и за поведението и позициите, които заемат професионалистите и експертите, ангажирани в една предизборна кампания. Проблемът за професионалното поведение, за отстояване и защита на интересите на гилдията, независимо от силно политизираната обстановка на едни политически избори, е твърде важен. Това беше проблем, събиращ на дискусии, конференции и конгреси социолозите в България след всеки отминал избор. Благодарение на тях се изработи професионалният Кодекс на социолога, който се прилага и следва в общността в различна степен, но все пак съществува. За разлика от ситуацията сред политолозите, които не само че не се интересуват от дебат и изработване на професионален, вътрешен за експертите Кодекс на публично поведение и отстояване интересите на професията, но и на ниво асоциация са със затихващи функции. Тоест всеки действа сам за себе си и чувството за морална отговорност към професионалния стандарт е оставено на личната преценка на всеки един.И за съжаление установявам, че не съм единствената, която при сериозни гафове на политолози предпочита публично да се появява като социолог, и обратно. Сигурно всеки българин е забелязал тази мимикрия на професионалистите, която има своето обяснение. Най-лесно е да кажем - ние изразяваме наука, а науката трудно се предава чрез медиите, без да се налага превръщането й в нещо елементарно, в част от нашето ежедневие. При тази трансформация губи и науката, и разбирането на всекидневието. По-честно би било да се признае, че в България за изследвания и позиции в науката се плаща. И професионалистите не са господари на своя труд - те дори не могат да контролират създаденото от тях, когато то влезе в публично обращение. Ще дам два примера от последните парламентарни избори:Първо, всички станахме свидетели на скандала с некоректното използване на данни от социологически агенции, дори без да бъдат уведомени социолозите, че с техните данни ще се води политическата битка.Второ, всички знаем, че имаше професионалисти, които създадоха образа на командира Костов, но тяхното творение беше съсипано от начина на употреба и в крайна сметка донесе повече негативи, отколкото позитиви.Следователно нормалността на българската демокрация трябва да бъде преценявана и по възможността професионалистите не просто да се трудят и да произвеждат, но и да имат контрол над своя труд. Това е една обща рамка, в която трябва да вместим всички разсъждения относно съществуващите възможности същите тези професионалисти съзнателно да излъжат или несъзнателно да манипулират. Предстоящите избори отново поставят под съмнение и отново ни поставят пред избора на кого да повярваме. Свикнахме социологическите проучвания и битката между агенции за това кой ще познае най-точно да е неизменна част от предизборната надпревара. Свикнахме да подозираме социолозите, да се опитваме да разгадаем кой ни лъже и на кого да вярваме. И естествено изпаднахме в ситуацията на изцяло манипулирани, защото вярваме на нашите, на добрите, за които си спомняме, че са ни казали истината в някоя от отминалите 11 кампании. Но всъщност какво помни човек - обикновено онова, което му харесва или което смята, че е истина.От една седмица насам отново затъваме в цифри. Тепърва ще се опитваме да не се удавим от вълните анализи и прогнози. И затова, давайки си сметка за известна некоректност към колегите, ще се опитам заедно да погледнем върху основните възможности, които ни дават сравнително стабилни критерии да оценим верността на социологическите данни и прогнози.Първо, най-важният въпрос в момента е каква ще бъде избирателната активност, сиреч - колко хора реално ще гласуват на 11 ноември. Няма социологическа агенция, която до този момент да се ангажира с ясна прогноза. И това се дължи на факта, че в изследванията хората все още не са склонни да кажат категорично какво ще направят - кого ще подкрепят, дали ще го подкрепят, дали наистина в деня на гласуването не ще предпочетат нещо по-земно пред изпълнението на гражданския си дълг. И така първият съвет е, когато четете, гледате или слушате прогнози за това кой и за кого ще гласува, вижте и запомнете каква избирателна активност прогнозира агенцията. След изборите, ако помните тази цифра, тя трябва да е определящата за вашето доверие или недоверие към социолозите. Защото професионализмът в момента ще се доказва не по това кой колко процента дава за конкретен кандидат, а за това кой най-точно е успял да определи колко хора ще гласуват реално.Всяка социологическа агенция, всяко социологическо изследване имат своята извадка (начинът, по който избира онези 1000-1200 души, върху чиито отговори се изграждат прогнозите за поведението на всички българи). И тъй като това е много професионален въпрос, обикновено оставен в ръцете на десетина души-специалисти в цяла България, за хората остава да си задават само риторичния въпрос: Е, как така от отговорите на 1000 души ще ни казват какво мислим всички ние?. Именно за да знаят как така учат студентите, усъвършенстват се професионалисти, развива се вече един век самата социология - за да знаем всички ние как най-точно да направим този подбор, за да не излъжем. Това е, върху което се карат и спорят социолозите, когато се събират след изборите, за да си отговорят на проблема дали и на тези избори успяхме да се държим професионално или изпълнихме нечия поръчка. Защото това е точката, от която може да започне истината, но може да започне и лъжата. Професионалният опит в България е достатъчен, за да гарантира вярна изходна точка на всяко социологическо изследване, но условията не са в състояние да помогнат социолозите винаги да я отстояват.Широко поле за манипулация във всяко социологическо изследване е начинът, по който се формулират въпроситеИ по-общо: цялостната конструкция на анкетната карта. За социолога не е проблем да получи търсен резултат при определено формулиране на въпроса. И тук бих дала един хипотетичен пример, който обаче има своите измерения в анкетните карти, които се пускат и ще се пускат в предстоящите четири седмици. Какви мислите биха били резултатите от въпроса: Лично Вие какво смятате, че ще защити по-добре националните интереси? и варианти за отговор: 1. Приемственост в президентската институция, която да гарантира развитие на процеса на присъединяването ни към европейските и евроатлантическите структури; 2. Прекъсване и смяна в президентската институция, която ще се отрази неблагоприятно и ще забави процеса на присъединяването ни към европейските и евроатлантическите структури. Разбира се, че няма съмнение какво ще отговорят по-голямата част от хората, а щом те отговорят с цифричката 1, ръцете на експертите да интерпретират в подкрепа на определен кандидат са развързани.Едно от нещата, които никога не стават ясни на широката публика, е проблемът с неотговорилите. Не онези, които казват не знам какво да отговорят, а хората, които въобще не отговарят на даден въпрос. И това е полето, в което колегите социолози най-често се намесват съзнателно. В какво се състои проблемът:Чисто статистически, когато на един въпрос не са отговорили над 20% от анкетираните, данните въобще не би трябвало да се представят на обществото, защото не са реалните данни, а са получени с намесата на допълнителни обработки (например по аналогия и т.н.). Между другото в част от поднесените от последната седмица рейтинги на кандидатпрезидентските двойки този проблем съществува - колегите не са казали, че на въпроса им не са отговорили около 25% от анкетираните, т.е. всеки четвърти не е отговорил кого ще подкрепи. На хората просто са дадени отговорите на останалите три четвърти, без да бъдат уведомени, че много от тях са отказали да отговорят. Това е важно, защото отказът да отговориш на един въпрос с такова голямо натрупване може да означава или че хората искат да скрият не ти вярвам, или че въпросът е формулиран некоректно и те отказват да отговорят, или че наистина още нямат мнение и в този смисъл е рано да им задаваме този въпрос. Мисля, че третото е вярно в момента, тъй като около 40% от българите се колебаят коя от шестте кандидатпрезидентски двойки да продкрепят и дали да гласуват. А сред останалите 60% все още има достатъчно хора, които биха искали да видят от кампанията мотив, за да подкрепят дори вече избрания кандидат.Има агенции, където няма възможност да не отговориш, ако се колебаеш, защото отговорите на въпросите са дадени на принципа да - не. В тази ситуация има въпроси, при които естествено нараства броят на хората, които не отговарят изобщо, тъй като не могат да се вместят в полюса +/-. Далеч по-интересното е, че има и такива, които отговарят, без да мислят точно така. Тази социологическа принуда дава възможност да получиш по-високи проценти, особено когато се съчетава и с определена формулировка на въпроса, но е основа за некоректно интерпретиране на поведението на избирателите.Винаги, когато неотговорилите на даден въпрос са под 10% от анкетираните, социолозите имат основания при публичното представяне на резултатите да дават цифрите така, като че ли тези - неотговорилите - не съществуват, т.е. да забравят, че има такива, и да говорят за това какво мислят всички българи. Ако обаче неотговорилите са малко повече в социологическите данни, техният брой трябва да е посочен, за да стане ясно на обществото, че има хора, които не желаят да отговорят, и че онова, което мислят всички българисе отнася само до отговорилите.Списъкът на клопки и капани, в които можем да попаднем, доверявайки се или отхвърляйки инатливо данните на социолозите, може да бъде продължен още поне с дължина една учебна година. Както казва колегата Асен Йосифов на въпрос на български депутат: Трябва ли да се маха етикетът от ръкава на костюма, или трябва да остане, за да видят всички, че е марков и скъп? - мога да ти отговоря Маха се, но съветът ми е да се върнеш поне в трети клас, защото с този отговор не мога да наваксам липсващите седем годиниНа кого и за какво да вярвамеСпоред повечето банкови и финансови експерти негативните настроения към офшорните фирми и банки са породени от погрешната представа, че с тях се цели единствено погазване на законите. Но какво трябва да бъде отношението към една напълно редовна европейска или американска банка, регистрирала клон или дъщерна банка в офшорна зона? Ще я съдим ли, че е потърсила законен начин да съкрати своите разходи и да избегне големите данъци?Регистрацията на офшорна фирма е признак на добра финансова култура. Учредяването й означава, че бизнесменът знае как да управлява парите си и да намали разходите си за данъци, твърди подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев.Акционерите на Пощенска банка - американският застрахователен гигант Ей Ай Джи и финансовата групировка на милиардера Лацис И еф Джи Банкинг Груп, регистрираха в Кипър специална фирма - АЛИКО/Сий И Ейч Болкан Инвестмънт Фънд, чрез която купиха българската кредитна институция от БКК. По същия начин имаше намерение да постъпи и конкурентът им Номура секюритис.Явно и обяснимо е, че много български фирми се възползват от предимствата на данъчният рай в Кипър. Не е случайно, че още през 1995 г. действащите по онова време Първа частна банка и ТСБанк имаха свои представителства на средиземноморския остров. Единствено фалитът попречи на БЗК и тя да открие там свое представителство. В момента единствената българска кредитна институция, която има свой клон в Кипър, е Първа инвестиционна банка. Юкос Петролеум също използва възможностите, които предлага островът, когато тръгна да купува дела си в Петрол, като специално учреди офшорка. По същия начин постъпиха Сий Борд Корпорейшън при приватизацията на Винпром-Русе, Риджънт Пасифик Груп, който купи Централния универсален магазин. Собственици на Велграф, Райфел, Т.А.Б. Консултинг и Ботаб, които през 1999 г. купиха обособени части от фалиралата ТСБанк, също са фирми, регистрирани в Кипър. Така наречените чисти офшорки, зад които стоят сериозни инвеститори, участващи в приватизацията у нас, си личат по това, че никой не крие техните собственици. Повечето офшорки, които навлизат в България, обаче са удобен параван за запазване анонимността на капиталите. Това е нормално от гледна точка на правилата, по които са създадени и функционират подобни фирми. Друг е въпросът, че българската практика направи реално съмнението, че фирмите с кипърска регистрация прикриват недотам чисти операции.През 1998 г. тогавашният министър на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев мотивира приемането на новия закон срещу изпирането на пари и с навлизането в България на многобройни дружества от офшорни зони. Тогава Гоцев заяви, че според данни на МВР повечето действащи лица от сенчестия бизнес имат свои фирми, регистрирани в Кипър. И до момента обаче никой от управляващите няма кураж да назове поименно фирмите, които въртят сенчест бизнес.Немалко кипърски офшорки, които са навлезли у нас, са вложили пари във фирми, по един или друг начин свързани с членове на бившето Сдружение на едрите индустриалци, известно още като Г-13.Кипърските офшорки на гръцкия милиардер Вардиноянис имат общи фирми в България с Борислав Дионисиев. Дружества от острова на Афродита са инвестирали в застрахователното дружество Бул Инс и във вече несъществуващата Българска търговска индустриална банка, които се контролират от Васил Божков. Островни фирми имат участие в дружества, свързани с Мултигруп, и в бизнесструктури на Валентин Карабашев и Асен Мичковски. Те пък никога не са крили топлите си взаимоотношения с шефа на Мулти-групировката Илия Павлов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във