Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАКЕДОНИЯ: СТРАХ В СЕГАШНО ВРЕМЕ

ДА ВИДЯ ОХРИД, СТРУГА ДА ВИДЯ!Всяка година досега на моста, от който изтича река Черни Дрин, с тези думи започваха Струшките вечери на поезията. Стихът на Константин Миладинов от написаното през 1862 г. стихотворение Тъга за юг бе емблематичен за малкия град, сгушен на брега на Охридското езеро. Градът на братята Миладинови, на Райко Жинзифов, на българските полкове, воювали по склоновете на Морка планина през 1915-1917 година.Днес това вече не е така. За първи път Струшки вечери на поезията няма да има. Струга не е град на поезията и тихите рибарски кръчми по брега на Охридското езеро.Струга е град на бунта, в който горят централите на политическите партии, а министрите стават заложници.Това, накратко, е първият ефект от т.нар. закон за децентрализацията или Закон за ново териториално административно делене на Македония.Македония вече не е такава, каквато просъществува от обявяването на независимостта си на 8 септември 1991 година. Македонските общини намаляха с близо една трета. Те вече не са 123, а са само осемдесет. В 23 от тях като допълнителен служебен език предстои да бъде въведен албански, а в една - сръбски.С други думи, върху повече от една трета от територията на страната се узаконява мултинационалният модел с гарантирана защита на правата на етническите малцинства. С двуезичен модел стават Струга, Скопие, Дебър, Гостивар, а от 2008 г. и Кичево. Западната част на страната, условно наречена по време на войната от 2001 г. Тетовски и Куманово-Липковски фронт, узакони присъствието на албанската етническа група, която в много от случаите се явява доминираща в населението.От европейска гледна точка новото териториално делене на Македония решава до голяма степен проблемите, натрупани през последните години и избухнали с най-голяма сила по време на гражданската война от пролетта и лятото на 2001 година. За съжаление балканската гледна точка, както в много други случаи, не съвпада напълно с европейската и това поражда сериозни опасения, че невинаги може да се стигне до европеизация на местните проблеми, а дори напротив - вижданията на европейците да се балканизират.Първото основание за тази констатация са определени несъответствия с подписания през 2001 г. Охридски рамков договор. От една страна, въвеждането на допълнителен служебен закон чрез прерайониране на страната е в противоречие с клаузите на договора, а от друга - създава се прецедент, който лесно може да се мултиплицира от нови радикални искания на поредната албанска партия, родена от настроенията сред малцинствения етнос. Не трябва да се забравя и показателният факт, че в новото териториално делене не участват лидерите, които подписаха договора - покойният президент Трайковски, без когото осъществяването на мирния процес бе невъзможно, тогавашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, Арбен Джафери от ДПА и Абдулрахман Алити от ПДП, Бранко Цървенковски (вече президент). Новите лидери унаследиха договор, който не се чувстват задължени да спазват стриктно. Каква ще бъде позицията на утрешните лидери, никой не знае.Така охридският договор стана лъскава, за пред Европа, но лошо скроена за балканските размери дреха, която всеки преценява според собствените си искания и намерения.Според авторите на договора и бивши министри - Любомир Фръчковски и Владо Поповски, страхът е в бъдеще време. Сегашният паритет и временно спокойствие могат да доведат до пълна кантонизация на Македония. И пътят изглежда предначертан - федерализиране, кантонизиране и последващо разделяне.Македония вече извървя част от него. Бунтовете в Струга и коктейлите Молотов срещу военния министър Бучковски обещават бъдещи противоречия и размирици. Нещо повече - горчивият балкански опит показва, че цивилизованият развод между чехи и словаци от началото на 90-те в нашите географски ширини може да бъде само мечта. Тук примерите са Вуковар, Сребреница, Рачак и Косовска Митровица - масови гробове, кланета и обезлюдени градове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във