Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАЖОРИТАРНИЯ ДЯЛ НА ПОКОЙНИЯ КРЪСТАН РАДЕВ СТАНА БЕЛГИЙСКА СОБСТВЕНОСТ

По неведоми засега причини
тежки екологични проблеми сполетяха Русе и в областта
на приватизацията. Съмнителната чистоплътност на раздържавителните
операции от рода на Оргахим и Хлебна мая
явно ще увеличат печалната слава на дунавския град. И ако Оргахим
все пак влезе в приватизационната програма на АП за второто тримесечие
на годината и получи някакъв шанс да напусне скандалната топкласация
на висящите касови сделки, за маята не може да се каже същото.
Както научи в. БАНКЕРЪ, няколко нови приятни
изненади могат да провалят окончателно покупко-продажбата на атрактивното
русенско предприятие, монополист в бранша. Почти година след откриването
на неговата приватизационна процедура (бел. ред. - 27 февруари
1997 г.) и почти пет месеца след изготвянето на проектодоговора
по сделката (бел. ред. - 2 октомври 1997 г.), класираните на първо
място кандидат-купувачи от работническо-мениджърското дружество
Хлебна мая - Инв., получило обещание за финансова
подкрепа от авторитетната белгийска компания Пуратос,
разбират, че 25 дка земя от общо 29-те под завода за хлебна мая
са... реституирани?!


Как е обяснена тази дребна
фактология в правния анализ на предприятието и дали изобщо е отразена
там - това само един Господ знае, но не и потенциалните инвеститори.
От офиса на изпълнителния директор на Европа капитал мениджмънт
Владимир Каролев, който представлява у нас белгийската фирма Пуратос
като физическо лице, съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че теренът
е върнат неправомерно на бившите собственици, защото върху него
са строени заводски сгради и след национализацията. Този нов проблем
поставя под въпрос сделката, тъй като в проектодоговора за покупко-продажбата
на Хлебна мая ЕАД, изготвен от Агенцията за приватизация,
е предвидено едва 2% от акциите да бъдат за покриване
на евентуални реституционни претенции.


Главният прокурор Иван
Татарчев добави друга нова екстра към зациклената
сделка. Неизвестно по чия молба той сезира Върховния касационен
съд да отмени като незаконосъобразно регистрираното увеличение
на капитала на работническо-мениджърското дружество Хлебна
мая - Инв. В броя си от 8 декември миналата година в. БАНКЕРЪ
описа подробно перипетиите около това увеличение, свързано с нашумелите
имена на русенските лидери на СДС и КТ Подкрепа -
Юлиян Гарелов, Йордан Георгиев и Валентин Димитров.


Както бе посочено в публикацията,
първоначалното решение за вдигане на капитала на Хлебна
мая - Инв. от 1 млн. на 200 млн. лв. е взето от съвета на
директорите на дружеството на 8 юли 1997 година. Според това решение
и в противоречие на устава на дружеството и на Търговския закон
новоемитираните 1 990 000 броя акции, всяка с номинал 100 лв.,
се разпределят между 15 човека, от които десет не са сред учредителите
на Хлебна мая - Инв. В същата десетка са включени
и регионалните политико-синдикални лидери, поради
което те, както е известно, се превърнаха в следствени граждани.
В началото на октомври миналата година обаче


скандалното решение от
8 юли


кой и как да изкупува
новоемитираните акции е анулирано. Изпълнявайки условията на АП,
съветът на директорите на Хлебна мая - Инв. гласува
набирането на капитала до 200 млн. лв. да стане чрез предлагане
на акции първо на 217-те учредители на дружеството, както и на
членовете на заводския колектив на Хлебна мая ЕАД,
които до момента не са взели участие в приватизацията на собствените
си работни места. Легализирането на тази операция, както своевременно
информира в. БАНКЕРЪ, трябваше да стане на насроченото
за 8 декември 1997 г. общо акционерно събрание на Хлебна
мая - Инв. АД. И то се състоя по надлежния вече напълно
законосъобразен ред на същата дата. Бе препотвърдено и увеличението
на капитала. Само че сега, атакувайки старото решение от 8 юли
миналата година за несправедливото разпределение на капиталовото
увеличение между 15 души, главният прокурор на практика удря
под пояса и решенията от 8 декември 1997 г., въпреки
че те са взети в тон със закона.


Новопоявилият се правно-юридически
казус


пък отдалечава значително
прословутата сделка за Русенска мая от желания финал.
А от нея в националната каса се очакват приходи в размер на 929
496 щ. долара. Очаква се още да се покрият дълговете на русенския
завод, изчислени към 30 юни миналата година на 884 390 000 лв.,
и с финансовата подкрепа на Пуратос в страната да
бъдат инвестирани допълнително 1 250 000 щ. долара. Въпросът е
- има ли някой интерес тези цифри да останат само
на хартия? Може би отговорът е положителен, защото твърде любопитни
събития се случват около и след цитираното вече общо
събрание на Хлебна мая - Инв. АД от 8 декември 1997
година.


Подготовката и провеждането
му върви в сложна, почти военнополева обстановка. Заводският състав
на Хлебна мая ЕАД е разделен на два лагера. Единият
е сформиран около първоучредителите на Хлебна мая - Инв.,
чиито инициатор е небезизвестният Кръстан Радев, бивш изпълнителен
директор на държавното предприятие и член на съвета на работническо-мениджърското
дружество, намерен в края на септември миналата година прострелян
в една от стаите на софийския паркхотел Москва.


Конците на
втория лагер дърпа Атанас Яков Доросиев


назначен на 13 октомври
1997 г. за нов изпълнителен директор на русенския държавен завод.
Както вече писа в. БАНКЕРЪ (бр. 49/1997 г.), г-н Доросиев,
оглавявал предприятието и през 1994 г., е основал тогава първото
работническо-мениджърско сдружение, готово да изкупи акциите на
Хлебна мая ЕАД. Екипът на Атанас Доросиев все още
се води за действащ в съдебните регистри. Може би по тази причина
около 8 декември миналата година в завода за хлебна мая в духа
на два конгреса - една цел започват нелицеприятни
действия между две дружества, преследващи една приватизация.
Новото ръководство на държавното предприятие своевременно
уволнява някои специалисти, които в същото време са и членове
на съвета на директорите на Хлебна мая - Инв АД. На
останалите членове на съвета, които също са служители в завода,
изрично е забранено да се занимават с проблемите на частното си
сдружение. Интересното е, че както документите по учредяването
на Хлебна мая - Инв., така и тези на мениджърското
дружество на Атанас Яков Доросиев са изготвени от един и същ адвокат.
Сега той защитава и интересите на семейството на покойния изпълнителен
директор на Хлебна мая ЕАД Кръстан Радев. Още по-интересни
са обаче спомените на акционерите, взели участие в събранието
от 8 декември. Те не знаят кой е инициаторът да се наеме крайно
неподходяща зала за неговото провеждане - бивш киносалон,
необитаем от осем години. Обстановката там стимулира
деловата дейност - купища прах, дупки по пода, изпочупени стъкла,
липса на ток и вода и температура под нулата. А за колорит
над трибуна печално висят


две огромни петолъчки
с кръстосани сърп и чук


В тези условия акционерите
посрещат Серж Амее, директор за Централна и Източна Европа на
една от най-големите фирми на континента - Пуратос
С.А., за да го убедят да инвестира в предстоящото съдружие с Хлебна
мая - Инв. няколко милиона долара.


Както твърдят очевидци
на събитието, събранието се е провело в следната затрогваща
обстановка - извън киносалона активисти на синдиката Промяна
скандират призиви срещу събранието и се води агитация сред работниците
да не се записват за акционери, защото със същите подписи подписват
и своите уволнения. Вътре в салона г-н Амее, увит с шал и надянал
ръкавици, обяснява на присъстващите какво представлява концернът
Пуратос - собственик на над 120 производствени филиала
из целия свят, в които работната заплата никога не пада под средната
за съответната страна. В своята 90-годишна история Пуратос
не е отбелязала нито една стачка. Белгийският гост обещава, че
след приватизацията на Хлебна мая заводът неколкократно
ще увеличи както производствения си капацитет, така и броя на
на работните места, а завладявайки нови пазари, чуждестранните
мениджъри ще осигурят надеждни печалби и по-високи заплати. Може
би тази приятна за всяко българско ухо информация в крайна сметка
определя успешния завършек на проблемното събрание - гласувани
са всички точки от обявения дневен ред.


Освежен е и съставът на
съвета на директорите на Хлебна мая - Инв.


В борда на дружеството
заедно с действащата до момента изпълнителна директорка Милена
Тодорова е записан и втори изпълнителен директор Илия Влаев, заемащ
същата длъжност в Български хляб АД - вторият основен
акционер в Хлебна мая - Инв., представляващ и интересите
на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
Съветът на директорите е допълнен с още един представител на федерацията
- Петър Миланов, председател на нейната регионална секция в Русе.


На 21 октомври миналата
година вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков уведоми
депутатите, че офертата на Хлебна мая - Инв. е подкрепена
от цитираната вече федерация, от Браншовата камара на хлебопроизводителите
в страната и от Български хляб АД, упълномощено да
придобива и управлява от тяхно име акции в дружеството.


Въпросното придобиване
обаче едва ли е било лесно след компрометирана сделка, белязана
както от намесата на прокуратурата и следствието, така и от


една загадъчна смърт,
официално квалифицирана като самоубийство


Само ден преди общото
акционерно събрание от 8 декември 1997 г. Български хляб
АД успява да приключи трудните преговори със съпругата на покойния
изпълнителен директор на русенския завод Кръстан Радев, притежаващ
64% от акциите в Хлебна мая - Инв.. Както научи в.
БАНКЕРЪ, при прехвърлянето на 54% от тях на името
на Български хляб АД е спрягана шеметна
доларова сума. Достоверността на тази информация знаят само участниците
в сделката, но така или иначе няма съмнение, че полученото мажоритарно
присъствие е изиграло своята роля за благоприятния изход на общото
акционерно събрание от 8 декември. Същия месец, въоръжени с протоколи
от форума, представителите на Хлебна мая - Инв. АД
се явяват в Агенцията за приватизация и рапортуват
пред нейния изпълнителен директор Александър Съботинов, че са
изпълнили препоръките му от 2 октомври 1997 година. Те депозират
и искане да се подновят преговорите по окончателното подписване
на договора за покупко-продажбата на маята. И тогава


идва ред на поредния сюрприз


Противно на дотогавашните
договорки, изпълнителният директор на АП уведомява посетителите,
че белгийският концерн Пуратос трябва да придобие
до 51% от акциите в Хлебна мая - Инв.
не след, а преди подписването на договора за продажбата на русенското
предприятие. Устното условие бързо е облечено в официална форма
и придобива следния куртоазен вид:


Уважаеми господа,
при спазване изискванията на Търговския закон, устава на дружеството
и решенията на общото събрание на акционерите на Хлебна
мая - Инв. АД - Русе, както и съгласно неколкократно декларираното
от Пуратос - Белгия, желание за акционерно участие
в търговското дружество Хлебна мая - Инв., Агенцията
за приватизация не възразява, белгийската компания Пуратос,
специализиран производител на консумативи за хлебното и сладкарското
производство, да придобие до 51% от акциите на работническо-мениджърското
дружество Хлебна мая - Инв. преди финализирането на
сделката за продажба на 78% от акциите на Хлебна мая
ЕАД - Русе.


Разрешителното послание,
парафирано от Александър Съботинов на 23 декември 1997 г., е изпратено
както до работническо-мениджърския екип в Русе, така и до Пуратос
С.А. в Белгия. Въпрос на елементарно досещане е


кой и как ще осигури на
белгийците нужните проценти


След кратки делови преговори
с представителя на Пуратос у нас в навечерието на
Коледа Български хляб АД прехвърля на името на чуждестранната
компания 51 от 54-те процента, придобити от вдовицата на Кръстан
Радев. До 7 януари тази година АП не е уведомена официално за
приключилата операция. По-важно от това закъснение обаче е съобщението,
появило се в бр. 6 на Държавен вестник от 1998 г.,
с което се насрочва извънредно общо събрание на акционерите на
Хлебна мая - Инв. АД. Новият форум трябва да се проведе
на 23 февруари тази година при следния дневен ред: промени в устава
на дружеството, в състава на съвета на директорите и дежурната
точка разни.


Тъй като ръководството
на работническо-мениджърското дружество отрече пред в. БАНКЕРЪ
авторството си върху съобщението в Държавен вестник,
може да се предполага, че


инициативата принадлежи
на Владимир Каролев


представляващ белгийската
компания на българска територия. Интересни са проектопредложенията
за промени в устава на Хлебна мая - Инв. Първата от
тях гласи:


Преди прехвърлянето
на акции от акционер на трети лица, които не са акционери, акционерът
Пуратос С.А. има право на първи отказ. Прехвърлителят
трябва да уведоми Пуратос в петдневен срок за всяко
такова прехвърляне, като посочи цената и условията за прехвърлянето
и предложи акциите си първо на Пуратос С.А. при същите
срокове, цена и условия.


Този текст кореспондира
директно със следващото проектоизменение, според което пак Пуратос,
а не някой друг акционер в Хлебна мая - Инв., може
да придобие предлаганите за продан акции, и то в 30-дневен срок.


С други думи, хипотетичният
продавач е задължен да стори две неща - първо, да си каже предварително
всички условия, които нормално са търговска тайна, и второ, дори
и да има належаща нужда от пари, да изчака един месец Пуратос
да му каже ще купува ли акциите, или не. Без при това да е ясно,
ако компанията изобщо се съгласи на сделка, в какъв срок ще стане
плащането. Все пак е уточнено, че когато заявката на хипотетичния
акционер остане без отговор или получи отказ, изчаквайки още 45
дни, той вече може свободно да продава акциите си на когото си
ще.


Правят впечатление и доста
детайлно разработените


възможности за намаляване
капитала на дружеството


Едва ли Пуратос
има намерение да предприема подобни стъпки, при положение че фирмата
многократно е декларирала, че евентуалните й инвестиции в русенския
завод няма да паднат под 1.5 млн. щ. долара. Няма законови пречки
обаче, ако инвеститорът си има някакви свои конфиденциални интереси,
да вложи парите си директно в производственото предприятие, без
да оформя вложението като увеличение на капитала на дружеството,
притежаващо същото предприятие.


Най-съществените проектопромени
на предстоящото събрание обаче уреждат проблемите с обратното
изкупуване на акции. За целта в устава на Хлебна мая - Инв.
е предвиден нов член, навързващ на практика в едно всички изброени
дотук проектоизменения. В текста се казва:


По решение на общото
събрание, взето с мнозинство от 2/3, дружеството може да изкупи
обратно издадени акции съгласно чл. 187 а, ал. 2, т. 2-5 от Търговския
закон. В срок от една година от изкупуването съветът на директорите
е длъжен да предложи изкупените акции за продажба, като спазва
процедурата, указана в устава (как става това бе описано по-горе
- бел. ред.). До тяхното продаване обратно изкупените акции не
се вземат предвид при определянето на кворума на общото събрание
и изчисляване на мнозинствата, като правата по тях не се упражняват.
При вземане на решение за намаляване на капитала чрез обезсилване
на акции, обратно изкупените и непродадени акции се обезсилват
първи. Ако в посочения едногодишен срок обратно изкупените акции
не бъдат продадени, то те могат да бъдат обезсилени.


Превеждайки на прост език
подобни текстове, юристите обясняват, че


обратното изкупуване на
акции всъщност е един хитър, при това законен механизъм


за преразпределение на
акционерното присъствие в едно дружество. При обратно изкупуване
акциите губят предишния си статут, даващ им право на глас. Казано
още по-простичко, с обратното изкупуване може да се преразпределят
мнозинствата в дадено акционерно събрание - ако аритметиката е
направена добре, с едно примерно 50-процентно акционерно участие
може да се осигури необходимият кворум от 2/3, с който се вземат
най-важните решения за едно дружество. Номерът е да се пресметне
колко процента от акциите на дружеството трябва да претърпят обратно
изкупуване, за да се придаде на въпросните 50% тежестта на потребните
2/3 от гласовете.


На финала на проектодокумента
за събранието на 23 февруари са визирани


правилата за разпределение
на печалбата


От тях става ясно, че
всяка акция в Хлебна мая - Инв. би могла да получи
различен дивидент, и то с различен срок за изплащане - на едни
днес, на други, примерно, след месец, а пък мажоритарният собственик
Пуратос ще си получава дивидентите в свободно конвертируема
валута. Нищо противоречащо на закона няма в тези планирани промени,
те просто илюстрират как този, който дава парите, поръчва и цялата
музика. Всичко е въпрос не само на вкус, а най-вече
на интереси. Белгийската компания явно ще отстоява добре своите
и съвсем резонно е очевидното й желание още сега, преди да е подписана
сделката, да мисли за утрешния ден, парирайки овреме възможностите
който и да е друг от акционерите в Хлебна мая - Инв.
да придобие блокиращата квота от 34 процента.


В момента акционерното
присъствие в дружеството е разпределено така - 51% за Пуратос
С.А., 10% за наследниците на покойния Кръстан Радев, 28.22% за
Български хляб АД (3% останали от Кръстан-Радевите
акции и 25.22% придобити при увеличението на капитала на дружеството
от 1 млн. на 200 млн. лв.) и 10.78% за дребните акционери в Хлебна
мая - Инв. Всеки един от сегашните акционери е платил акциите
си по номиналната им стойност от 100 лв. и увеличението на дружествения
капитал е факт. Не се знае обаче дали вдовицата на Кръстан Радев
е получила от някого скъпата пазарна цена за преотстъпените акции,
които сега вече са белгийска собственост. Не се знае и друго -
дали в крайна сметка българските хлебопроизводители няма да бъдат
ответи от Хлебна мая - Инв., ако белгийската
компания сложи ръка и върху 10-те процента, собственост на наследниците
на Кръстан Радев, допълвайки още 5-6% от някой дребен партньор.
Може би едва когато това се случи, висшите държавни
чиновници най-сетне ще имат някакъв реален интерес
да финализират продажбата на злополучната, но атрактивна
българска мая.

Facebook logo
Бъдете с нас и във