Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАГИСТРАТИТЕ ПОЕХА ПО ПЪТЯ НА СИНОДИТЕ


Г-н Георгиев, доколко е вярна тезата, че след последните
промени в Закона за съдебната власт Националната следствена служба
се намира, простете за израза, в разкрачено положение?


- Според мен това беше по-скоро един процес. Знаете,
че той започна през пролетта на тази година с различни постановки.
Една част от тях не залегнаха в закона. Законодателят отчете сам
някои пропуски. След ветото на президента отпаднаха и други недомислия.
В крайния си вид Законът за съдебната власт не включи всички онези
замислени идеи по отношение на следствието. Не беше допуснато,
и това за мен е един успех, да се принизи професията следовател.
Не беше допуснато и механичното пренасяне на следствените служби
като отдели или някакви помощни звена на съдилищата. В окончателния
вариант законът предвижда следствените служби да са юридически
лица на бюджетна издръжка. С други думи, голяма част от това,
което засягаше статута на професията следовател, отпадна. Законодателите
сами разбраха, а и президентът много им помогна в тази насока,
че това, което се предлага, е неудачно и ще бъде вредно за държавата.


А доколко е вярна другата теза, че основната цел
на Закона за съдебната власт е да се пречупи гръбнакът на следствието.
Използвам този израз, който ваши колеги лансираха няколко пъти
в разговори с мен.


- Според мен подобна цел биха имали само хора, които
са извършили тежки престъпления. Не мога да подозирам парламента
в подобни мотиви, напротив - това, което се афишира като идеи
в законопроекта, е съдебната система и следствената система да
работят по-добре. Между впрочем никой в НСлС не е бил против реформирането,
особено на наказателния процес. Реформиране, което ние години
наред предлагаме и чиято същина е да се раздели зърното от плявата.
Множеството дребни случаи биха могли успешно да се разследват
и да приключат, дори като съдебни дела без наша намеса. Когато
не се изисква правна квалификация или не представляват някаква
сложност - нито от фактическа, нито от правна страна, могат успешно
да се включат много други държавни органи, включително на МВР,
на финансови институции, контролни органи, които биха могли да
помагат. Така беше и при старата система, когато съществуваше
дознание не само в следствието, но в други държавни
органи. Така че таза форма помага за динамизирането на процеса
и го освобождава от някои излишни формалности. Всички юристи,
които разбират от предварително производство, отдавна искаме да
стане точно така.


Доколко служителите на МВР са подготвени да поемат
тази огромна част от задълженията, които им делегира Законът за
съдебната власт?


- Това вече е по-сложният въпрос. Аз не мисля, че
е свързано само със Закона за съдебната власт. По-скоро с друг
законопроект, който тепърва ще се обсъжда - изменението в Наказателнопроцесуалния
кодекс. Дискусията, която се организира по тази тема от Съюза
на съдиите, ще бъде на 26 ноември в НДК от 9.30 ч. сутринта. Становището
на колегите, които изготвиха проекта, е различно от това, което
вече е прието като правителствено решение. Очевидно дебатът ще
продължи и в парламента. Ние имаме известни опасения, че някои
от идеите са силно ограничени - например възможността да се прилагат
нормите на закона по-гъвкаво и да имат преценка на прокурора дали
да се разследва един случай, макар и с по-лека квалификация от
НСлС, или от полицията. Ограничени са и възможностите за разследване
в тази централна специализирана следствена служба, която по идея
на законодателя трябва да замени централните специализирани отдели
на НСлС. Така че дебатът тук тепърва ще продължава. За съжаление
някои наши препоръки към НПК не са включени в проекта. Например
това да се регламентира едно групово разследване, нещо, което
е изключително важно, особено когато става дума за организирана
престъпност, за престъпления на белите яки, за престъпления, свързани
с чиновници във висшите етажи на държавната власт.


А къде отиват делата, които добиха гражданственост
под името дела от голяма фактическа правна сложност?


- Тук още не може да се каже какво ще реши законодателят.
В момента си противоборстват две тези. Едната идея е делата да
бъдат довършени там, където са започнали, за да няма излишно прехвърляне,
което създава и много рискове...


Това са преди всичко стопанските дела във финансовите
и кредитните среди...


- Именно, именно. Същевременно, доколкото следя изказванията
на политици, управляващите в момента, застъпват обратната теза
- дела, които са започнати примерно в НСлС, да бъдат предадени
по компетентност там, където е определена тя по новия закон. Това,
според мен, ще създаде много сериозни затруднения. Трудно ми е
да си представя, че такива дела ще бъдат приключени успешно, ако
насред разследването бъде сменен органът, който извършва разследване.
Знаете, че има такива банкови и стопански дела, които не можаха
да бъдат предадени за доста продължително време. Те съставляват
хиляди страници. Очевидно е, че колкото и да е добро желанието
на следващия разследващ орган - бил той от полицията, или от окръжните
следствени служби, ще трябва много време дори само да бъде прочетен
досега събраният материал. Това време ще бъде напълно загубено
и аз имам големи опасения, че ако се наложи тази гледна точка,
действително може да се стигне до практическо амнистиране на много
тежки престъпления, с много големи за обществото щети - в пари.


За колко време мислите, че ще бъде спряно производството
по тези дела?


- Това също е много тежък проблем. Най-неприятното
на промените, които в момента стават, е това, че магистратурата
е разделена на два отбора. Независимо как ще завърши спорът, който
вече е започнал, това разделение няма да доведе до нищо добро...
Който и да наложи волята си в момента, не може да бъде спокоен.
Другият отбор винаги ще търси реванш. Може би ще минат години,
преди да се успокоят страстите и да се насочат усилията на магистратурата
към преките й задължения. Сиреч, към противодействие на престъпността
чрез разследване и наказване на извършителите на престъпления.
Целият този период е загубено време за българското общество, загубено
време за каузата на закона и справедливостта. Той може да доведе
и до нов отлив на подготвени магистрати. А това крайно ще затрудни
работата на тези, които ще останат. Само за периода юни-юли тази
година 140 души напуснаха НСлС. Този кадрови удар няма да бъде
преодолян за години. Дори и да се назначи много добре подготвен
млад човек, той не може да се сравнява с един опитен следовател,
за когото няма тайни в професията. За съжаление ние не разполагаме
и с достатъчно средства, за да водим задълбочено обучение на кадри
и така или иначе те се упражняват, както се казва, на живо
месо, на живи хора, чиито съдби решават. Това
също е една от лошите страни на тези непрекъснати промени, които
се правят в съдебната система.


Наскоро се завърнахте от САЩ, където престояхте двадесет
дни на обучение за защита на интелектуалната собственост. Доколко
там са запознати с проблемите на българската съдебна власт и със
съдебната реформа в България?


- В много ведомства бях приятно изненадан от това,
че има колеги, които не само знаят къде в Европа се намира България,
но са и запознати с редица наши проблеми. Това, разбира се, са
колеги юристи, една голяма част са от които били по различен повод
в България. Тази динамично променяща се система у нас обърква
и наблюдателите отвъд океана, но аз мисля, че всичките тези трудности
в крайна сметка ще се преодолеят. Само ме е яд на това, че голяма
част от проблемите, които сега трябва да решаваме, са предизвикани
от самите нас. Можехме цялата тази обществена енергия и средства
да ги насочим за решаване на сериозните проблеми, които има в
обществото и в държавата. И да не губим време с проблеми, които
сами си създаваме.


Къде виждате сериозните проблеми в обществото и в
държавата от гледната точка на следовател?


- Те са страшно много. Ние още нямаме инфраструктура,
нямаме икономика, нямаме система, която да отговаря на световните
стандарти в края на века. Не трябва да забравяме, че съвсем наскоро
ще влезем в новия век. Светът силно се е променил, той е глобализиран.
Ние трябва да се впишем по някакъв начин в този съвсем различен
отпреди години свят и това е голямото предизвикателство пред българското
общество. То е напред и всяко връщане назад, всяко боричкане,
колкото и да изглежда неизбежно в момента, колкото и да ангажира
общественото внимание, е много встрани от реалните проблеми. Времето
неумолимо върви напред, светът се развива, обществата се развиват
и ще бъде много жалко, ако нашето общество остане не само назад,
но и встрани от тези промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във