Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЪСКАВИТЕ ВНОСНИ КОНКУРЕНТИ - ХРАНА ЗА ВЕГЕТАРИАНЦИ

Българинът открай време харесва вносните стоки. Просто те са някак по-така - с добър дизайн, с луксозна опаковка, с етикет за качество и производител, с описание на начина на употреба и т.н. Пък и как не като години наред за редовия гражданин вносното беше табу. В годините на демокрацията такива табута вече няма и голяма част от фирмите, с предмет на дейност внос-износ преуспяха. Пък и не само те - от внос-износ се позамогнаха и доста легални и нелегални търговци, опериращи с обеми от Тир до куфар. След като цените са свободни, защо пък търговците да не са? За да внасяш колбаси, трябва да се снабдиш с разрешително от Националната ветеринарномедицинска служба, да създадеш контакти с чужди фирми, производителки на евтини колбаси, и след това да чакаш печалба. Интересно е да се знае колко фирми внасят салами от чужбина? Източникът на тази информация е Националната ветеринарномедицинска служба. Оказа се обаче, че никак не е лесно да се получи информацията.


Меко казано, странни са твърденията на служителите от отдел Гранична инспекция, че с едно разрешително те допускат няколко вида стоки и селекцията само на внесените колбаси е доста сложен процес. Такова твърдение обаче навява мисли за някаква тайнственост около вноса на колбаси, въпреки че, честно казано, тя е ненужна, поне от гледна точка на потребителите.


И производителите решиха, че като цените са свободни, могат да се освободят от излишни предразсъдъци, като например пазарни възможности, и взеха все нагоре да гледат. Търговското министерство на няколко пъти ги предупреди елегантно, като внесе яйца, сирене, пилешки разфасовки... И сякаш повечето производители си взеха нужната поука. Но някой напоследък прекалява с поуките. Кой не е виждал отрупаните витрини на бакалиите с десетки видове вносни колбаси? Лъскави опаковки, европейски сертификат за качество и цени народни. Че как няма да се захласнеш по такава благодат! Гледаш нашенските салами до чуждите като по-бедни роднини, скромничко се свиват и чернеят от мъка. Но като купиш веднъж някой от лъскавите чужденци- не повтаряш. Установяваш бързо, че си купил добре измислена опаковка. Ако пък случайно прочетеш съдържанието, надлежно изписано върху етикета, съвсем измамен се чувстваш.


Не че българските салами са с най-високо качество, но една голяма част от тях са все пак произведени от месо. Не са малко българските производители на колбаси, чиито стоки с основание претендират за приза Изберете българското, пък и на външен вид са докарани. Наред с тях, знайно е, се промъкват и такива, които биха били срам за всеки колбасар. Да се надяваме, че с общите усилия на потребители и ветеринари те сами ще отпаднат от пазара.


Австрийският салам е по-евтин, защото в него няма месо


Георги Ефремов, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България, пред в.БАНКЕРЪ:


Така нареченият екстра вурст, австрийско производство, излиза от завода с цена 15 шилинга, около 2.2 г. марки за килограм. У нас на такава цена колбас не би могъл да се произведе, защото в него трябва да има месо. При положение, че цените на месото в България и Европа са еднакви, представете си какво има в него, за да се постигне производствена цена 2 марки на колбас в Австрия. Цената е ниска за сметка на съдържанието. Ако човек се задълбочи в етикета, ще разбере какво има вътре, тъй като според европейските стандарти изписването на съдържанието е задължително. Лошото е, че българският потребител няма никаква култура в това отношение. А съдържанието на така наречените евтини вносни салами е: сланина, растителни или животински протеини, пълнители, ароматизатори, но няма това, за което си купуваш колбаса - червеното месо. В Западна Европа тези видове колбаси не могат да се продават, защото не отговарят на европейските изисквания. Те се произвеждат специално за България, Русия, Румъния. Скоро, на годишното събрание на Европейската асоциация на месопреработвателите в Люксембург, в която членуваме, се срещнахме с колеги от европейските страни, които изразиха тревога, че у тях вече съществуват фирми-фантоми. Те произвеждат продукция, която не може да се продава у тях, а е проектирана и създадена само за нашите пазари. Това са колбаси, в които съдържанието на месо е сведено до минимум, продажната им цена е марка и половина - две. Те са евтини и по друга причина - не се плащат необходимите мита и такси. Имаме информация, че в България тези стоки се обмитяват по измислени стойности. Не е тайна, че у нас се внасят продукти с документи, несъответстващи на реалните стойности, платени за тях. Стига се до обмитяване от 500 лв. за килограм колбаси, което включва стойността на продукта плюс транспортните разходи до българска граница, и ако приемем, че транспортният разход е около 300 г. марки на тон, излиза, че самият продукт струва 200 лева.


Действително на нашия пазар има и хубави вносни салами, но те са малко и веднага се познават по цената. Нямам достоверна информация кои са вносителите на евтини колбаси, но едни от основните са в Пловдив. Местни фирми там работят много сериозно с Австрия и Белгия. Това са продукти, произведени в Европа, годни за консумация, и ние нямаме право да ги ограничаваме.


Има разминаване между стандартите в Европа и България - ще цитирам един показател - наличието на нитрити в крайния продукт. Те се влагат за стабилизация на колбасите в цял свят. У нас обаче стандартът е 5 милиграма на килограм, докато в Европа, за отделни страни и отделни продукти достига до 20. В по-висока концентрация нитритът е отровен и нашето законодателство, посредством БДС, конкретно е ограничило това ниво до 5 милиграма за килограм колбас, с цел да се защитят потребителите. Така че, ако се изследват особено суровите луканкови продукти от Германия, Дания и Белгия, ще се установи съдържание на нитрити, доста по-голямо от допустимото у нас. Това е едно неравноправно отношение на държавата към българския и вносния продукт. Българските продукти трябва да отговарят на изисквания отпреди 20-30 години, които са в разрез със съвременното производство и гарантиране на качеството. Ние внасяме на пазара един продукт със сертификат за качество и толкова, но за да може да се произвежда нов български продукт, трябва да се подготви огромна техническа документация, за което пък трябва да си научен работник. Това е така нареченият превантивен контрол. Система, която не съществува в Европа вече. Съгласно наредба N19 на Министерството на здравеопазването, превантивният контрол се извършва от него, но има забележка, че продукти от животински произход се съгласуват с ветеринарната служба. Здравното министерство прие един сравнително облекчен режим за контрол, според който в хранителните продукти трябва да се влагат само съставки и суровини със сертификат и да бъдат споменати върху опаковката. Регистрация на продукта, в здравното министерство струва 5 хил. лв. плюс 2 хил. лв. за административните услуги. А така нареченото съгласуване с колегите от ветеринарната служба си е един административен рекет. Изискват ни мостри, изследвания и такса от 50 хил. лева. И същите хора, които подготвят документите и изследванията за одобрение на продукта го одобряват вече като членове на експертния съвет. Корупцията е жестока!


Потребителят сам избира какво да яде


Д-р Трифон Трифонов, главен експерт в отдел ДВСК на Националната ветеринарномедицинска служба, пред в.БАНКЕРЪ:


Ние нямаме основание да спираме вноса на колбаси, тъй като отговаряме изключително за безвредността на продукта за човешкия организъм. От експертна гледна точка те са безвредни за консумация от човека. Колкото до качеството им - потребителят би трябвало сам да преценява. Ако не се купуват, вносът им ще се преустанови от само себе си. Вносните стоки са разработени на базата на нормативни документи и всеки един производител се съобразява с тях. Който веднъж е опитал даден колбас и не го е одобрил, втори път ще се замисли дали да го купи. Същото важи и за нашето производство. Всъщност вече не се произвеждат стандартни колбаси, които да отговарят на БДС. По принцип изискваме за вносните храни върху етикета им да бъде изписано на български език съдържанието. Разрешителните за внос и износ се издават от Националната ветеринарномедицинска служба. Молбите минават през всички отдели на Главното управление, а формалната част, тоест самите разрешителни, се издават от отдел Гранична инспекция. В страните, от които внасяме колбаси, разнообразието е много голямо. Имал съм възможност да посетя някои от тях и твърдя, че хубавите колбаси и там са доста скъпи. Нашите вносители, естествено, предпочитат да закупят по-евтиното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във