Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛУДЖЕВ И ДОГАН СВАЛИХА КОЗОВЕТЕ СИ, ЖЕЛЕВ ЩЕ ЦАКА ПОСЛЕДЕН

Днешната политическа система се е родила от появата и развитието на пазара. А либералните партии идейно са най-обвързани със силата и най-вече със свободата на същия този пазар. След унищожаването на традиционните и монархическите институции в тяхната ценностна система той е на първо място като единствен успешен начин за регулиране на обществото. Либералите твърдят, че една система, основана върху свободния труд и пазарните отношения, гарантира най-висока производителност и затова е в интерес на всички. Ето защо те настояват за по-малко намеса на държавата и максимално освобождаване на пазара. Идеята е, че, участвайки в пазара, всеки по най-пряк път ще намери своето място в обществото. Дори беднякът, който няма нищо свое, живее несравнимо по-добре в едно свободно пазарно общество - заявяват либералите. Тяхната самочувствие обаче не се споделя от всички. Историята на XIX и XXи век недвусмислено показа, че либерализмът е най-сладък, когато е само в мечтите. Осъществен на практика, той ражда условия, в които, за да спечелят малцина, останалите трябва непременно да се окажат губещи. Затова и времето на дивия пазарен либерализъм в света отдавна отмина. Според някои политици сега наред е България.


Изминаха две седмици, откакто на българската политическа сцена се роди нова групировка. Движението за права и свободи, Либералдемократичната алтернатива на бившия президент Желю Желев, Свободната радикалдемократическа партия на Михаил Михайлов и Нов избор на Димитър Луджев решиха да обединят усилията си за съвместно участие в местните избори през следващата година под името Общност на либералните партии.


Идеята за това обединение е много стара и едва ли ще е пресилено твърдението, че новата си партия Желев създаде главно, за да може около нея да съюзи приближените си либерални партии. В навечерието на парламентарните избори през 1997 г. обаче раждането на либералната общност се оказа неуспешно


Тогава водени много повече от състезателната стръв за добро класиране в надпреварата, отколкото от идеологически или ценностни мотиви, Ахмед Доган и Димитър Луджев с лекота замениха републиканските с монархическите атрибути. Този жест накърни достойнството на бившия президент и той обиден напусна предизборната коалиция.


Всъщност за никого не е тайна, че създаването на Обединението за национално спасение бе най-вече прозрачен опит на шепа политически аутсайдери да влязат гратис в новото Народно събрание. Със зеления билет на Александър Каракачанов Димитър Луджев можеше да е много по-спокоен за парламентарното си бъдеще, отколкото с доскорошния президентски авторитет на Желю Желев. В онези предизборни дни най-важната цел беше 38-ото Народно събрание и в името на нейното постигане Ахмед Доган и Димитър Луджев без проблеми загърбиха доскорошния си политически съратник.


Днес, една година по-късно, целта отдавна е превзета и на хоризонта се очертават нови предизвикателства. Въпреки че са неоспорима част от парламентарното присъствие, партиите Нов избор и ДПС нямат много аргументи да са спокойни за близкото си бъдеще. Пословичното единство на Движението за права и свободи се превръща все повече в изтъняваща коричка лед над пролетен поток и заплашва всеки момент да се пропука. Прекараните месеци в уюта на 38-ото Народно събрание не подействаха много оздравяващо на двете либерални формации. Демонстрацията на прекалено тясната им обвързаност с икономическите интереси на Мултигруп вместо да засили авторитета им съвсем унищожи политическия им имидж. Поради тази причина напълно разбираем е поривът към възобновяване на приятелските отношения с президента Желев. И основната цел не са местните избори, а парите, влиянието и помощта на Либералния интернационал


В България съществуват множество партии с либерални претенции, но за осем години нито една от тях не успя да извоюва достатъчно авторитет и обществено признание, за да привлече вниманието на световната либерална общност. Единствено д-р Желев притежава влияние в нея и все още е едноличен член на Либералния интернационал. С възобновяването си през 1989 г. Радикалдемократическата партия за дълго време беше единствената сериозна либерална формация у нас и имаше реални шансове да стане и член на интернационала. Когато обаче Съюзът на демократичните сили развали отношенията си с действащия тогава либерален президент Желев, това се оказа решаващо и за членството на радикалите. Президентът използва достатъчно ефективно влиянието си, за да осуети включването на РДП в световното братство на либералите.


Точно както Александър Каракачанов държеше зелената светлина за влизане в 38-ото Народно събрание, така и


Желев сега е пропускът за членство в Либералния интернационал


И за Ахмед Доган, и за Димитър Луджев това членство е единствената надежда за достойно политическо бъдеще. Влизането на техните партии в световния либерален съюз ще им гарантира не само постоянна финансова подкрепа, но и задължителна протекция и във вътрешната, и в международната общност. Смело може да се твърди, че ако някоя политическа формация успее да спечели трайно симпатиите на световните либерали, тя ще си гарантира местенце в парламента за доста години напред. Проблемът обаче е, че тези толкова важни симпатии често струват много скъпо, а отпускането им на кредит е почти невъзможно. Засега нито ДПС, нито Нов избор са показали постоянство и последователност в отстояването на либералните ценности. А подписването на политическо споразумение с монархическа партия вероятно е едно от най-сериозните им провинения пред олтара на либерализма. Наистина предизборните игри често позволяват подобни безпринципни съзаклятия, но в конкретния случай то се осъществи няколко месеца след парламентарните избори и едва ли ще се намерят сериозни оправдания за пред истинските радетели на либералните ценности. В световната история либерализмът се ражда като политическа алтернатива, за да се бори с институциите и властта на монархията. А какво оправдание могат да дадат лидерите на ДПС и Нов избор за съюза си с царедворците?


Бъдещето, което лесно може да се предскаже за новата либерална общност, е, че експрезидентът Желев няма да позволи да се превърне в изкупителна жертва на прекалено преходните либерални надежди на българските политици. Това означава, че нито Луджев, нито Доган могат да се надяват да вкарат безболезнено партиите си в световния съюз, без да платят никаква цена за прегрешенията си. Съюзяването с Желев все още не е достатъчна индулгенция


Световната либерална общност отдавна демонстрира желанието си да подпомогне развитието на либералната политическа традиция в България. Тази готовност се изразява не само в предлагане на политически протекции, но и на сериозни финансови поддръжки. Популяризирането на либералните идеи и разширяването на влиянието на интернационала в бившите социалистически страни е една от най-важните му цели. И Ахмед Доган, и Димитър Луджев много добре оценяват възможностите, които този стремеж на либералите им осигурява. Това, което пропускат да преценят обаче, е, че Жельо Желев ще е не само помощник, но и препятствие за либералния им устрем. Единственият възможен начин за тях да получат световната либерална благословия и едновременно с това да останат лидери на партии е да превърнат новия си съюз в подобие на първообраза на Съюза на демократичните сили. Разбира се, доминантна фигура в такова обединение ще трябва да е Желю Желев. Само тогава той ще има сериозен мотив да използва влиянието и авторитета си, за да осигури членство на Общността на либералните партии в Интернационала. Димитър Луджев и Ахмед Доган отново ще са принудени да се задоволят с мястото на втория. Какво да се прави, и политиката си има орисници. Но пък надеждите, които такова бъдеще им предлага, никак не са за пренебрегване. Като легитимни и международно признати либерални лидери те биха могли да влязат в много по-успешни отношения с най-голямата дясна партия в България и един ден да управляват страната заедно със СДС. Тази ситуация обаче все още е повече в сферата на надеждите, отколкото на реалността. Преди да заиграят съвместно със Съюза на демократичните сили, двамата национални спасители ще трябва първо да постигнат победа в играта с президента Желев. И въпреки че раздадените карти са твърде обещаващи, бившият държавен глава е известен със склонността си да цака последен. А козовете и на Луджев, и на Доган вече отдавна са свалени. Така че всички обещания за бъдещето са предвидими. Остава само търпението да се изчака краят на играта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във