Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛОЗУНГ МОЙ, ВРАГ МОЙ

В новото време, според Ницше, борбата за власт ще е предимно борба за надмощие в сферата на езика. Поне доколкото езиковата реалност изгражда публичното лице на обективната реалност, и не се знае коя от тях е по- истинска. Впрочем много добре се знае , при това още от
АНТИЧНОСТТА
Още тогава човешкият стремеж към власт и богатство се основава на печеливши лозунги в различни публични състезания и войни. Последователно за Картаген зове младият Ханибал, който предприема поход, за да отмъсти за поражението в първата пуническа война, и след като успешно разбива римляните, победоносно се завръща в Картаген. С лозунга Ние за Елада великият Перикъл в продължение на 30 години е преизбиран за първи военен стратег, Рим преди всичко казва Цицерон и става член на римския сенат. Прочутият и днес лозунг Хляб и зрелища принадлежи на Гней Помпей, блестящ пълководец, който превзема Ерусалим и заедно с Крас и Цезар създава първия триумвират в Рим . Той избира Атина крещят привържениците на големия оратор на древността Демостен, който става един от най- популярните управници на града.
Великият Цезар като млад пълководец е заловен от пирати в Средиземно море, които му поискали откуп от 20 таланта. Само 20 таланта за моя живот? Ще ви дам за него 50 таланта възпротивил се Цезар, и докато прислугата събирала парите, той се шегувал с похитителите си, че един ден ще ги обеси. Мога и другояче, казал Цезар и се заканил, че с този лозунг ще управлява Рим. Пиратите страшно се забавлявали, но един ден, вече по време на неговото управление, те били заловени и осъдени на смърт - без право на откуп.
Или още от античността лозунгът е езиково явление, което в сбита форма предава основните идеи на даден политик или неговата партия.
ЕТИМОЛОГИЯТА
ни препраща към немската дума losung, която идва от los, и според Христо Попов има готски произход - тя означава жребий, предсказание, съдба и участ. От 14 до 19 век, лозунг има следните значения: теглене на жребий за узнаване на бъдещето от съдбата, разпознавателен знак, поставян на граничните камъни, парола, която съдържа една дума, и се използва по време на бойни действия, парола между хора, които принадлежат към една и съща общност, сигнал за конкретна операция или действие.
В английски, френски, и някои други езици, лозунг се обозначава с една и съща дума - slogan - тя има келтски произход, и в стария шотландски език означава боен вик на един клан. По- късно в Англия тя вече означава девиз на една партия, а в САЩ - естествено девиз на една търговска фирма. Във Франция думата влиза най-напред чрез своето бизнес- значение, но О. Ребул ( автор на книгата Лозунгът ) казва, че политическата пропаганда много бързо я обсебва. Според него лозунгът е не това, което казва, а най-вече това, което прави.
Днешното разбиране за лозунг, твърде малко се отличава от стародавните му значения на парола ( за политиката или бизнеса), на разпознавателен знак( който различава едни идеи от други), на боен вик ( който лесно се изговаря или изпява), и с чиято помощ едно лице ( партия или бизнескорпорация) улесняват общуването си с външните публики. От античния зов на Ханибал до прочутия лозунг, определил идеологията и политиката на Третия райх Германците - народ без пространство, няма кой знае каква разлика. Както и бойният вик по време на Великата Отечествена За Родину, за Сталину! който се превръща в основен лозунг на войната, неин морален императив.
Някои автори твърдят, че лозунгите биват собственост само на една идеология ( една партия, един политически лидер), докато шлагвортите ( лозунговите думи, с които най- успешно се бие по противника) могат да прескачат страни, нации, партии - примерно Свобода, братство, равенство са думи, които не са патент единствено на Великата френска революция.
Ребул смята, че лозунгът е кратка и ясна формула, използвана в масовата комуникация. Главното в него е стилът и семантиката - той може да е кратка фраза, една дума или знак- примерно Деро- пере добре и освежава или прочутият знак V (victory - победа), който Чърчил активно използва по време на втората световна война. Лозунгът винаги е много действен, той обединява , но и воюва срещу някого
(или нещо), едновременно събира и разделя политическите
или търговските марки.
Няма особена разлика между лозунгите в областите на бизнеса, и на политическата реклама. Например между Пепси - изборът на новото поколение и Спокойната сила, с който Митеран става президент.
Жак Сегела, който през 1981г. прави първата успешна президентска кампания на Митеран, налага в европейското пространство идеята, че политиците трябва да се продават толкова успешно, колкото сапуните, защото тяхната публична опаковка не е много по-различна. В крайна сметка се касае за задоволяване на точно определени потребности. Физика, характер и стил - казва Сегела. Марката не е нищо друго, освен тайнственото сливане на трите компонента....За големите фирми лозунгът е това, което девизът представлява за големите фамилии. Ето защо в първата изборна кампания на Митеран, той превръща в лозунги най-простите, но и най-въздействащите елементи от програмата на социалистите: Първо работата и Да заживеем другояче.
Политическият лозунг не е просто красива фраза или крилата мисъл, а главно психологически пропуск към сърцето и душата на избирателя, който го мотивира да гласува, и улеснява неговия избор. Лозунгът е част от биографията на един политик ( и неговата партия), той е знак за определена народопсихология и манталитет, символ на една обществена кауза, която можеш да припознаеш като своя. Ако искаме да разберем какви ( и колко добри) са лозунгите на партиите в предстоящите избори у нас, трябва да яхнем машината на времето, и се пренесем в

ДАЛЕЧНАТА 1946г.
Според Христо Попов по ожесточеност, взаимна отчужденост и противопоставяне, избирателната кампания от 1946г. няма равна на себе си. Партиите, влизащи в ОФ, и тези от опозицията тогава взаимно се обругават, важното е политическият противник да бъде публично оклеветен и унизен.
Един от най-популярните лозунги на Български земеделски народен съюз ( който участва в ОФ) е:
Реакцията ви дебне. Тя търси жертви. Тя се опитва с клевети, лъжи и заблуждения да отрови душите ви. Презрете реакцията! Презрете геметовци,николапетковци и косталулчевци!Отблъснете опозицията! Заклеймете враговете на народа!.
Маската на опозицията е свалена, шарлатанската демагогия на николапетковци и компания е разобличена! призовава Българска работническа партия (к).
Небесносинята бюлетина, това е свобода и законност, това е Народен съюз Звено!
Утрешният ден е ден на социализма. Гласувайте с червената бюлетина! е призива на Българска работническа социалдемократическа партия.
Главната опозиционна формация БЗНС- Никола Петков предлага пакет от лозунги, които имат добра аргументация, и обикновено са насочени към точно определена социална група. Ето няколко примера:
Искаш ли селянино, със закона да ти бъде отнето свещеното твое парче земя, на което никой и никога не е посягал - гласувай за комунистическите ОФ кандидати!.
Искаш ли гражданино, от теб да бъдат отнети със закон всички политически и човешки свободи - гласувай с комунистическите ОФ бюлетини!
Искаш ли младежо, да бъдеш възпитан и обучаван в тъмнина, лишен от светлината на хилядолетното човешко знание и християнски морал, гласувай с комунистическите ОФ бюлетини!.
Домакини, искате ли да няма опашки и да не чакате в земеделска България с часове за един килограм картофи или 200 грама сирене, гласувайте против комунистическия ОФ с бялата бюлетина на ОФ - опозиция!.
В 1946г. партиите вкупом избягват обещанията, за сметка на отрицателните апели и задължителното очерняне на политическия противник. Но още 1946г. партиите в лозунгите си обилно подчертават цвета на своята бюлетина. Опозиционната Демократическа партия полага особени грижи за това:
Моравата бюлетина изобличава враговете на народа!
Моравата бюлетина се бори за свобода, ред и законност!
Моравата бюлетина ще изобличи и разкрие лицемерието и подлостта на лъжедемократите!
Христо Попов смята, че лозунгите от кампанията през 1946г. са безспорно свидетелство за многословието на епохата. Ако през 1946г. 177 лозунга съдържат 3243 думи или средно по 18 думи в един лозунг, то през юни 1990г. за 124 лозунга са употребени 1705 думи или средно по 13,6 думи на лозунг. Докато в 1991г. 270 лозунга съдържат 2002 думи или средно 7,4 думи в един лозунг.
Следователно за половин век, политическият лозунг у нас претърпява съществена еволюция- той се свива наполовина, вече не е толкова нетолерантен към противника, неговата пряка цел е по- скоро да предизвика симпатия към партията ( и нейния водач), а не да породи отвращение към политическия опонент. Изминат е много дълъг път в областта на политическата култура, днес представите на повечето партии за правилата на изборното състезание са коренно различни.
ИЗБОРИТЕ В ЗОРАТА НА ПРЕХОДА
Лозунгите от изборните кампании през 1990 и 1991г. са доста по- кратки и най-общо позитивни, при тях образът на политическия противник се изгражда не чрез познатите ругателства, а чрез някои сполучливи сравнения, които изграждат лицето на новата политическа ирония. Лозунгите правят още една крачка напред в подробното аргументиране на цвета на бюлетината, което прераства в истински цветови фетишизъм. Ето някои типични лозунги от първата изборна кампания след промяната:
Гласувайте с оранжевата бюлетина, вие ще гласувате за мир, хляб, народовластие!(БЗНС-е)
Диктатурата дотук!, Прогонете страха! Вие сте чисти! С нас е свободният свят! (БЗНС- НП)
СПолука за България!, Само БСП показа на дело, че държи на думата си! (БСП)
България над всичко! България над всички!(БСП).
45 години стигат! (СДС)
Времето е наше! (СДС)
Младата опозиция в лицето на СДС бърза да се възползва от възможностите, които й предлага миналото на БСП за разгръщане на политическата сатира :
Ако имате проблеми с поверения ви чадър, опитайте оръжейната смазка на майор Деянов! (СДС)
Фирмата СВЕТЪЛ ДЕН ви осигурява курсове по
вероучение, стратегия и тактика на религията за всички членове на ВС на БСП! (СДС)
Пролетарии от всички страни, извинявайте...(СДС).
В тази първа изборна кампания след промяната , БСП се чувства най- виновна, ето защо нейният основен лозунг звучи твърде реторично:
Властта вчера, добра или лоша, даде на младежта
сигурност. А властта утре ? (БСП)
Бъдещото утре на властта (в което БСП и СДС неизменно се редуват) за жалост не отговори на първите големи надежди, но в изборната жътва на онези дни се родиха много гръмки обещания- примерно ДПС ни призова Да превърнем България в Швейцария на Балканите!.
За първи път от 45 години насам бе чут и гласа на монарха в изгнание, който в Мадрид произнесе реч, от която Федерация Царство България извади основните си лозунги:
Всеки глас за демокрацията е решаващ за доброто на Родината! Призовавам божията благословия на всички вас! ни благослови Симеон още в далечната 1991г.
Така след ужасно много романтика, и още куп излъгани надежди, дойдоха
ИЗБОРИТЕ В 1994г.
Загубата на СДС бе заложена в неговите лозунги, които преливаха от конфронтация и омраза: СДС или те! България или социализъм! Да изберем България ни зовяха сините стратези, и смело повториха прочутия си клип Последният валс. Техният политически императив бе Стига омраза!, но стратегията на конфронтацията бе циментирана от понятия като мафия и престъпност, бандити, корупция и социалистическо блато. Ключовото понятие омраза в предизборната лексика на сините щедро се лееше отвсякъде.
Червената столетница избра конструктивния подход, ето защо нейните лозунги в онези избори бяха позитивни: Да спрем разрухата, да обновим България!, БСП- градивната сила!, Не на безработицата и мизерията!, Споразумение с народа за бъдещето!
След като спечели изборите, БСП не успя да осъществи заявените благородни намерения. Но пък успя да докара на народа рекордна инфлация и безработица, а в добавка и незапомнена хлебна криза.
Най-пророчески ( не само за онова време) се оказаха думите на неповторимия политик и поет Йоло Денев :Братя и сестри!Ограбени, безработни, гладуващи и отчаяни... ние се обръщаме към милионите смазани от лъжедемокрацията... В предизборния коктейл бяха забъркани и други екзотични съставки - традиционната монархическа носталгия, изразена в лозунга Бог да пази Царя и Отечеството на Движение за коронована демокрация. Към него бе добавен и лютив комунистически сос, по изпитаната рецепта на генералния секретар на БКП Владимир Спасов, който щедро засипа народа с наивни мечти и утопични лозунги:БКП ще спре инфлацията! БКП ще сложи край на престъпността!,БКП ще отмени реституцията, приватизацията и ликвидационните съвети!, При управлението на БКП левът ще стане конвертируем - лев за долар!
Е, това беше прекалено дори за най- светлите реставраторски въжделения. Други маргинални политици се втурнаха към някои утопични проекти, сравними единствено с Града на слънцето на Томазо Кампанела. Партия Преображение поднесе на електората един нов град на слънцето, в който завинаги ще се премахне експлоатацията на трудовите хора, ще отпаднат и различията между селото и града ( може да се поучим от безценния опит на червените кхмери), а трудът ще стане песен.
В следващите две години, трудът съвсем не стана песен -управляващите социалисти успяха да натикат страната в огромна криза, която доведе до януарските събития през 1997г. , и естествено до
ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ
Националното съгласие стана ключовата формула за ОДС и за БСП . Ако за ОДС съгласието минаваше през битката с мафията, корупцията и силовите групировки, за БСП то означаваше недопускане на албанизация на страната, и авторитарно изграждане на прехода. Ето защо изборът за левицата беше между уличния натиск и политиката на разума..., между опита за държавен преврат и съхраняването на гражданския мир, между фалшивите очаквания и реалността. Само че нейният лозунг за разумния избор, тогава изглеждаше твърде неразумно на фона на проваленото й управление.
Що се отнася до новите комунисти, при тях нещата както винаги са ясни - Чуде Георгиев от БРСП ги формулира най -добре:Ние казваме: Не! на реставрацията на капитализма и Да! На изграждането на народна демокрация и социална справедливост!
Управляващите отново (този път ОДС) измамиха електората, а БСП за жалост не успя да стане силна опозиция. И тъй от дума на дума, и от лозунг на лозунг стигаме до
ИЗБОРИТЕ 2001
Днес, половин век след онези избори през 1946г., ОДС и Коалиция За България отново дрънкат оръжия с образи и лозунги. И за жалост разминаването между думите и делата изглежда все така огромно, а електоратът днес се е вторачил в една красива ( но дали е плодоносна?) монархическа надежда...
Основните лозунги на коалицията ОДС Работа и сигурност и Воля да продължим!, за жалост не отговарят на постигнатото в четиригодишното й управление, по време на което синята коалиция, въпреки някои успехи, не успя да реши главните социални проблеми на прехода. Работа и сигурност е твърде констативен, той е лишен от онази емоционална енергия и вяра, от които българинът толкова се нуждае.
Воля да продължим за ОДС означава продължение не само на външнополитическите успехи, но и на многобройните вътрешни неудачи - пълзящата безработица, емиграцията и бедността , корупцията и престъпността.
Лозунгите на коалиция За България са твърде неясни като послания - нейният основен лозунг Отвори очи е прекалено общ и мъгляв, за да изпълни основното си предназначение. Симптоматично е, че този лозунг веднага иронично бе прокоментиран от печата- предимно като призив на левицата към нейните бодри пенсионери да си сложат очилата, за да видят какво бъдеще тя им обещава. Днес Червените отново казват сбогом на омразата, вероятно забравили, че омраза бе ключова дума за СДС в изборите през 1994г., ето защо тя вече е обществено похарчена.
НД Симеон втори пледира за нов морал в политиката, а Симеон в публичните си изяви все повтаря вервайте ми!, без да е ясно, защо измъченият електорат трябва ( този път на него) да повярва, след като от години дружно е залъгван с измамните обещания на други партии и лидери?
Бъдеще СЕГА на БЕЛ е професионален лозунг, който обаче съвсем не й гарантира успех. Лозунгите на Гергьовден и ВМРО се разполагат между сериозното и комичното - Интелигентният избор се контрира от провокативните 12 години чакаме да цъфнат налъмите! Ето как! Вземи живота си в ръце!, Да пукнат! (червения и синия балон), и Да обърнем палачинката! Но мармалада го изядоха!.
Гергьовден е изразител на онзи оздравителен и пречистващ смях, с помощта на който трябва най-сетне да загърбим миналото. В предстоящите избори, някои партии за първи път изнасят своите идеи, платформи и лозунги в пространствата на Мрежата, явно разчитайки да спечелят нейните твърде интелигентни потребители.
Днес политическият лозунг изглежда твърде уморен и изхабен от дълги сражения и изборни баталии. Като главен агент на партийната пропаганда, лозунгът вече не поражда толкова силни емоции и доверие у електората. Неговата енергия и възможности за налагане на политическата марка, днес изглеждат по- скромни. Задава се продължителна криза на крилатите думи, с които политиците и партиите най-често аргументират действията си. От пръв приятел на всеки политик , лозунгът може да се превърне в негов враг, защото той неизменно очертава онази територия на мечтата и надеждата, в която българинът вярва ( но и кълне) повече от десетилетие.
Колко струва едно правителство, ако няма зад себе си общественото мнение? се е питал още Наполеон, в дългите дни и нощи на остров Света Елена. Колко струва една предизборна кампания, ако тя не се придружава от истинския боен вик на партиите, съдържащ се в техните сполучливи лозунги? Дали изборите въобще са възможни, без неоценимата подкрепа на думите, които от векове означават и символизират царството на политиката?

Facebook logo
Бъдете с нас и във