Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛОШОТО ВРЕМЕ СЕ ЗАДЪРЖА В БЕЛГРАД

Три години след падането на Слободан Милошевич от власт облаците над Белград остават.От началото на парламентарния сезон се обсъжда свалянето на председателката на Скупщината и изпълняваща длъжността президент Наташа Мичич. Правителството е изправено пред вот на недоверие. В парламента, по думите на премиера Зоран Живкович, се случват странни дезертьорства от проправителствената коалиция. Мрачната картина на Сърбия включва националисти, които се опитват да свалят прозападния кабинет и да се върнат на власт, слаба икономика, масови стачки, два неуспешни опита за избор на президент и много обикновени сърби, които очакват държавата им да тръгне в правилната посока. Хага също е недоволна. Като изключително неподходящ се смята моментът, в който Международният трибунал за военните престъпления отправи обвинение срещу четирима сръбски генерали, в това число и заместник-министъра на вътрешните работи и началник на сръбската полиция Сретен Лукич. Другите обвинени са бившият началник на Генералния щаб на югославската армия Небойша Павкович, Владимир Лазаревич - бивш командващ силите на югоармията в Прищина, и Властимил Джорджевич, ръководил полицейските сили в Косово. Съдия от ООН потвърди обвиненията във военни престъпления - убийства, преследване, депортиране и нехуманно третиране на етническите албанци.Новината дойде във възможно най-лошия за премиера Живкович момент - непосредствено преди очакваната трудна битка с политическите му противници. Сега единствената реакция на кабинета е да отложи изискваните от трибунала мерки и да ги остави на следващото управление, коментира анализаторът от Института за обществени науки Огнен Прибичевич. В противен случай унижението за Лукич, смятан за най-доброто ченге в страната, и за останалите генерали, минаващи за защитници на сръбските национални интереси, ще се превърне в унижение за правителството. В Белград нарекоха новите обвинения от Хага диктат, шантаж и ултиматум. Премиерът Живкович заяви, че Карла дел Понте е проявила неразбиране в сегашната политическа ситуация, дори е нарушила неофициално спаразумение с покойния Зоран Джинджич, че няма да бъдат повдигани повече обвинения срещу граждани на Сърбия и Черна гора за отговорността им като командващи. Исканията на трибунала няма да бъдат оттеглени и вероятно ще станат още по-настойчиви при следващото правителство, ако социологическите прогнози се сбъднат и на евентуалните предсрочни парламентарни избори победи умереният националист Воислав Кощуница. Ако изборите се проведат в близко бъдеще, Кощуница може да посее това, което е пожънал - да спечели гласовете, които му осигуряват премиерския пост, за да се озове в позицията на сегашния министър-председател Зоран Живкович. Така според анализаторите, който и да дойде на власт в Сърбия - Кощуница или някой друг, ще трябва да изпълнява нарежданията на Хага. Основната политическа битка сега се води на парламентарното поле. Много важно в момента е дали ще оцелее председателката на Скупщината и изпълняваща длъжността президент Наташа Мичич. Обвиненията срещу нея са, че е превърнала парламента в изпълнителен, а не в контролен орган на правителството. Председателката нарушавала правилника за работа, като нередовно свиквала заседанията и си затваряла очите пред съмнителни гласувания по важни закони като тези за труда, лустрацията и приватизацията. Дебатите се точат вече втора седмица. Сръбският вестник Политика ги оценява като маратонско обсъждане с неизвестен край, тъй като и управляващите, и опозицията очакват да излязат победители. Властта смята, че контролира положението, защото във всеки един момент може да насрочи предсрочни парламентарни избори. Опозицията е доволна, че е накарала управляващите да обсъждат нейните предложения. От друга страна, дебатите ще покажат къде са дупките в партийните редици, а и как да се купят гласове. Особено ценни станаха 10-те депутати на Социалдемократическата партия на Слободан Орлич, които в зависимост от политическата конюнктура обещават да се присъединят към едните или другите. Според анализатора от Института за обществени науки Огнен Прибишевич, ако Демократическата партия на Сърбия, Г-17 плюс и радикалите не успеят да предизвикат насрочването на предсрочни избори сега, по-късно ще успеят. За смяната на правителството са необходими 126 гласа. Според ръководителя на депутатската група ДОС - Реформи на Сърбия Боян Пейтич, опозицията може да събере между 115 и 118 гласа. Следващото премерване на силите е на 16 ноември, когато са насрочени президентските избори, които също може да се провалят, както стана на два пъти през миналата година. Класическата борба за власт разедини реформаторите, които сложиха край на десетилетието на войни и санкции. Три години след Милошевич нито един политик не си спомня поговорката: Само единството спасява сърбите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във