Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛОШИТЕ КРЕДИТИ ЩЕ СЕ СЪБИРАТ ОЩЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ

Повечето от лошите заеми,
които днес тежат в активите на Централна кооперативна банка, са
отпуснати в първите години, когато кредитната институция е прохождала,
а служителите й не са имали нито днешния опит, нито сегашната
нормативна база. Да не говорим, че в първите екзалтирани години
мнозина заложиха имоти и име, впускайки се в бизнеса, за който
само бяха чували как се прави.


Така, подобно на повечето
банки, и ЦКБ е изправена днес пред парадоксална ситуация: тя не
може да погаси по принудителен начин всички лоши кредити, защото
те или не са достатъчно обезпечени, или надеждността на обезпечението
им вече е твърде ниска. Практиката показва - подчерта изпълнителният
директор на ЦКБ Димитър Костов, че там, където банковите служители
оказват значителен натиск върху длъжниците, те обикновено намират
пари и погасяват своите кредити. Защото повечето просрочени дългове,
които в началото на 90-те години са били внушителни суми,
днес изглеждат малки или незначителни.


Не всички обаче, които
са взели кредити и не са ги погасили в срок, са кредитни милионери.
Поне в ЦКБ твърдят, че повечето от тях са добросъвестни лица,
които са използвали заетите пари по предназначение и са започнали
своя малък бизнес. А са фалирали заради драстичните промени в
макроикономическата обстановка през 1996-1997 година.


Често пъти този род длъжници
успяват да погасят своите задължения дори с цената на продажба
на създадената фирма или с привличането на нов съдружник в нея,
който да инвестира свежи пари. Става дума за мандри, дърводелски
цехове, фабрички за конфекция или за безалкохолни напитки, които
формират основната маса дребни клиенти на Централна кооперативна
банка. С тяхната смърт най-вероятно ще отмре и динамичното
кредитиране на този сектор.


Сега, стреснати от миналите
си неуспехи, общественото порицание и относителната икономическа
стабилност, банкерите трудно отварят портфейлите за ново кредитиране.
В ЦКБ например укрепват реда и дисциплината сред служителите от
средното ниво. Съгласно вътрешните наредби в банката те носят
пълна отговорност за бъдещото погасяване на разрешените кредити.
В момента банката преследва по наказателен път десет бивши служители,
сред които фигурират и четирима директори на клонове. Най-големите
лоши кредити са отпуснати от клоновете на ЦКБ и затова мениджърите
на банката вече изискват приетите от клоновете решения да се одобряват
в централата. Така цялата отговорност за обезпечението и бъдещото
събиране на всички кредити ще падне върху шефовете на клонове,
за които се предполага, че най-добре познават заемоискателите
и са в състояние задълбочено да ги проверят. Нещо повече - местните
банкери много добре знаят кой бизнесмен зад коя фирма стои.


Практиката на ЦКБ сочи,
че най-лесно се събират вземания от еднолични търговци. При тях
най-бързо и безболезнено може да се проследи и животът на фирмата,
и преминаването на нейните пасиви и активи към евентуални наследници.
Съвсем друго е положението при акционерните дружества и тези с
ограничена отговорност, където повечето длъжници се оказват фирми
фантоми или празни черупки. Проблеми на банката създава и отказът
от наследство, към който наследниците прибягват винаги, когато
не желаят да продължат бизнеса на своите родители и да споделят
техните ангажименти към банката.


Имаме един особен
случай - посочи г-н Костов - една жена, едноличен търговец, ползва
кредит от ЦКБ срещу ипотека на семейното жилище. Но миналата година
тя загина при автомобилна катастрофа. Сега сме принудени да преследваме
нейните деца, които я наследяват, и те не могат да се измъкнат
от примката на неограничената отговорност.


Опитът на ЦКБ сочи, че
законът Каракачанов за кредитните милионери не е подействал
особено отрезвяващо на недобросъвестните заемполучатели. Само
шест неизправни длъжници на банката са погасили в гратисния срок
своите задължения. Повечето се опитваха да получат едностранни
предимства - например да им се опростят лихвите срещу погасяване
на главниците. Но няма начин подобен дълг да се отпише сега, отбелязват
в ЦКБ. - Той може да се изпише само задбалансово. Печалбите
и провизиите на банката обаче винаги си остават в баланса и затова
неизправните кредитополучатели не могат да разчитат на тях за
покриване на своите дългове. В момента ЦКБ води задбалансово 140
лоши кредита с общ размер 500 млн. лева. Вероятно някога те ще
се отпишат поради изминала давност, но това ще стане едва след
като изминат десет години. Така че този въпрос ще продължава да
тревожи банкерите.


Тригодишен пък е давностният
срок за реализиране на залози и ипотеки в полза на банките съгласно
Наредба N17 на БНБ. Задбалансово се водят и лихвите, трупащи се
върху лошите кредити, защото те не могат да се държат отделно
от породилото ги задължение.


И колкото и да се търсят
сензации, на повърхността винаги ще изплува проблемът - как банките
да си съберат лошите вземания.


Парадоксите на ипотеката


* Като обезпечение по
заем клонът на ЦКБ в Поморие е приел ипотека върху къща в ромската
махала. Но циганинът пропилява парите и не връща нищо по главницата
и лихвите в банката. Настъпва момент, когато в ЦКБ решават да
реализират ипотеката, но се сблъскват със затворените етнически
общности. За имота на длъжника няма никакъв купувач, защото българите
не купуват ромски къщи. По неписано, но строго следвано правило
купувачът на такава къща може да бъде само ром. Но пак по неписан
закон местният цигански тартор в Поморие отсякъл: никой циганин
да не смее да купува! С тази заповед ипотеката станала напълно
нереализуема...


Все пак в клона на банката
намерили изход. Кредитният инспектор взел със себе си един непознат
на ромите мъж, представяйки го като потенциален купувач. Двамата
с кредитния инспектор огледали къщата и започнали да обсъждат
нейната пазарна цена и отстъпката, която купувачът
трябва да получи. Циганите не на шега се уплашили, че ще загубят
жилището си и само няколко дни след фиктивния оглед
събрали помежду си дължимите пари и ги внесли в банката.


* През 1993 г. клонът
на ЦКБ във Враца е разрешил на ром кредит от 300 000 лв. срещу
ипотека на къща. По онова време тези пари бяха голяма сума, но
днес толкова струват само прозорците и керемидите, ако се продадат
на старо. Отишъл кредитният инспектор в махалата и без заобикалки
рекъл на циганина: или плащаш, или още утре идвам с полиция и
ти свалям прозорците и керемидите... Скоро кредитът бил погасен.


* Има и куриозни случаи.
В Плевен кредитен инспектор, с неколкомесечен стаж в ЦКБ, тръгва
в началото на 1997 г. да огледа в циганската махала ипотеката
по просрочен кредит от 1993 година. Влиза в заложената циганска
къща и обяснява на собствениците за какво е дошъл. В следващия
момент ромката излиза пред дома си и започва да крещи, колкото
сила има, събирайки тълпа гневни цигани: Ти, кюфтета и пилета,
яде ли? Ти, уиски, пи ли? Какви пари искаш обратно? Банковият
служител стоял като гръмнат, защото по времето, когато е бил отпуснат
този кредит, той изобщо не е работил в ЦКБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във