Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЮБОВ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Предизборната програма на НДС II, противно на очакванията, едва ли ще предизвика фурор сред публиката на българската политическа пиеска. Не защото нетрадиционната й ИНТЕРНЕТ-поява стана достъпна комай единствено за онези български граждани, за които България вече си е добър дом. Поне от материална гледна точка. До другите 80%, които се крепят на ръба на мизерията или вече са се устремили към дъното, процарският манифест най-вероятно ще стигне чрез преразкази и слухове, подобно на народните приказки. А тъкмо тези избиратели трябваше да бъдат най-внимателно и по достъпен начин информирани какво точно ще прави движението. Ето защо за обикновения човек, който очакваше да чуе дали ако гласува на НДС II сумата във фиша за заплатата му ще стане по-голяма, ще се увеличи ли пенсията му и с колко по-малко ще бърка в джоба му хазната, денонощните усилия на икономическия екип на НДС II май изглеждат като олицетворение на поговорката: Залудо работи, залудо не стой. И има пълно право да се чуди какво точно му обещават дебютантите в сегашните парламентарни избори.
А иначе в програмата има много неща. От декларациите, че човекът и гражданинът трябва да стои на първо място, до либерализиране на пазара за природен газ и от пълна инфлационна защита на трудовите доходи до синхронизиране на правото ни с това на Европейския съюз. Целият проблем е, че когато се опитваш да кажеш всичко в политиката, на практика рискуваш да престанат да те разбират. Похвално е да се демонстрира икономическа йерудиция и свободно боравене с финансови термини, но какво ще се изясни на продавачката на сергия или на таксиметровия шофьор за предимството на нулевия бюджетен дефицит пред широко балансирания бюджет? И как ще бъде спечелен безработният стругар или българския учител с обещанията за оптимизиране на разходите на държавната администрация и приватизация на административните услуги? И ще станат ли по-щастливи семействата, които изплащат жилищните си заеми, от премахването например на данъка върху провизиите или от въвеждането на задължителна система на консолидирани отчети на банките? От радикалната данъчна реформа на движението като че ли единственото запомнящо се е нулевият данък за фирмите, ако печалбата се реинвенстира. Макар да не става ясно за каква точно реинвестиция се говори, защото и строежът на луксозни офиси или покупката на скъпи возила е реинвестиция. А кой ще пълни социалните фондове? Също така е похвално намерението да се изгради благоприятен бизнесклимат за инвестициите. Но къде са конкретните стъпки към това? Борбата с корупцията, създаването на бързодействаща публична администрация или ограничаването на лицензионните режими не са проблеми, които се решават от раз. Чудесно е, намерението за незабавно създаване на стимули и предпоставки за банките да заемат нормалния си статут на кредитори на бизнеса. Както и за промени в законодателството, обезпечаващи бързо и ефективно принудително изпълнение срещу длъжника и засилване на правната защита на кредитора. Чудесно е ако се приеме, че споменът за 1996 г. е невъзвратимо минало.
Въобще в цялата първа част на програмата лъха завидна университетска начетеност, но твърде малко опит в изграждането на политически документи с предизборен характер.
За съжаление и във втората част, посветена на социалната политика, здравеопазването, екологията, образованието, нещата не стават по-конкретни. Какво значи увеличаване на заплащането чрез разумно намаляване на данъчната тежест за работодателите? Как да се разбира засилването ролята на активните мерки на пазара на труда? Кои разходи за администрацията на Националната здравноосигурителна каса са неоправдани и трябва да се съкратят? Кой и с какви средства ще осигури ред и стабилност в образованието? Откъде ще се отделят пари за ефективно финансиране на науката? На тези и на ред други въпроси отговори няма.
Относително най-конкретна и ясна е третата част, посветена на външната политика и отбраната. Националните приоритети като присъединяването към НАТО и към ЕС, както и регионалната политика на страната са формулирани в значително по-понятни термини, които могат да бъдат включени в реалнжтж предизборно надбягване. Накрая обаче, в раздела за законодателството, правораздаването, администрацията и вътрешния ред, изкушението да се каже всичко по безсъдържателен начин отново не е отминало авторите на програмата. Така за обикновения избирател неюрист остава да си блъска главата над това що е то юридизиране на всички социалнозначими човешки дейности или на установяване на диференцирани процесуални форми за адекватно противодействие на обществените деяния.
Най-ценното в предизборната програма на НДС II е, че все пак са изведени някои приоритети като високи технологии, енергетика, туризъм и селско стопанство, където нещата са казани по-конкретно. Но за целите, които преследва подобен документ, това не е достатъчно.
Трудно може да се класифицира литературният жанр Предизборна програма. Със сигурност не става дума нито за научно съчинение, нито за символ-верую, нито за забавно четиво. Все пак не може в една програма, предназначена за конкретна цел, каквато е спечелването на парламентарни избори, да отсъства ясната визия за социалната група, която категорично ще те подкрепи и за твоето решение на основната политическа дилема - икономическа ефективност или социална справедливост. Точно тези две неща не присъстват в програмата на НДС II. Вероятно това е и причината за натрапващото се впечатление, че пред нас е по-скоро своеобразна декларация за добрите намерения на движението, но не и за трезва преценка на проблемите на страната в момента и на възможните им реалистични решения.
Разбира се, трябва да се има предвид, че предизборната програма не е състезателен кон, както и изборите не са конни надбягвания. Само че конкретните послания са като удобното седло. Само по себе си то няма те вкара в парламента, но е далеч по-удобно да седиш върху него, отколкото да се опитваш да се харесаш на всичките си потенциални избиратели. В политиката подобна всеобхватна любов обикновено завършва нещастно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във