Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛИЧНИТЕ ТАЙНИ И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ПОДАРЪЦИ

В древността най-желаният царски подарък е била главата на противника. Слабостта на владетелите към подаръците добре експлоатирали приближените им, които освен глави, ръце и уши дарявали и специално изработени украшения и предмети. Последните днес красят колекциите на най-големите световни музеи. Покрай царските подаръци се е развила цяла индустрия, оформили са се стилни направления в приложните изкуства. Какви подаръци получават и подаряват сега на световните лидери? Някои президенти и премиери след края на своя мандат стават собственици на солидни колекции от порцелан, картини, часовници, мебели. Президентските протоколни служби внимателно изучават навиците и предпочитанията на лидерите, които си разменят визити. Така обикновената любезност по-късно може да докара на своя стопанин прилични доходи. В света на голямата политика обаче съществуват правила, които не позволяват поне видимо да се прехвърля мярката. Например в Германия трябва да се декларират всички подаръци над 5400 евро, в Италия - над 5500 евро, а в Южна Корея - всички подаръци, връчени от чужденци. На американските президенти им е забранено да вземат подаръци на стойност над 12 000 долара, а дори личните дарове трябва да се декларират. Като правило световните лидери избягват да вземат скъпи подаръци от международните корпорации и фирми. Например на срещата на 8-те в Денвър на всички президенти бяха връчени скъпи часовници Ролекс с 18-каратово бяло злато. Всички се почувстваха задължени да ги върнат обратно, с изключение на тогавашния руски президент Борис Елцин. В Русия Законът за държавната служба и Гражданският кодекс позволяват да се приемат обикновени подаръци на стойност не повече от пет минимални работни заплати. Ако се спазва това правило, на президента не може да се подари дори ракета за тенис. Въпреки това обаче руските президенти получават достатъччно скъпи подаръци. Руският дипломатически протокол им позволява сами да преценяват какво да правят с тях. Например в правителствения конезавод Горки-10 сега има цял табун с коне, подарени на руските президенти. Най-често коне подаряват средноазиатските лидери. Някои от тях са от изключително редки и скъпи породи, а и грижите по тях изискват немалко разходи. Така че подаръците носят не само радост, но и доста главоболия. Националните обичаи в повечето случаи се оказват решаващи при избора на подарък. Африканските лидери често подаряват богато инкрустирани украшения от слонова кост, азиатците имат слабост към жребците, а латиноамериканците обичат екзотичните подаръци, като например настолна лампа от черупката на броненосец. Повечето протоколни служби имат подаръчни фондове, които се формират по специални заявки. Гостите на английските премиери дълго време получаваха изящно изработени порцеланови изделия в единствен екземпляр с британската символика. Известно е пристрастието на италианците към сребърни статуетки - копие на известни скулптури от древността. В бившия Съветски съюз връчването на подаръци бе истински ритуал. Съществуваха и отделни работилници, които изпълняваха поръчки на Кремъл. Огромният натрупан подаръчен фонд, изобилстващ с комунистическа символика, се оказа ненужен още по времето на Михаил Горачов. Тогава протоколната служба на Кремъл започна по-активно да се интересува от личните пристрастия на световните лидери. Изясни се, че английската кралица събира порцелан и яйца на Фаберже (тези ювелирни изделия са били на почит и в руския царски дом), Рейгън е запален по конете, а Маргарет Татчър си пада по пейзажната живопис. Кралицата получи от Горбачов старинна статуетка, Рейгън - седло, а Татчър - картина. При Елцин кремълските подаръци бяха още по-лични. Приятелят Бил (Клинтън) например получи порцеланова статуетка от Гжел, изобразяваща самия него, свирещ на саксофон. Бившият американски президент обичаше да демонстрира музикалното си пристрастие по време на лични приятелски срещи. Разбира се, президентските подаръци са уникати и се изработват в предприятия, които от векове са доказали уменията си. Сред тях в Русия са Ломоносовският порцеланов завод, Питерският и Московският монетен двор, Торжокската фабрика за изработване на позлатени тъкани, уралските бижутери, оръжейните работилници на Златоуст. Случва се и на случайни майстори да се доберат до кремълските поръчки. През 1993 г. ярославският бижутер Юрий Фьодоров успя да подари собственоръчно изработен кинжал на гостуващия в града президент Борис Елцин. Подаръкът се хареса, майсторът получи покана за посещение в Москва, а създаденият от него по-късно център Руски занаяти влезе в структурата на Стопанското управление на Кремъл. Фьодоров бе титулуван едва ли не като придворен бижутер, докато един ден не бе намерен мъртъв в собствения си дом... Славата също може да бъде опасен подарък.В този смисъл бижутерът Андрей Ананов има по-щастлива съдба. По време на визитата на британската кралица Елисавета II в Русия на него му бе разрешено да връчи на кралицата собствен подарък - изящно изработена клонка, точно копие на онази, която е лежала на бюрото на последния руски император Николай II. Кралицата бе във възторг и бижутерът Ананиев получава редовно поръчки от Кремъл.Един от традиционните подаръци, които подарява президентът Владимир Путин, са порцеланови копия на паметниците на Кремъл. На почетно място сред президентските подаръци са книгата Московският Кремъл на границата на хилядолетията, наричана още цар-книга, и часовникът Президент. Той е с позлатен корпус, механизмът му е със сапфир, а циферблатът е седефен. Повече внимание заслужава книгата, която бе преиздадена по искане на президента Путин. В нея влязоха фотографии на кремълските покои с уникално качество. Седемдесет процента от публикациите се появяват за първи път. Книгата с тегло от 8.5 кг се връчва в три различни варианта. Президентският вариант е с корица от кожа на кенийски козел, с позлатени краища и е отпечатан върху специална хартия. Това е подарък предимно за западните лидери. Представителният вариант също е с кожена корица, но без позлатени краища. Хартията и печатът са свръхкачествени. Този подарък е предназначен за държавни дейци от страната. Съществува и по-обикновен, народен вариант на цар-книгата, който може да се връчва масово. Луксозните екземпляри се водят на специален отчет. Известно е, че първата такава книга Путин подари на себе си, втората на Елцин, после я получиха Папа Йоан-Павел II, Ширак, Шрьодер... Фаталният 13-и екземпляр от президентската серия, за да не се предизвиква съдбата, беше предложен за разпродажба. Той бе купен от известен московски колекционер. На президента Путин, който пътува значително повече от своя предшественик, му се налага по-често да поднася подаръци. За да смогне на президентските визити, Стопанското управление на Кремъл реши да организира конкурс сред майсторите на декоративно-приложното и бижутерското изкуство. В комисията влязоха известни дейци на културата, представители на най-големите музеи, изкуствоведи, хора с редки професии. Конкурсът трябваше да премине на няколко етапа, а през юни тази година трябваше да се състои заключителният етап. Идеята завърши със скандал. Ръководителят на проекта бе уволнен и така намерението да се създаде нов подаръчен фонд не стигна доникъде. Друг е въпросът с подаръците, които получава Путин. Известно е, че съпругата на Горбачов - Раиса, се отнасяше изключително внимателно към подаръците, които получаваше президентската двойка. Раиса Горбачова лично предаваше в Държавната съкровищница най-ценните подаръци, като не пропускаше да вземе разписка. Михаил Горбачов пък създаде традицията за предаване на подарени ценности на руските музеи. Колекцията в руския Музей на съвременната история на Русия (бившият Музей на революцията) датира от 1949 година. За 70-годишнината на Сталин било обявено събиране на подаръци в чест на юбилея. Експонатите пристигали с вагони. И по-късно - при Хрушчов и Брежнев, фондовете продължили да се пълнят. Подаръците, които са връчвани на Елцин, имат друга съдба. За част от тенисните ракети казват, че са били подарени на две спортни училища. Подарените часовници са предадени в президентската библиотека, конете са в конезавода Горки-10. За годините на своето президентство Елцин е получил подаръци близо за 1 млн. щ. долара, твърди западната преса. Сред тях има, според същите твърдения, освен бижута и автомобили, и сметки в чуждестранни банки. Известно е, че президентското семейство Кенеди успя да събере от подаръци солидна колекция съвременно изкуство. Бил Клинтън например получи от Стивън Спилбърг сервиз за 4920 долара. Колко такива подаръци се пазят в семейните фондове, държавните хранилища и музеите? Трудно е да се направи точна сметка, но сумата би била поне с девет нули. Какво от тези съкровища пазят в лични колекции бившите руски лидери? По съветско време неофициалните подаръци бяха на по-висока стойност от официалните. Още са пресни скандалите с децата на кремълските лидери. Според съвременното руско законодателство, президентите не са задължени да декларират личните подаръци. Съкровищата от императорския двор показват какви уникати може да се съхраняват в такива фондове. Въпрос на бъдеще е може би тези колекции да виждат бял свят на специално организирани експозиции.Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във