Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛИБИЙСКИЯТ НЕФТ - ГОЛЕМИЯТ КОКАЛ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БУЛГАРГЕОМИН

Едно затънало в дългове предприятие, обявено за продан, ще решава, типично по български, съдбата на близо 200 млн. щ. долара. Да се пита човек какво смятат отговорните по случая държавни институции. Защото горе-долу толкова пари са потрошени от българската хазна за прословутата петролна авантюра в Либия, започнала през далечната 1979 г. по силата на една междуправителствена спогодба.

Солидната сума

налята в проучването на нефтените залежи около Мурзук и Гадамес, явно никога няма да се върне - поне не там, откъдето е изтекла - от джоба на редовия данъкоплатец. Индикация за това е задаващата се продажба на регистрираната през 1981 г. в Джамахирията Българска нефтена компания (БОКО). Макар и калпав, на практика тя е единственият легитимен български съдружник в общия бизнес с либийската Национална нефтена компания (НОК), възникнал с предоставените ни преди 20 години петролни концесии. И вероятно никак не е случайно, че тъкмо БОКО фигурира в две последователни заповеди от 1998 и 1999 г. на бившия промишлен министър Александър Божков, с които активите на компанията бяха прехвърлени първо на обявеното за приватизация плевенско предприятие Проучване и добив на нефт и газ, а после на Булгаргеомин.

Двойната рокада

бе обяснена с факта, че след като плевенчани не са успели да се справят с концесионния казус, било наложително друг да поеме трудната щафета. Така или иначе, изборът падна върху почти фалиралия Булгаргеомин. А за капак на 15 октомври миналата година неговият заслужил директорски борд получи от Министерския съвет и пълномощията до края на 1999 г. да проведе от името на правителството предварителни преговори с потенциални партньори и с компетентните либийски органи за сключване на договор за съвместна разработка на двете български концесии в Либия. Много, много странно е как правителството нехае за 99% от българските фирми, а за 1% от тях създава свръхпреференциални условия, дори такива - да преговарят от негово име.


Впечатляващо е също, че пет дни преди споменатото решение на Министерския съвет в Държавен вестник е публикувано решението на Агенцията за приватизация (АП), с което е открита раздържавителната процедура на Булгаргеомин. Така наред със

солените дългове

на дружеството на приватизационния тезгях са поставени както четирите американски сонди Айдеко, наследени от злополучно ликвидирания през 1998 г. Геоком, така и споменатата вече Българска нефтена компания, която в Либия се води за действаща, а у нас... за закрита. Въпреки че на българска територия тя никога не е била регистрирана.


Бял кахър е, че, според запознати, стойността на компанията изобщо не е била посочена в баланса на Булгаргеомин. По-същественото е, че до март тази година около приватизацията му цари безметежно затишие. Докато шефовете на Булгаргеомин не представили в АП задължителния правен анализ на дружеството. Тогава, както научи в. БАНКЕРЪ, започнали проблемите. Защото станало ясно, че в този важен юридически документ

белите полета са повече от допустимото

Пълна мъгла забулвала най-вече задграничните поделения на Булгаргеомин. Затруднените експерти от АП тутакси потърсили помощ от икономическото министерство, което като ресорно на фирмата би трябвало да е по-навътре в житието-битието на Булгаргеомин. Само че след четиримесечна размяна на учтива кореспонденция принципалът така и не успял да обогати първоначалната информация, предоставена на агенцията.


В крайна сметка, опитвайки се да отпуши

зациклилата приватизационна процедура

АП обяви през юли тази година конкурс за актуализация на правния анализ, за оценка и изготвяне на информационния меморандум на Булгаргеомин. Офертите на кандидат-оценителите бяха отворени в определения срок - 14 август, а на 15 стана известен победителят - софийската консултантска фирма СД Машелектропроект - Стоянова, Симов и сие. Тя трябваше да си свърши работата до 5 септември тази година, но по изричното й настояване срокът на приключването бе удължен до 20 септември. От АП конфиденциално уточниха, че причина за това са правно-икономическите батаци в Булгаргеомин, които, както се очаквало, са препънали и оценителите. Защото на сбъркани задачи верен отговор не може да се даде.


Надеждата е, че специалистите от СД Машелектропроект - Стоянова, Симов и сие може би ще успеят да изчислят поне точния размер на булгаргеоминските дългове. За които се твърди, че са около 15 млн. щ. долара. Над 10 млн. щ. долара от тях предприятието дължало на бюджета, 1.5 млн. щ. долара на Монтажи АД, над 500 хил. щ. долара на Експомедбио, още толкова на Кореком, към 100 хил. щ. долара на Лескомплект и повече от 1 млн. щ. долара на бивши служители, работили за Булгаргеомин в Либия. Всички неудовлетворени труженици отдавна са осъдили фирмата и по тази причина банковите й сметки били блокирани.

Експомедбио и приватизираният Кореком

също си търсят правата по съдебен път и водят дела за обявяването на Булгаргеомин в несъстоятелност. Това обаче не внася яснота в контурите на тъмната булгаргеоминска картинка. А точно в нейните дълбини ще трябва да надникнат оценителите, ако наистина искат да си свършат работата. На тях се пада задачата да разнищват и нескончаемия съдебен спор, свързан със скандалната Габонска афера, благодарение на която предприятието се сдоби с дълг от над 22 млн. щ. долара. През 1994 г. още по времето на вездесъщия шеф на БАЛКАНБАНК - Иван Миронов въпросният дълг бе преоформен по ЗУНК.


Ако оценителите от СД Машелектропроект - Стоянова, Симов и сие искат да си свършат съвестно работата, ще хвърлят малко повече светлина и върху неясната съдба на булгаргеоминските съучастия в задгранични дружества - 1.5 млн. щ. долара, вложени в Мозамбик, 1.2 млн. щ. долара в Тунис. Тези пари, както и сумите от продажбите на фирменото сондажно оборудване в Либия, Сирия и Йордания са потънали в незнайно чии банкови сметки и може би сред техните титуляри са и някои от днешните силни на деня.


Оценителите ще трябва да кажат и дали са събираеми

вземанията на Булгаргеомин

- на стойност над 20 млн. щ. долара, от Либия (при положение че там предприятието дължи същата сума за неплатени данъци) и над 10 млн. щ. долара, вложени по времето на Даниел Ортега в разработката на оловно-цинкова мина в Никарагуа (при положение че рудникът отдавна е приватизиран и специалистите твърдят, че реалната възвръщаемост няма да е повече от 3-4 цента за долар). Нито един следовател, прокурор и държавник от последните 11 години в България не иска да даде отговор защо не се търсят и изправят на съд, заграбилите милиарди долари български външнотърговци и шефове на задгранични инженерингови фирми. И защо за виновни се обявяват само кредиторите им?


Най-трудна за оценителите от Машелектропроект ще е

загадката БОКО

Както бе посочено, Българска нефтена компания е създадена в Либийската Джамахирия през 1981 г., но не е регистрирана у нас. Първоначалният й срок на действие е закован на пет години. Предназначението на въпросната нефтена компания е да легализира българските инвестиции в проучването на петролните концесии в Либия. При евентуална ефективна експлоатация на залежите тя е имала право да прибира 15% от печалбите, а останалите 85% да предоставя на съдружника си - либийската Национална нефтена компания (НОК).


Проучвателните работи за българите приключват през 1987 година. За целта страната ни е похарчила 160 млн. щ. долара, плюс още около 70 млн. щ. долара за закупеното скъпо сондажно оборудване. В действителност това е цялата история на българския петролен бизнес в Либия. От 1987 г. до днес либийският съдружник от НОК твърди, че не е получил задължителния доклад от нашите петролотърсачи за това, какво и колко са открили в пясъците край Мурзук и Гадамес. Именно затова вече 14-а година двете ни концесии висят с пълна сила. Но за сметка на това бездействащата БОКО (Българска нефтена компания) успява да се забърка в доста каши. За периода от 1988 до 1992 г. тя дължи на Либия неплатени данъци за 2.4 млн. либ. динара. До 1998 г. успява да изплати част от тях, но й остава неуреден борч от над 800 хил. либ. динара, или почти 2 млн. щ. долара.


Очевидно поради пълното безхаберие от българска страна общото имущество (сондажната, транспортната и друга техника) не е разделено между съдружниците - БОКО и НОК, в продължение на почти 20 години. Едва в началото на 1999 г. е подписан разделителният протокол между партньорите. Само че

остава нерешен въпросът с митниците

тъй като през 1981 г. оборудването е внесено в Либия по силата на междуправителствена спогодба, т.е. безмитно, а 20 години по-късно поради променената конюнктура либийската митница си търси дължимите й сборове. Но по-голямата беда е, че в началото на 1999 г. съдебната регистрация на БОКО в Либия е изтекла. В същото време, както вече бе споменато, това дружество никога не е регистрирано в България.


Пита се тогава: след като Българска нефтена компания не е регистрирана като самостоятелно юридическо лице по нашия Търговски закон, като как е вписана в активите на Булгаргеомин? Каква цена ще й дадат при това положение оценителите на Булгаргеомин? И ако не го направят,

къде ще се изпарят

споменатите български активи? Във всеки случай фактът, че, от една страна, БОКО е съдружник на либийската Национална нефтена компания в замръзналия петролен бизнес между страните, а от друга, се явява собственост на обявения за приватизация Булгаргеомин, дава хляб за нездрави съмнения.


Изказват се хипотези, че след продажбата на софийското дружество неговите нови собственици могат

да изтъргуват за своя сметка концесиите

а българската държава да пие чаша студена вода и завинаги да забрави за 200-те млн. щ. долара, потънали в либийската пустиня.


Специалистите в бранша твърдят, че при сегашната висока цена на нефта на международния пазар нашите петролни терени в Мурзук и Гадамес стават доста атрактивни за чуждестранните компании. Особено за асове от ранга на испанската Репсол, английската Ласмо(още повече че те са и съседи на българите по концесия), австрийската ОМВ и немската Веба.


Наивно било обаче да се градят надежди, че някоя от тези компании ще вземе да се включи директно в приватизацията на Булгаргеомин, който, за добро или за зло, продължава да държи ключа към либийския концесионен проблем. Въпреки че даденият му от Министерския съвет мандат да води преговорите в Либия изтече в края на миналата година.

Правителството вече девети месец мълчи

и не казва редно ли е булгаргеомински хора да се опитват да решават проблема. Както научи в. БАНКЕРЪ, в момента един от специалистите на Булгаргеомин - инж. Асен Ненов, се готви да замине за Либия, където щял да представлява българската страна в наскоро сформирания там Комитет за управление на предоставените ни концесии. Останалите двама негови членове, в т.ч. и председателят, са либийци. Как ще защити инж. Ненов българския интерес, ще покаже близкото бъдеще. Междувременно в Булгаргеомин с ускорени темпове се сформира традиционното РМД.

Основното ядро на формацията

били около 11 човека, начело с изпълнителния директор на предприятието Георги Раковски. Предполага се, че рамо на РМД-то може да ударят Овъргаз, Мултигруп и БРИбанк. Нещо доста абсурдно.


Не било изключено обаче споменатите хипотетични спонсори да участват самостоятелно в състезанието за Булгаргеомин, който, както допускат мнозина, може би ще получи символичната оценка от 1 щ. долар. Противно на тази песимистична прогноза, председателят на съвета на директорите на дружеството - инж. Андрей Атанасов, е депозирал през март 2000 г. в Министерството на икономиката, ръководено от Петър Жотев,

значително по-розова бизнеспрограма

на предприятието. Любопитното е, че в нея е посочено, че при нормално развитие на производствената дейност дружеството е в състояние да покрие поне 1/4 от сегашния търговски дефицит на страната. Впечатляващо твърдение, като се има предвид, че за миналата година търговският дефицит на страната е над 1.2 млрд. щ. долара. Това означава, че Булгаргеомин би могъл да печели по 300 млн. щ. долара на година, въпреки че дори и в най-златните си години печалбите му не са надвишавали 6-7 млн. щ. долара.


С още по-голям оптимизъм обаче са обсъдени приватизационните шансове на предприятието. В неговата бизнеспрограма пише, че реално

раздържавяването може да стане по три начина

В първия случай се предлага до 40% от акциите да бъдат продадени на две от известните международни компании в областта на сондирането на нефт и газ, каквито са Тексако, Мобил, Аджип, Шел и Амоко. А от компаниите, специализирани в минното дело - на Англо-Американ корпорейшън, Батеман и Хюндай. Възможната цена, според авторите на бизнеспрограмата, която би могла да се получи при този вариант, е 6 млн. щ. долара - при това платими в брой.


При втория начин се предлага до 20% от акциите на Булгаргеомин да бъдат продадени на група от негови досегашни партньори - примерно на Сайт Груп, Нипроруда, Нефт и газ и Геотехмин. При този вариант щели да се получат 3 млн. щ. долара - също кеш.


Не е за подценяване и третият начин, при който до 20% от акциите е предвидено да се продадат на работещите в дружеството булгаргеоминци, но без да се казва какво точно ще дадат те насреща. Важното в крайна сметка е какво ще успее да получи за булгаргеоминските активи Агенцията за приватизация - дано да не е само някой от пръстите на ръката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във