Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕВЪТ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ТРУДНО

Първите месеци от въвеждането на паричния съвет в България се характеризираха с относително бързо възвръщане на доверието в българския лев и в банките. Финансовата стабилизация се подкрепяше и от започналата ремонетизация на икономиката, изразяваща се в реално нарастване на паричните агрегати и изпреварващ ръст на левовия им компонент. За шестте месеца на миналата година широките пари, които включват парите извън банките и всички видове депозити, се увеличиха реално с около 30%, а само левовият им компонент - с над 80 процента.


През първите пет месеца на 1998 г. обаче се наблюдават някои други тенденции.


Възниква съмнение


че трендът към ремонетизация на икономиката силно се забавя. Паричната статистика на БНБ сочи, че в края на май широките пари са били с около 2% по-малко в сравнение с края на 1997 година. И тъй като става дума за номинален спад, с известна уговорка може да се говори за началото на слаба демонетизация на националната икономика.


Освен това процесът на връщане на доверието в лева в последно време също се забави. През първите пет месеца на годината се долавят дори някои признаци за възраждане на предпочитанието на отделни икономически агенти към преимуществено инвестиране в чуждестранна валута, като най-активни са частните фирми и небанковите финансови институции. Статистиката на БНБ сочи, че съкращаването на левовите пари изпреварва общия спад и достига 5.2 на сто. В резултат левовата компонента в широките пари намалява - от 56.4 на 54.7 процента.


През първите пет месеца на 1998 г. най-бързо са намалявали бързоликвидните пари - с почти 9 на сто. В същото време парите извън банките остават на практика постоянни, защото през тази година те не са се променили съществено спрямо размера си към 31 декември миналата година. Това постоянство може да се обясни, на първо място, със сезонни причини, но по-вероятно сме свидетели и на насищане на търсенето на налични пари за транзакционни цели. С други думи, при съществуващата ниска динамика на цените и при все още слабата стопанска активност в страната икономическите агенти не се нуждаят от повече налични пари.


През първите пет месеца на годината с 22% се свиха и салдата по безсрочните депозити, които фирмите поддържат в банките. Най-вероятната причина са по-големите данъчни плащания. Така за първи път от началото на реформите се сблъскваме с нов ефект от порасналата събираемост на налозите и повишените бюджетни приходи.


През 1998 г. почти непроменен остава обемът на квазипарите - сигурен сигнал, че


спестяванията на населението не нарастват


Това е сериозен проблем за финансовото осигуряване на по-сериозни инвестиционни програми. Световната практика сочи, че за да се избегне прекомерната задлъжнялост на една страна, най-добрият вариант е финансирането на държавните инвестиции да се разпределя в разумна пропорция между вътрешните спестявания и външните кредити.


Промени се наблюдават и в търсенето на пари от отделните икономически агенти.


С около 20% са се съкратили салдата по депозитите на държавните фирми


- срочни и безсрочни вложения в левове и във валута. В абсолютни числа това прави почти 220 млрд. лева. Най-вероятно по-голямата част от този ресурс се е насочила към бюджета под формата на платени данъци. Вероятно фирмите влагат повече средства и за разширяване на икономическата си дейност. Във всички случаи обаче свиването на парите по банковите им сметки говори за съкращаване на финансовата им мощ, а това не съдейства за по-бързото възстановяване на икономиката.


При частните фирми


и небанковите финансови институции също се наблюдава общ спад от 6% по банковите им депозити. Най-силно са се свили безсрочните депозити - с 27 на сто. Но за разлика от държавните фирми, където има понижаване на остатъците по всички сметки, при частните фирми и небанковите финансови институции се наблюдава


преминаване на валутни позиции


През тази година те нарастват с близо 12 на сто при спад на безсрочните депозити с 27% и на срочните вложения в левове - с почти 8 на сто. В резултат се променя общата структура на депозитите на частните фирми и небанковите финансови институции. В края на миналата година 50% от тях са били във валута, а сега - 60 процента. Вероятно повечето частни фирми включват в дейността си и външната търговия. За тях поддържането на депозити във валута произтича от това. Друг е въпросът, че при фиксиран валутен курс и разширяващи се възможности за намаляване на валутния риск подобен акцент върху чуждестранната валута изобщо не е задължителен.


Налице е стагнация в депозитите на населението. Ясно е, че ускореният начин, по който се възстановяваше доверието в лева в първите месеци след въвеждането на паричния съвет, не може да продължи твърде дълго. Същевременно обаче не може да се пренебрегва ниското равнище на левовите лихви по банковите депозити, които в реално изчисление са отрицателни. За първите пет месеца на 1998 г. по месечните депозити се натрупа -3% реална лихва, която определено не стимулира спестяванията. Разбира се, през 1997 г. спестителите загубиха над три четвърти от левовите си депозити, но това едва ли може да послужи за утеха на вложителите и да бъде стимул за нарастване на техните спестявания. А ако не се мобилизират спестяванията на населението, трудно би се осъществила по-разгърната инвестиционна дейност, без сериозно да се увеличи външният дълг.


Много съществен момент е, че


българските банки все още не се състезават за левовете


на населението и фирмите. Причината е в липсата на възможности за пласмент на мобилизираните средства в страната. Затова банките продължават да инвестират по-голяма част от своите активи в чужбина, където лихвите по депозитите в германски марки са твърде ниски. Но този омагьосан кръг ще може да се разкъса, когато българските банки се сблъскат с повишено вътрешно търсене на кредити след приключването на касовата приватизация на фирмите от реалния сектор.


Следващото задължително условие за разширяване на кредитната дейност на търговските банки е повишаването на качеството на предлаганите за финансиране проекти. Но това ще стане едва когато кредитните институции заработят като организации, ориентирани най-вече към печалбата.


Сегашното поведение на търговските банки неутрализира ефекта от постоянно повишаващите се валутни резерви на БНБ. Когато платежният баланс на страната показва излишък, възникват условия за ръст на паричната маса. Въпреки това засега се постига стерилизация както по линия на правителството, чийто депозит в БНБ расте, така и по линия на търговските банки, които прехвърлят своите свободни пари по депозити в чужбина. С подобни действия те всъщност намаляват излишъка в платежния баланс и оттам не съдействат за развитие на паричната мултипликация.


Ясно е, че това са резултатите от една строга рестриктивна фискална политика, налагаща на всички твърдите бюджетни ограничения, произтичащи от режима на паричен съвет. Тя е подкрепена и от консервативните промени в наредбите за регулиране на банковата дейност и от засиления банков надзор от страна на БНБ. Същевременно дълбоката финансова и икономическа криза съвсем не може бързо да се забрави. В създалата се ситуация наблюдаваното забавяне в процеса на ремонетизация на икономиката може да се преодолее единствено чрез ускоряване на структурната реформа по пътя на бърза и решителна смяна на собствеността, водеща до промяна в мотивацията за икономическа дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във