Банкеръ Weekly

Общество и политика

Левите партии остават заложници на избирателите на БСП

През последните няколко месеца в т.нар. ляво пространство непрекъснато се случват неразбираеми за простосмъртните неща: активно се говори за обединение на социалдемократите, в резултат на което се раждат нови социалдемократически организации. Говори се за бъдеща лява управляваща коалиция и се редял скандал след скандал между левите партии. Говори се за нови лица и се групират стари муцуни - било в ГОДО, било в някакъв Клуб 100, и ще видим още къде. Изобщо, едно се говори, друго се прави, а най-вероятно ще се случи трето.


Вън от всяко съмнение, БСП изпълзя от политическата летаргия, в която само броеше автоголовете на управляващите. Още след местните избори се създаде впечатлението, че времето до парламентарните избори ще работи за социалистите. То може би наистина ще работи за тях, но колкото повече около Позитано 20 замирисва на власт, толкова повече личи неспособността на червената политическа централа да си създаде що-годе единна и непротиворечива политическа идентичност.


Основният проблем на БСП продължава да е в противоречието между очакванията на избирателите й и политическите цели на ръководството. Избирателите на БСП са възрастни хора, чиито мотиви остават ирационални: те могат да бъдат сведени до надеждата, че едно социалистическо правителство ще реставрира опекунската роля на държавата спрямо гражданите, ще се погрижи за пенсиите, доходите, работните места, образованието, здравеопазването. Това, разбира се, не може да се случи, но и не може да се заяви открито, че БСП няма да провежда социална политика на основата на силен държавен протекционизъм. От друга страна, ръководството на БСП трябва да демонстрира политическа воля за приемственост по отношение на външната политика и структурната реформа на икономиката, ако дойде на власт. Това обаче също не съответства на преобладаващите политически настроения в електората й.


Тази двойственост в поведението на най-голямата опозиционна партия не може да бъде преодоляна, докато лявото политическо пространство остава така деформирано, че в него да няма място за една голяма, но маргинална комунистическа партия. Възникването на такава партия хем е необходимо, хем е опасно за БСП. Необходимо, защото най-после ще осигури условия за легитимиране на нормална, приемлива, лява алтернатива на дясното управление. Опасно, защото в сегашната ситуация една откровено легитимираща се като комунистическа формация може да заеме доминиращо положение в лявото пространство.


Всъщност този експеримент беше вече проигран. Създаването на Евролевицата през 1997 г. показа какъв е реалният потенициал (засега) на една втора лява писта. Кризата в БЕЛ не е толкова резултат на широко коментираната непоследователност на ръководството и лидера й, колкото на несбъднатите надежди, че чрез тази партия може да се осъществи някаква трансформация на лявото пространство. Затова сега БЕЛ е излишна за хората на Първанов. Нейният завой надясно е логичен, защото е единственият й шанс да се самосъхрани.


Всичко останало ще зависи от политическите ходове на БСП. Някои от тях са очевидни отсега. БСП ще насърчава всякакви конюнктурни формации, движения, партии и партийки. При едно единствено условие: да са опозиционни на управляващите. Това няма да донесе кой знае какъв допълнителен електорален ресурс, но може да създаде видимостта, че БСП се отваря към гражданското общество.


Вторият очевиден ход е сближаването с БСДП. Почти е сигурно, че екипът на Първанов е готов да жертва много за такова сближаване. Въпреки вътрешните сътресения, които са неизбежни, ако процесът продължи, той ще доведе до обособяването на парламентарна група на БСДП в следващия парламент, избрана, разбира се, с червена бюлетина.


Третият ход ще е продължаването на компроматната война срещу управляващите. С наближаването на парламентарните избори агресивността на социалистите ще нараства, за да прикрие липсата на ясен политически образ и готовността да се продължи водената от СДС външна и вътрешна политика.


Всичко това обаче може и да не се окаже достатъчно за спечелването на изборите, въпреки тежката ситуация на СДС. Данните на демоскопските агенции показват, че влиянието на БСП сред разочарованите от синята власт избиратели не нараства. Очакванията, че обедняването на огромни групи хора ще породи лява вълна в политическия живот, засега не се оправдават. Накратко, в сегашния си вид БСП не е в състояние да притегля надеждите на хората за някаква позитивна промяна. А още по-малко е в състояние да осъществи такава промяна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във