Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕВИТЕ КОВАТ КУТИЯТА НА ПАНДОРА


Точно преди седмица, в нощта, когато новината за
победата на социалдемократите в Германия обикаляше света, в немското
посолство в София Александър Томов тръпнеше с пулса на победата.
От тази будна нощ лидерът на Евролевицата вече се готви да усети
вкуса на властта. Пред в.БАНКЕРЪ той категорично заяви:
Не искаме да бъдем протежета на управляващите в Германия.
Но въпреки това партийният шеф е убеден, че в реалната политика
тези жестове имат конкретни измерения. До неотдавна Томов
се родееше най-вече с Тони Блеър. Сега той гордо сподели, че е
успял пръв да поздрави Герхард Шрьодер за победата, изпращайки
му телеграма още преди изборната нощ. Очевидно с повишено самочувствие
и възбудени надежди в Евролевицата чакат да чуят волята
на народа на местните избори. Според тях социалдемократическата
вълна, заляла Европа, ще се стовари и върху България. И молитвата
им е това да стане час по-скоро.


В повечето модерни държави левите идеи се развиват
в поне две политически линии. Едната, по-умерената, следват т.нар.
социалдемократически партии, а другата - по-радикалните и не толкова
обичани от избирателите социалисти поради твърде размитите идейни
граници. Близките отношения, та дори и союзи, между тях съвсем
не са рядкост. От няколко месеца обществото ни е свидетел на титаничните
усилия на неколцина български политици да поместят и България
в този шаблон. Георги Първанов, Александър Томов, Кръстьо Петков
и Петър Дертлиев демонстрират твърда решимост да се превърнат
в модерни лидери на европейската социалистическа традиция пък
било то и през главата и волята на собствените си партии и симпатизанти.
Мотивът за горещия им ентусиазъм е неразбираем от гледна точка
на далновидната партийна стратегия. Затова пък нещата стават много
ясни, когато обяснението се потърси в стремежа за власт. Т.нар.
процеси на единеене в българското ляво пространство
не са нищо повече от един доста измъчен тактически ход на нетърпеливите
социалистически шефове, които


бързат да се доберат до властта


Точно поради това самата идея за единна българска
левица точно днес звучи по-скоро абсурдно, отколкото далновидно.
Ако четиримата можеха да превъзмогнат горещите си лични амбиции,
обединителните тенденции в лявото пространство щяха сами да се
развият след една, две, може би три години. Тогава те щяха да
са по-пълноценни, и най-вече автентични. Обединението щеше да
е резултат на завършилото идейно преразпределение в левия сектор
и да е знак за надеждни оздравителни процеси след колапса на социалистическата
доктрина в страната ни. Такъв естествен и общ процес би формирал
една политически здрава и организационно солидна политическа сила,
която да се превърне в алтернатива на синьото управление.


Опитът да се изпреварят процесите обаче пренебрегва
интереса и потребностите на самите леви партии. Всяка от тях още
доизживява някакви свои вътрешни противоречия и не е готова да
се отвори за външни послания, идеи или предложения. Ето защо единението,
вместо да мобилизира и заздрави междупартийните отношения, се
превръща в катализатор на вътрешни проблеми. И логичният резултат
е, че


лидерите се обединяват, а партиите им се разцепват


В БСДП на д-р Петър Дертлиев например проблемите
и разприте са отколешни. Въпреки това партията успяваше да ги
преодолее кога за кратко, кога за по-дълго време. Но именно обединителният
порив на д-р Дертлиев катурна стълба на равновесието. Съратниците
на Йордан Нихризов обвиняват бившия антикомунист, че не действа
в съгласие със съпартийците си и води организацията към неестествен
съюз с доскорошните й отявлени врагове. Според тях бившите комунисти
и днешни модерни социалдемократи Кръстьо Петков, Александър Томов
и Георги Първанов се опитват да използват името на Петър Дертлиев
и БСДП, за да си купят безплатен билет за Европа като за
БСДП са заделили канавката. Така изглежда обединителният
процес в очите на Йордан Нихризов. По подобен начин го възприемат
и много от симпатизантите на партията, които, разочаровани и огорчени,
продължават да се оттеглят от дейността й.


Разгоряха се страстите и в БСП. Доскоро кръгът около
Жан Виденов беше само една неясна заплаха, хвърляща сянката си
от грешното минало. Точно началото на обединителния процес
обаче подари


шанса на низвергнатите


да се върнат на политическата сцена и да атакуват
целенасочено. Идеологическият щурм на Виденовия Открит форум
съдържа доста обширна критика на водената от Първанов политика,
по това, което дава живот и цвят на новото движение, е категоричното
обвинение, че Висшият съвет и Изпълнителното бюро не изпълняват
решението на майския конгрес за коалиционната стратегия на Социалистическата
партия. На всичко отгоре начинът, по който Открит форум
тълкува решението на четиридесет и третия конгрес, е много по-близък
до начина на мислене на по-голямата част от членовете и симпатизантите
на партията, отколкото до тълкуването, което Първанов прилага
в момента.


По стар партиен обичай Виденовият кръжец разглежда
лявото единение като възможно най-широк (и поради това най-безпринципен)
проект за нова политическа хегемония на столетницата. В него БСП
отново е центърът на вселената, макар и само в лявата й половина.
Зелени, социалдемократически, комунистически, женски и синдикални
организации трябва да гравитират около нея в общия им полет към
властта. В крайна сметка зародилият се конфликт между очаквания
и действителност не може да бъде нито премълчан, както на Позитано
се опитват да направят, нито преодолян само с дискусионни
форуми, както се мъчат да го решат бившите червени управници.


Независимо от дълбоките проблеми, които обединението
поражда в две от най-важните партии в този процес, лидерите им
продължават да се правят, че не забелязват пробойните и водата
в трюма. Но от това корабът им не става по-безопасен.


Всъщност основният проблем на заветното ляво обединение
е, че


липсва обединяващото звено


Разбира се, всички се стремят към властта, но това
само привидно е еднаквата цел. Защото всяка от левите формации
има различни виждания и очаквания за нея. За някои властта е с
все още прекалено неясни очертания, други пък вече знаят много
точно какво да търсят. Така или иначе, за обединяващите се властта
се превръща в кутията на Пандора, която, щом бъде отворена, ще
разруши света на хармонията и съгласието, рисувани от Томов, Първанов,
Дертлиев и Петков.


По същество формулата единно ляво пространство
е коалиционна схема за атакуване на властта. Поради тази причина
тактическото й прилагане е много тясно свързано с приближаването
на местните избори. Моделът ще провери електоралната подкрепа
на идеята за обединени действия на социалните партии и дали коалирането
им се възприема като алтернатива на синьото управление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във