Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕВИЦАТА ВИСИ ЗАД ЕВРОПЕЙСКИЯ БОРД

Парламентарните избори наближават, а въпросът с регистрацията на БСДП продължава да стои нерешен. На 5 февруари тази година съдът отхвърли двата иска на Петър Агов - за отстраняване на фактическа грешка и за правоприемство на д-р Петър Дертлиев. Първата жалба беше за промяна в решението, че БСДП се представлява от д-р Дертлиев, а втората - за вписването на Агов за наследник на Дертлиев. След отхвърлянето им съдебният спор между БСДП и БСДС се върна в изходна позиция. Нещата отново опряха до легитимността на двата конгреса през 1998 г. - на БСДП във Варна и на БСДС - в Пловдив.
Международното признание на БСДП като автентична социалдемократическа организация беше един от основните мотиви за БСП да я привлече в голямата лява коалиция. Социалистите се надяваха, че чрез партията на д-р Дертлиев ще получат картбланш за международните социалдемократически организации и най-вече за Социнтерна, където тя по принцип е пълноправен член. От конгреса на организацията в Ню Йорк през 1996 г. обаче членството на БСДП е замразено, твърди председателят на БСДС Йордан Нихризов. От няколко години насам партията не е плащала членския си внос, който възлизал на 2000 лири годишно, и заради това й било отнето правото на глас.
Лидерът на БСП Георги Първанов обяви, че ще се жалва пред Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Социнтерна заради забавянето на съдебното решение за регистрацията на конгреса на БСДП. При последните си посещения у нас секретарят на ПЕС Фридрих Рол също се обяви в защита на формацията на Агов. Но и ПЕС, и Социнтернът изчакват въпроса да се реши, както си му е редът - според вътрешните разпоредби у нас. В момента няма кой да представлява БСДП на заседанията на Социалистическия интернационал, тъй като партията на Агов не е юридически легитимна, а тази на Нихризов не е призната за наследник на БСДП на д-р Дертлиев. Хората на Нихризов имат и друг проблем. Те са в дясната коалиция ОДС, което за чуждестранните леви политици е недопустимо.
Междупартийните проблеми в българското ляво пространство са другата пречка пред неговата легитимация навън. В Социнтерна Евролевицата определено води пред т. нар. Нова левица. На конгреса на Интернационала през 1999 г. БЕЛ получи статут на наблюдател в организацията. В ПЕС обаче нещата стоят обратно. Там Новата левица има свой представител - Филип Боков, който участва в заседанията на бюрото на организацията, естествено без право на глас. Боков представляваше и партията на Томов, преди част от нея да се отцепи. Сега евролевите нямат свой човек там, но това съвсем не означава, че в международната организация са заложили твърдо на Новата левица. Просто тя се самопредстави за наследник на Солунската четворка. Иначе редица от западноевропейските членове на ПЕС, като например френските социалисти, продължават да гледат на БСП като на недостатъчно реформирана комунистическа партия.
От Евролевицата излязоха с позиция, че Боков не представлява цялата българска левица. Но европейските социалисти запазиха мълчание, тъй като въпросът с представителството се решава от спорещите партии. След първоначалното отдръпване от БЕЛ при формирането на Новата левица партньорството с хората на Томов не бе прекратено. Реално погледнато, на този етап ПЕС не застава категорично нито зад БСП и формированията около нея, нито зад евролевите. Явно международните социалдемократически организации нямат желание да се превръщат в арбитър на междупартийните конфликти у нас.
При последното заседание на бюрото на ПЕС през януари тази година Новата левица се опита да си изпроси статут на наблюдател. Лидерите й ще присъстват и на предстоящия пред май конгрес на Партията на европейските социалисти в Берлин, където въпросът вероятно ще бъде поставен отново. Само че, според Елена Поптодорова, ПЕС няма да даде статут на наблюдател на Новата левица, защото тя не представлява всички леви партии, а от друга страна, в организацията не може да има двама представители на левите. По думите на Поптодорова това заявил заместник-председателят на ПЕС Ян Маринус Виерсма в разговори с евролеви представители. Така усилията на новите леви за официално международно признание, изглежда, остават без реален резултат.
В търсене на външна подкрепа шефовете на Новата левица направиха поредица от международни совалки. Изредиха се посещения в централата на ГСДП в Германия, в централата на ПЕС в Брюксел, състояха се няколко междупартийни срещи със сродни организации от Западна Европа. А преди броени дни Георги Първанов отиде чак до Лондон за разговор с представители на лейбъристката партия. Резултатът от последната визита едва ли на някого е станал ясен напълно. Така и не се разбра с кого точно се е срещал на Албиона БСП-лидерът и какъв е бил ефектът от посещението му. За разлика от пътуването до Германия, този път нямаше дори и снимка за спомен.
Сред по-значимите предстоящи посещения на Първанов до изборите е това в Австрия за среща с тамошната социалдемократическа партия, участие на конгреса на ПЕС в Берлин и ново пътуване до централата на Партията на европейските социалисти, този път заедно с останалите лидери от Новата левица. Въпросът е, че от подобни визити няма кой знае какъв предизборен резултат. Те обикновено остават незабелязани за гласоподавателите и по мнението на международниците от Позитано 20 поне да се правеха непосредствено преди изборите. В търсенето на такъв ефект червената централа подготвя мащабен форум у нас с участието на ПЕС преди парламентарния вот. По всяка вероятност той ще се проведе през май, но задължително след срещата на върха на Европейската народна партия (ЕНП) в София, която се очаква в края на същия месец. Идеята е левицата да неутрализира впечатленията от изявите на десните. Между двете мероприятия обаче има съществени разлики. Червеният форум ще представлява семинар за регионалните предизвикателства пред социалдемократите, а този на десницата - среща на високо равнище с участието на лидери на управляващи партии и министър-председатели от Испания, Австрия и др. На лявата сбирка се очаква присъствие най-много на ниво заместник-председател на ПЕС наред с представители на леви партии от Балканския регион. Голямото постижение ще е, ако Новата левица успее да доведе в София и председателя на ПЕС Рудолф Шарпинг. Но такава перспектива не се очертава, въпреки че по този въпрос ще се работи и по време на конгреса в Берлин.
В крайна сметка дали българските леви партии ще получат официално признание в международен план и статут на реален партньор ще зависи най-вече от преодоляването на противоречията помежду им. До изборите много време не остава, а и развитие в тази посока не се забелязва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във