Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕВИ И ДЕСНИ СИ СМЕНЯТ МЕСТАТА

Политиците, изглежда, са готови да се поучат от грешките си. Преди две години българинът зашлеви самодоволните им физиономии с толкова звучен шамар, че и днес ушите им продължават да пищят. Независимо кой как обяснява категоричната победа на пристигналия от Испания Симеон Сакскобургготски в последната парламентарна кампания през 2001 г. сериозните анализатори си дават сметка, че изборът му означаваше само едно - народът не само не харесва, той е огорчен и отвратен от собствените си политици. Изглежда, че най-после това са проумели и самите политици. В навечерието на първата кампания след знаковия вот за 39-ото Народно събрание големите партийни централи са замислили драстични промени в посланията и имиджа си. От разговорите в политическите кулоари става ясно, че всички отдават много голямо значение на необходимостта от промяна. Депутати и лидери са убедени, че обществото все още е овладяно от нагласата за тотална промяна, която избирателите демонстрираха и на последните парламентарни избори, и на последвалия ги президентски вот. Социалистите предпочитат да наричат тази тенденция лява вълна, но в НДСВ и СДС коментират, че става дума по-скоро за търсене на нещо ново, и точно това им дава самочувствие да вярват, че и те имат шанс в следващата парламентарна надпревара, стига да успеят да докажат, че са чисто нови. За тази нова вълна са се хванали като удавници за сламка всички политически сили. Макар че до парламентарните избори остават две години, вече стана ясно, че основните политически сили ще използват кметската надпревара в София, за да изпробват новия си образ. Председателката на СДС Надежда Михайлова призна, че сините ще изграждат новия си облик първо чрез кандидат-кмета си в столицата Пламен Орешарски, а после ще го размножат и в цялата страна по време на парламентарната кампания. Целта на свалените от власт през 2001 г. е да накарат българина изцяло да забрави арогантния политик от времето на второто синьо управление. На Раковски134 признават, че голяма част от сините министри и депутати от 38-ото народно събрание са положили похвални усилия, за да отвратят избирателите от себе си. Никой не ходеше из страната, не се срещаха с хората, занимаваха се единствено с далавери, споделя един от народните представители от тогавашното мнозинство. Журналистите също едва ли ще забравят скоро бързата трансформация на скромните сини депутатчета, дошли от провинцията и скупчени послушно около класната в първите месеци от работата на 38-ото народно събрание в надут, облечен в свръхскъпи костюми арогантен елит. В почти всеки край на България местните с възмущение и погнуса разказваха истории за сини велможи, гушнали това или онова държавно предприятие за жълти стотинки и отворили алчно уста, за да погълнат следващото. Сега на Раковски 134 се чудят как да избягат от този образ, да изместят неприятния спомен от съзнанието на избирателя и да се докарат в чисто нови доспехи. Задачата да извърши всички тези чудеса се пада на кандидата за кмет в столицата Пламен Орешарски. Независимо че не признават да има лява вълна, на практика сините всъщност търсят спасението си именно в изграждането на по-ляв имидж. Той не трябва да изглежда прекалено успял, в никакъв случай много богат и да не излъчва самодоволство е новата формула, с която десните са решили да печелят сърцата на избирателите. В определена степен прозрението им е основателно. И в момента лидерите на СДС продължават да се възприемат от голяма част от гражданите като хора от чужда планета и за това със сигурност не са виновни гражданите. Сините шефове продължават да се обличат в консервативни костюми, напомнящи за притежанието на богатство и власт. Все неща, които, от една страна, у нас са оскъдни, а, от друга, недолюбвани. Тази външна идентификация на бившите управници внушава доста недискретна претенция за елитарност и неволно, но пък категорично отблъсква избирателите. Младите им попълнения пък, които уж трябваше да отворят и проветрят партията, изглеждат като чуждоземни колежанчета, дошли да обяснят на българите нещата от живота. Така че дори и да успеят да изградят образ а'ла Орешарски в скромните рамки, към които се стремят, той ще остане като бяла врана сред черните им костюми. Може би най-добрият съвет за членовете на синьото войнство е да започнат кампанията от гардероба си. Нека просто да излязат на централната улица в кой да е български град и да видят как се облича средностатистическият българин, после да влязат в средностатистически магазин и да си купят средностатистически спретнати дрешки. Едва след това могат свободно да развихрят въображението си в останалите посоки. Защото във всеки политически учебник пише две основни истини. Хората преценяват политиците най-вече според външното впечатление, което те създават, тъй като нямат възможност да ги опознаят по-задълбочено и лично. И второто, вече психологическо правило - хората харесват и се доверяват на себеподобните, а към различните са мнителни и неблагосклонни.Колкото и парадоксално да звучи, докато десните се чудят как да изглеждат по-леви, социалистите се мъчат да избягат от прекаленото си левичарство. Амбицията на социалистите била да се превърнат в истинска европейска левица, която да обединява симпатиите не само на по-бедните социални слоеве, но и на скъпоплатените наемни работници. Тази работа, разбира се, изглежда малко невъзможна, но пък в сбърканата логика на българския политически живот би могла да обедини дори и безработни с банкери, което БСП ще се опита да направи вече за втори път в столицата. Точно както сините се опитват да се преродят наесен чрез кандидата си Орешарски, БСП ще се постарае да смени представата за себе си и да привлече по-центристки и десни гласове. Кандидатурата на банкера Стоян Александров за кмет на столицата може и да изглежда леко стряскаща за някои ортодоксални симпатизанти на столетницата, но пък, от друга страна, отваря нови хоризонти за самата партия. Това потвърждават и думите на самия председател на столичната червена организация Румен Овчаров, според когото изборът на Александров доказва колко много се е променила социалистическата партия. Доколко има промяна ще се види по време на предизборната надпревара в столицата. Тогава социалистите ще изпробват новата си стратегия, която според тях трябва да ги изтръгне от обятията на червените бабички и да насочи към БСП вниманието на младежите и на технократите. Тази идея не хрумва за първи път на червените лидери. Те вече експериментираха преди осем години пак в София с шефа на Първа частна банка Венцислав Йосифов. Леви депутати обаче обясняват, че тогава целта е била да се харесат на по-технократски настроените столичани. Според собствените им думи, днес задачата на столетницата била чрез банкера Александров да демонстрират израстването на партията и възможностите тя да отразява и интересите на успелите технократи и заможната средна класа. Тази тактика обаче има противници в червените среди. Те преценяват, че това е грешка и може да доведе до отчуждаване на част от твърдия електорат на столетницата, особено ако челният опит от столицата се прехвърли по време на парламентарната кампания и в цялата страна. Така БСП щяла да загуби социалния си облик и да отблъсне много свои симпатизанти, мизерстващи през последните 13 години. Поддръжниците на новия имидж обаче са повече, поне сред депутатите. Те са сигурни, че така левицата ще демонстрира много по-модерен облик и ще привлече вниманието не само на по-младите, но и на технократите, които традиционно са резервирано настроени към столетницата. Социалисти в парламента обясняват, че е необходимо левицата в България най-сетне да се откъсне от обвързаността си с пенсионерите, защото така никога няма да може да управлява. А левите определено вече се готвят да управляват. За да влязат във властта, червените искат да привлекат на своя страна и едрия бизнес, а това може да стане само ако си изградят дори не по-центристки, а по-десен образ. За първи път този ефект ще бъде изпробван върху публиката чрез кандидатурата на Стоян Александров, който сам се определя като по-скоро десен. Така че ако банкерът от Токуда банк покори София на следващите парламентарни избори, левицата ще завие смело надясно в цялата страна.Въпреки че доскоро олицетворяваха промяната, политиците от НДСВ вече станаха част от омразното политическо люпило и добре съзнават, че също имат нужда от промяна. Засега в жълтата централа обаче нямат идея не само каква трябва да бъде тя, но и от кого трябва да дойде инициативата. Хората на депутата Емил Кошлуков от Новото време се опитаха да дадат тон за такова начинание в партията и в управлението, но бяха грубо смъмрени от ръководството и набързо изоставиха ентусиазма си. От месеци различни групички в жълтия отбор вече се замислят за следващите парламентарни избори, когато ще трябва да се състезават без Симеон Сакскобургготски начело. Поради липсата на всякакъв политически опит обаче повечето от тях разчитат само на пазарлъци и договорки и нямат никаква представа какъв обществен образ ще могат да изградят пред избирателите си тогава. Немалки промени се налагат и в тима на ДПС. Ахмед Доган вече започна да привлича все повече българи в ръководството на движението и се очаква този процес да се засили точно преди парламентарните избори. Целта е да се внуши на българите, че ДПС вече не е етническа, а национална центристка или либерална партия.До следващата парламентарна надпревара остават обаче цели две години, ако няма извънредни ситуации. Дотогава стреснатите политици могат, от една страна, съвсем да се очовечат, но, от друга, може и да се уморят от промени и пак да запеят старата песен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във