Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕСИЛХАРТ НАПУСНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Както повечето гиганти от епохата на социализма, и силистренският целулозно-хартиен гигант подгъна колене и тихо рухна. Съдийското решение за неплатежоспособността бе обявено на 21 март 1997 г., а процедурата по несъстоятелност бе прекратена в средата на миналата седмица - на 12 декември. Няколко дни преди това, на 5 декември, кредиторите приеха оздравителния план на дружеството на свое второ събрание. (За него в.БАНКЕРЪ писа в бр.46/1997 година.)


Ако съдът утвърди този план, бъдещият собственик на Лесилхарт ще се задължи да преведе по банковата сметка на синдика Ангелина Павлова в едноседмичен срок сумата от 500 млн. лева. С 223.091 млн. лв. ще бъдат погасени задълженията към кредиторите на Лесилхарт. Това означава, че всички те ще бъдат напълно удовлетворени. Останалата сума ще бъде изразходвана за ремонт на покрива на основният цех, в който се намира машината за производство на хартия. А за нейното възстановяване новият собственик се ангажира да преведе допълнително 1.5 млн. г. марки и още 1 млн. марки, необходими за оборотен капитал. Възстановителните работи около машината ще завършат до края на 1998 г. с помощта на 120 души допълнителен персонал. Така срещу 3 млн. г. марки новият собственик ще получи 71% от капитала на Лесилхарт. Останалите 29% той може да закупи по пазарни цени след преоценка на активите на дружеството.


Кой обаче е новият собственик?


До неотдавна като бъдещ собственик на Лесилхарт се сочеше българската фирма Вирико ООД с основни съдружници немските инвеститори Хилмар Филхабер и Дирик Ридел. На второто събрание на кредиторите обаче, изненадващо за присъстващите вместо тях се яви упълномощен представител на швейцарската фирма Цвета АД. Оказа се, че на 28 ноември 1997 г. немските инвеститори са оттеглили офертата си. Във факс до Лесилхарт германците съобщават, че се отказват от намеренията си, защото планираните 1.5 млн. г. марки за ремонта на машината за производство на хартия са крайно недостатъчни, а те не са получили по-голяма финансова подкрепа от своите съдружници. Нещо повече - техните изчисления сочат, че за ремонта на машината ще са необходими минимум 3 млн. г. марки.


Второто събрание на кредиторите на Лесилхарт продължи точно 100 минути. На него присъстваха всички 13 кредитори, както и четирима работещи в завода, които изслушаха доклада на синдика. За времето на несъстоятелността са изразходвани 51.115 млн. лева. Приходите са 35.676 млн. лв., но от дейността на пречиствателната станция, обслужвала нуждите на съседното предприятие Фазерлес. Общият отрицателен финансов резултат в последна сметка е 20.609 млн. лева.


Инвентаризацията разкрива редица липси


като например един осемтонен вал, изпратен през 1991 г. за ремонт в завод Зебра - гр. Нови Искър. Според доклада на синдика с ръководството на Зебра е постигнато споразумение валът да бъде пазен отговорно до март 1998 година. Още две съоръжения са напуснали пределите на Лесилхарт също под претекст за ремонт, а в действителност безвъзвратно.


През 1992 г. два електронагревателя са изпратени в завода за тежко машиностроене в Радомир. Други две, ротиращи кламери за мотокари, през 1995 г. трябва да са пристигнали в софийската книжна фабрика Искър. Сега се оказва, че освен машините липсват и документите, които биха доказали тяхната принадлежност към активите на Лесилхарт. И това е само частен случай на схемите за източване на предприятията. Разговорът на синдичката с бившия директор на Лесилхарт инж. Ангел Мижорков, който лично се е разпоредил с тези активи, се оказва безрезултатен. Така че на Ангелина Павлова не й остава нищо друго, освен да сезира Окръжна прокуратура за неговите деяния.


Същият инж. Мижорков присъства на събранието на кредиторите в качеството си на представляващ трудовите спорове в Лесилхарт и предложи част от универсалните машини да бъдат продадени, за да се удовлетворят кредиторите. Според него това няма да се отрази на основния производствен процес. Естествено предложението му дори не бе дискутирано, тъй като то противоречи на процедурата по несъстоятелност, която забранява продажба на имуществото.


От доклада на синдичката стана ясно също, че Лесилхарт не само дължи, но има и да взема 89 млн. лв. от фирмите ЕТ Дъга 700 - София, ЕТ Дорустина - Силистра, Полихарт АД - Пловдив, и Лесил ЕАД - Силистра. С изключение на последния длъжник срещу останалите фирми вече са пуснати изпълнителни листове.


Представителят на кредиторите - Димитър Момчев, изпълнителен директор на Заводски строежи - Силистра, изтъкна, че през 1993 г. активите на Лесилхарт са възлизали на 48 млн. г. марки при тогавашния курс 15 лв. за 1 г. марка, а сега заводът се продава за 3 млн. марки. Г-н Момчев обаче пропусна да уточни, че за основната машина за производство на хартия не е харчена немска валута, а преводни рубли.


В крайна сметка справедливата пазарна цена на активите е толкова, колкото предлагат за нея купувачите. В случая началната оферта е 3 млн. марки. Повече е предлагала единствено българо-американска фирма, която през юни тази година е оферирала инвестиции за 11 млн. щ. долара, но впоследствие се е отказала с обяснението, че политическото положение в страната е нестабилно.


Добрата новина в случая с Лесилхарт е, че до второто събрание на кредиторите


все пак беше намерен нов кандидат-купувач


В противен случай кредиторите щяха да гласуват да се осребри имуществото, което пък щеше да намали възможността им да си получат обратно предявените суми.


Кандидат за покупката на Лесилхарт още от 1995 г. е базираната в швейцарския град Лугано фирма Цвета с уставен капитал от 500 хил. шв. франка. Тогава нейни представители за първи път посещават предприятието. През юли 1997 г. с посредничеството на софийската фирма Алви консулт цялата необходима документация за състоянието на Лесилхарт е била предоставена на швейцарската фирма. Едва седмица преди второто събрание на кредиторите (28 ноември) предприятието е посетено от технолог и механик, които се запознават на място с машината за производство на хартия. Явно гостите са оценили като задоволително състоянието на дружеството, тъй като два дни по-късно се е състояла и среща между синдика на Лесилхарт и ръководството на Цвета. По това време швейцарците са у нас заради акционерното събрание на Пиринхарт - Разлог, където държат контролния пакет. Те владеят и хартиен завод в румънската столица Букурещ. На срещата чужденците са подкрепили оздравителната програма на Лесилхарт. Нейното съдържание, както и датата за второто събрание на кредиторите те научили от публикацията на в.БАНКЕРЪ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във