Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕНИН, СТАЛИН И ИСТОРИЯТА

В Москва можете да спрете всеки автомобил, ако трябва да стигнете донякъде. Такситата се появиха отново едва през последните няколко години, но вероятно на частните превози се гледа като на вид допълнителна работа или социален отдушник. Лиценз не се иска, а и това е като вербален договор между купувач и продавач. Вие бързате, някой ще спечели от вашето бързане. Това в Русия се приема за естествено. Всяка услуга се заплаща. До неотдавна руснаците даже нямаха задължителна автомобилна застраховка. Сблъскат се - разплащат се помежду си, без да чакат намесата на държавната автоинсепкция, която работи тромаво, а и вероятността пристигналият инспектор да изнуди и двамата виновници е голяма. В случайния автомобил, който спирате, можете да завържете полезно познанство, да се натъкнете на необичайна съдба или да почувствате какво най-много безпокои московчани. Това е и един от начините да разберете какъв огромен мегаполис е Москва, където при постоянни жители около 10 милиона всеки ден пристигат още 4 милиона души.Бързам за среща със студенти журналисти. Махвам с ръка и почти веднага до мен заковава тъмносиньо Жигули. Шофьорът е с кавказка външност или както тук се изразяват - лице с кавказка националност. С усилие схващам онова, което се опитва да каже на руски. Разбирам, че е грузинец и е бежанец от Сухуми. Автономните републики в Грузия се стремят към пълна самостоятелност от Тбилиси и след поредицата въоръжени етнически конфликти симпатиите и антипатиите се разхвърляха в сложен калейдоскоп. Разбирам, че е огорчен от намесата на руснаците, защото в неговата къща в Сухуми са влезли хора с руски паспорти. Това са местни жители, които виждат спасението от хаоса в Русия. При Сталин това нямаше да се случи, казва той. Грузинците никога не са се отказвали от своя земляк, но още по-странното е, че и мнозина руснаци се връщат към мрачните страници на съветското минало с убеждението, че нищо не е било случайно. Затова може би са прави онези политици, които призовават да се погребат символите от миналото. И то в буквален смисъл. Президентският пълномощник за Централния федерален окръг (един от седемте, на които е разделена Русия) Георгий Полтавченко на 28 септември отново повдигна въпроса за погребването на Ленин. Неведнъж Русия е била обхващана от безредици и рядко някой е отговарял за тях приживе. Струва ми се, че не е справедливо организаторите на тези смутове и безредици да бъдат изложени на централния площад на Русия. Те също са били хора и са грешили. Ние можем да споделяме или не техните убеждения, но те заслужават да бъдат погребани по човешки, с достойнство, обяснява своята позиция Полтавченко. Той я представя като лично мнение. Убеден съм, че ще дойде време тялото на Ленин да бъде предадено на земята, според християнските обичаи, отбелязва Полтавченко, който напоследък активно се занимава с проблемите на историческото примирение, свързано с времената на Гражданската война. На 3 октомври в некропола на Донския манастир в Москва бе погребан прахът на генерал Антон Деникин и на идеолога на бялото движение - Иван Илин. Реабилитацията на белите обаче неминуемо възбужда въпроси за съдбата на червените.Темата за погребване на мумията на Ленин периодично през няколко години се повдига и затихва в Русия. Пръв през 1981 година се осмели да постави въпроса режисьорът Марк Захаров. През 1997 г. президентът Борис Елцин предложи въпросът да се реши с референдум, след като само година преди това Русия по чудо се размина с комунистическо управление. През 2001 г. президентът Владимир Путин заяви, че все още не е дошло времето на мумията. Предложението на Полтавченко бе подкрепено от режисьора Никита Михалков, президент на Руския фонд на културата и привърженик на монархизма. Стоят огромни опашки с деца в непоносима жега, за да влязат в помещение, където лежи един труп - не снимка, не портрет, нито кино или хроника, а именно труп, недоумява Михалков. И за този езически спектакъл се харчат много пари, което е неправилно, посочва световноизвестният режисьор, който е председател и на Съюза на кинематографистите в Русия. Михалков се позовава и на завещанието на Вожда, според което той поискал да бъде погребан до майка си в Санкт Петербург. По стечение на обстоятелствата до гроба на Улянов-баща има място, където да бъде погребан Владимир Илич. Проф. Владлен Логинов, който изследва родословните корени на фамилията Улянови, обаче твърди, че Владимир Улянов-Ленин не е правил никакви завещания. Губернаторът на Уляновска област Сергей Морозов предлага компромисно решение - Ленин и Мавзолеят да бъдат пренесени в родния му Уляновск (Симбирск) и по този начин западащата икономика на града да бъде съживена от притока на туристи. В Русия често сочат примера на България, която погреба Георги Димитров преди 15 години по христянски и без излишни обществени сътресения. Най-непримим в Русия по въпроса е председателят на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов. Ако те изнесат Ленин от Мавзолея, ние ще ги изнесем от Кремъл, заканва се той и това не звучи толкова безобидно. Левите настроения в Русия са достатъчно силни и това би било удобен повод да се потърси реванш или компенсация за последните политически поражения. За Зюганов такъв ход би бил поругаване на историческата памет. Либерал-демократът Владимир Жириновски обаче смята, че Червеният площад е обществено място, където няма място за трупове. Олга Улянова - племенница на Ленин, химик и атеист, член на КПРФ, също смята, че историята трябва да бъде оставена в сегашния й вид. Нужен е консенсус, предпазливо подчертава и лидерът на демократичната партия ЯБЛОКО Григорий Явленски. Въпросът за погребването на Ленин обаче е само верига от въпроси, свързани с руската и съветската история. Един до друг в Кремълската стена лежат костите на палачи и жертви, на спорни и истински герои. Как да бъдат различени те един от друг? По времето на Хрушчов Сталин бе препограбван два пъти. Ако Русия реши да премести праха му от Кремълската стена, Грузия е готова да приеме останките на Сталин. Той не е донесъл нищо друго, освен нещастия, на грузинския народ, заявява държавният министър на Грузия за регулиране на конфликтите Георгий Хаиндрава. По Сталиново време бяха изтребени най-добрите ни хора, интелигенцията. Но Сталин е син на грузинския народ и ако Русия се откаже от праха му, той ще бъде погребан на родна земя, отбеляза Хаиндрава. Той, впрочем, също смята, че тялото на Ленин трябва да намери покой в земята. Колкото по-бързо бъде погребан, толкова по-добре за руската държава, отбеляза грузинският министър. Истинското примирение и помирение в Русия обаче все още не е настъпило. Инициативен комитет предложи на мястото на бившия паметник на Дзержински на Лубянка да бъде поставен паметник на генерал Скобелев. Смяната на героите и декорите не минават безболезнено в руското общество. Допитванията до общественото мнение показват, че в отношението на руснаците към миналото са смесени носталгия и недоверие, провокирано от нееднозначността на съвременните промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във