Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЕГИТИМАЦИЯТА НА СЛЕДВОЙНАТА

Открити наскоро писма на Уинстън Чърчил, които се съхраняват в библиотеката на американския Конгрес, възбудиха спомените за навечерието на Първата световна война. Твърдят, че в тези писма до братовчед си херцог Марлборо Чърчил предсказал началото на Първата световна война. Положението в Европа, пише той, далеч не е безопасно и може да се случи всичко. Стига само някоя от великите сили да прояви малко лоша воля или подлост, за да избухне далеч по-мащабен конфликт. Мащабният конфликт избухнал две години по-късно след убийството на австрийския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Точно една изложба в библиотеката на американския Конгрес, посветена на Уинстън Чърчил, даде повод на американския президент Джордж Буш да произнесе реч, в която да защити политиката си спрямо Ирак и свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Джордж Буш даже сравни борбата срещу тероризма с борбата срещу фашизма. Писмата на Чърчил са интересни, защото показват освен всичко друго колко важна е силата на анализа в драматичните моменти на международните отношения. Те показват и колко важно е в този анализ да не се игнорират както моралните категории в света на външната политика, така и реалната необходимост. Сравнението особено засяга и проблема с интерпретацията на предварителната информация, да я наречем разузнавателна, която може да промени политиката по определен проблем. Колкото и странно да е, писмата на Чърчил от 1912 г. се родеят с настоящия момент. Те са свързани с основното в съдържанието на международните отношения, в които най-трудното е първо да събереш фактите, след това да ги анализираш и интерпретираш, а после да имаш аргументите и външнополитическите мотиви за едно или друго действие. Писмата са полезно историческо четиво заради конкретните неприятности, които възникнаха около въпроса имал ли е Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожение, или не е имал. Въпросът е от особено значение най-малкото поради факта, че този въпрос предизвика проблемите с легитимацията на войната в Ирак и все още поддържа настроение, което пречи да се намери нова отправна точка в решаването на иракския проблем. Доста лекомислено ще е, ако легитимацията преди войната попречи за легитимацията на това, което трябва да се случи след войната. Всъщност въпросът е в това, че все още се спори дали към режима на Саддам Хюсеин трябваше да се приложи нежността на дипломацията или грубото общуване с военни средства. Иначе няма как да се схваща актуалният спор дали разузнаванията на Съединените щати и Великобритания са давали цялата, а не селектирана информация. Или обратното, давали са цялата информация, а политическия елит е използвал това, което му трябва. Точно една година измина, откакто американският държавен секретар Колин Пауъл убеждаваше Съвета за сигурност на ООН, че има факти, които доказват, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение. В интерес на коректното разказаната история е важно да се спомене, че преди да говори пред Съвета за сигурност на 5 февруари 2003 г., точно държавният секретар Пауъл опита всички възможни пътища, за да се опита да разреши конфликта с дипломация. Сега в едно интервю за в. Вашингтон пост на въпрос дали би се изказал в полза на войната, ако тогава беше известно, че в Ирак няма такива оръжия, Колин Пауъл отговаря с Не знам, защото забранените оръжия бяха последното малко нещо, което превръщаше Ирак в реална опасност и действителна заплаха за целия регион и света. Впрочем предполагаемите оръжия за масово унищожение на Ирак пропадаха вдън земя по същия начин, по който в началото на войната потъна в пясъците на пустинята и милионната армия на Саддам Хюсеин. Това наблюдение може да изглежда наивно, но въпреки това приликата си заслужава да се спомене.Целият спор сега минава по линията разузнаване - политика - легитимация - действие. Американският президент Джордж Буш вече назначи проверка и иска да знае всичко за качеството на разузнавателните данни, което неизбежно ще има последици, защото ще локализира отговорността за евентуалните грешки. Това би трябвало да отговори на въпроса дали грешката е в разузнавателните служби, които отговарят за качеството на предварителната информация и нейния анализ, или в начина, по който е облечена в политическо решение , за което вече отговаря правителството. Всъщност нищо ново под небето, защото такива спорове са нещо като всекидневие в тези отношения. Май всички бяха изненадани, когато през 1998 г. Индия и Пакистан си пробваха ядреното оръжие или пък когато Северна Корея си излъскваше атомната програма в продължение на години. Политическата история е пълна с такива примери - от залива на свинете край Куба до сгромолясването на Берлинската стена. В разследването, което предизвика американският президент, обаче има логика. Първо, той е в предизборна кампания и този проблем трябва да бъде махнат навреме от коша с вътрешнополитически проблеми, за да се реши проблема с доверието на избирателя. Каквото и да покаже разследването, оръжията на Саддам се превърнаха в авария за всички служби по света. За разлика от Съединените щати, едно подобно разследване за точността на разузнавателната информация във Великобритания по-скоро ще задълбочи проблемите на премиера Тони Блеър, отколкото ще ги реши. При това независимо че докладът на съдията Брайън Хътън, който разследваше самоубийството на военния експерт Дейвид Кели, действително премахна съмненията, че Тони Блеър е преувеличил заплахата от наличието на оръжията за масово унищожение в Ирак. Достатъчен е само фактът, че бившият външен министър на Тони Блеър Робин Хук отиде твърде далеч в обвиненията си и сега твърди, че войната с Ирак е най-голямата грешка във външната политика на Великобритания след войната за Суецкия канал през 1956 г. Проблемно изглежда и изказването на сегашния министър на отбраната Джеф Хун, който отхвърли твърденията на премиера Блеър, че не е знаел всички подробности от ключовите разузнавателни доклади за Ирак. Предизвиканата от Буш проверка на разузнавателната информация показва, че Белият дом търси нова струя във външната си политика. Несъмнено краят или поне утихването на спора за оръжията на Саддам Хюсеин ще бъде един добър старт за нормализиране на трансатлантическата ситуация, от което всички имат нужда. Германия и Франция все още не могат да се примирят с мотива за началото на войната и тази липса на оръжия за масово унищожение е трън в очите им. Париж и Лондон очевидно имат нужда липсата на тези оръжия да остане част от аргументите им. Германия и Франция обаче се нуждаят и от аргументи, с които да продължат с разумни стъпки нататък. Съединените щати от своя страна могат да си запазят основното в аргументацията за мотивите за войната в Ирак и да работят в нормален ритъм с европейските си съюзници. Никой и никъде няма да оспори най-важният факт - че със или без оръжията за масово унищожение тираничният и криминален режим на Саддам Хюсеин остана в миналото.В този смисъл решението на Буш да се приключи с драмата по оръжията за масово поразяване е важно за подобряване на трансатлантическите отношения като цяло. Точно в предизборната година американската администрация трябва да намали впечатлението в някои страни на Стария континент за неконтролируемите действия на самотната свръхсила. Всичко говори, че американската администрация иска ООН да се завърне в Ирак. Ясно е, че без Световната организация там политическата власт трудно ще бъде прехвърлена на иракчаните. Избрано иракско правителство е условие за европейските съюзници, които в рамките на НАТО биха могли да участват в стабилизирането на Ирак. Потвърждава се прогнозата, че ако ООН се намеси, ще се отвори път и на НАТО. Очевидно има много силна политическа воля в алианса НАТО да направи повече за Ирак, казва американският посланик в НАТО Никълъс Бърнс. Много дипломати потвърждават, че се водят дискретни консултации по този въпрос и се заражда консенсус за засилване ролята на пакта в Ирак. Френският президент Жак Ширак например не изключва изпращането на войски на НАТО, ако бъде отправена подобна молба от новите иракски власти, които ще поемат управлението от юни нататък. Париж обвързва решението за изпращането на войски на НАТО с разрешение на ООН. Ако след първи юли в Ирак има суверенно иракско правителство, аз мога да си представя, че това правителство ще помоли чрез ООН пактът да направи повече. Приемам сериозно сигналите от Париж и Берлин, че вече не всичко е изключено. Това са думи от интервю на новия Генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Постепенно потвърждение намират и идеите НАТО да поеме командването на полската дивизия в Ирак, в чийто състав влиза и българският контингент. Прогнозата става още по-сигурна и поради едно съвпадение във времето. Срещата на върха на НАТО в Истанбул в края на юни съвпада с предаването на властта в Ирак. Ако всичко това се случи, със сигурност предстоят поне две неща. Първо, една международна драма около войната в Ирак ще приключи. Легитимацията на мотивите за нейното начало ще останат за размисъл по история като писмата на Уинстън Чърчил от 1912 година. И второ, ще се даде убедителен повод да се легитимира всичко, което трябва да се случи след войната. В крайна сметка може да се докаже, че един режим като този на Саддам Хюсеин сам по себе си е...оръжие за масово поразяване. В едно писмо от бъдещето, каквато е една статия на блестящия анализатор Тимъти Гартън Аш, публикувана във в. Гардиън, се разказва за това, което би могло да се случи през 2009 година. Статията се казва Кой е виновен? Тя завършва така: Разкритията убедиха повечето хора, че що се отнася до оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, президентът Буш и премиерът Блеър са направили от мухата слон. В резултат, за да не изглежда, че раздухват нещата, както през 2003 г., политическите лидери в западните столици често пренебрегваха данните от разузнаването. И така въпреки постоянния поток от тревожни, но недоказани предупреждения, които можеха да спасят 100 000 души, никой не направи нищо. Това, което можеше да се предвиди със сигурност, бе как бившият премиер сър Тони Блеър се надига от мястото си в Камарата на общините и припомня: Нали ви казвах. Задачата на комисията на Анан е да установи доколко той е бил прав.

Facebook logo
Бъдете с нас и във