Банкеръ Daily

Общество и политика

Легендарният фестивал за музика и изкуства в Уудсток стана на 50 години

Паметна плоча по случай 15-годишнината на фестивала.

Днес се навършват 50 години от провеждането на легендарния фестивал за музика и изкуства Удсток, превърнал се в символ на хипи движението.

Над 400 хиляди души се събират в местността Уайт Лейк край градчето Бетъл, на 69 километра югозападно от град Уудсток, в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август през 1969 година. Първият ден е дъждовен, но това не спира ентусиазмът на хилядите младежи.

По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 г. и включват изпълнители от различни музикални жанрове.

Фестивалът през 1969 г. се провежда на площ от 600 акра във фермата на Макс Ясгур. Събитието е трябвало да се състои в градчето Уудсток, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 хил. билета на Уудсток пристигат над 450 хил. души. Поради това тоалетните и палатките за първа помощ се оказват недостатъчно. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. По време на фестивала умират трима души - един от свръхдоза, един от спукан апендисит и едно случайно прегазване с трактор.

Фестивалът Уудсток представлява кулминация на протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото и на хипи движението през 60-те години на ХХ век.

На фестивала участват групите Блъд, Сует енд тиърс, Джо Кокър, Крийдънс клиъруотър ривайвъл, Кросби, Стилс, Неш енд Йънг, Грейтфул Дед, Джанис Джоплин, Джеферсън Еърплейн, Сантана, Рави Шанкар, Дъ Ху и много други.

Фестът е закрит с инструменталното изпълнение на най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката. Джими Хендрикс на националния химн, разказва фотографът на Удсток Хенри Дилц. Това не е случайно, тъй като Джими Хендрикс е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.

През август 1969 г. Хендрикс сформира нова група, наречена Gypsy Suns and Rainbows за участието си на фестивала Уудсток. Тя включва самия Хендрикс на китарата, Били Кокс на бас, Мич Мичъл - барабани, Лари Лий - ритъм китара, и Джери Велез и Джума Султан на барабани и перкусии. Групата репетира няколко седмици в една вила близо до Уудсток. Повлияни от атмосферата, групата създава няколко парчета - „Villanova Junction“, „Message of Love“ и „Izabella“.

Популярността на Хендрикс води до оглавяване на фестивала и на Gypsy Suns and Rainbows е отредено да свирят последни късно в неделя вечерта. Но поради лошите метеорологични условия и постоянни отлагания на изявите, се налага групата да свири понеделник сутрин. Дотогава от 500 000 души публика изтрайват само 200 000, повечето от които дори не осъзнават какво се случва в ранната утрин.

Изпълнението на групата е видимо хаотично поради малкото време за репетиции на музикантите. Хендрикс все пак е във вихъра си, успявайки да компенсира с усилията си, като изпълнява една забележителна версия на „The Star-Spangled Banner“. Мнозина смятат тази изява за протест срещу войната във Виетнам, докато самият Хендрикс признава, че не имал такива намерения и смята версията просто за „красива“. Въпреки тези изявления, няколко месеца по-късно, навръх Нова Година, Хендрикс показва явно възмущението си от войната в песента „Machine Gun“.

Първото издание на фестивала добива световна известност, като отделни кадри от заснетия филм добиват емблематичен статус. Оттогава на всяка десета година (и на 25-та) се правят опити събитието да бъде повторено.

През тази година фестът, който трябваше да отбележи юбилея, беше отменен заради липсата на инвеститори и място за провеждането му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във