Банкеръ Weekly

Общество и политика

"Лебедовата песен" на СДС

"Може някой да ми се разсърди, но с този нов стар или стар нов лидер трите букви показват и доказват, че там времето е спряло, само някакви призраци шетат, търсейки късчета плът от едно разпокъсано и разкъсано тяло без дух и без душа." Така започва краткият коментар във Фейсбук на Николай Слатински по повод избора на нов председател на СДС на 23-ата Национална конференция на организацията. Изненадващо мястото зае "стара муцуна" -  ексдепутатът и министър в служебното правителство на Стефан Софиянски - Румен Христов. Но дори и протежето на досегашния председател Божидар Лукарски - Антон Койчев, да беше спечелил - това нямаше да има никакво значение. Защото СДС май вече пее своята "лебедова песен".

Слатински е прав - тази организация отдавна е в агония. Тя е изпразнена от съдържание, от идеи, от каузи, от интелект, от плам и ентусиазъм. Останала е една куха обвивка с марка СДС, върху която паразитират една шепа тарикати, заобиколени от пренебрежимо малък процент носталгици, застинали в славното време на първата демократична формация от най-новата история на България. И в този контекст никак не е чудно, че сред около 700-те делегати на конференцията преобладаваха побелелите глави.

На нея трябваше де факто да се реши по какъв път ще поеме партията и с кого. Това щеше да стане ясно и от избора на новия лидер. Дали ще бъде продължена "консервативно-патриотичната линия" на Лукарски и съдружие с националистите. Или ще се мине към търсене на сближаване с другите "сестрински" десни формирования. Тоест, дали СДС ще продължи да се присламчва по някакъв начин към властимащите, или ще премине към твърда опозиционност.

Досегашният шеф Божидар Лукарски не се кандидатира за поста, но беше подготвил свой човек - председателя на софийската организация на СДС д-р Антон Койчев, който трябваше да продължи политиката на сближаване с патриотите от НФСБ на вицепремиера Валери Симеонов и отдалечаване от десния сектор в лицето на ДСБ и "Демократична България". Лукарски и обкръжението му бяха сигурни, че изборът на Койчев е в кърпа вързан, но сметките им излязоха криви. Досегашният водач дори не беше избран за заместник-председател, за какъвто се гласеше.

Макар и с малка разлика - от 47 гласа, начело застана Румен Христов. Той е от противниците на водената от Лукарски политика и го обвиняваше, че е скъсал връзките със структурите и не се е допитвал до тях. Христов обеща, че  няма да управлява еднолично и решението, с кого да се коалират, ще се вземе от съответния партиен орган. "Аз смятам, че Съюзът на демократичните сили е демократична формация - отбеляза той. - Решенията няма да се вземат нито от мен, нито от Националния изпълнителен съвет. Те ще бъдат взети след едно много сериозно обсъждане, след водене на преговори".

Попитан директно какво мисли за коалиция с "Демократична България", в която влизат ДСБ, "Да, България" и "Зелените", новият лидер отговори: "Опция е. Опция е самостоятелно явяване. Опция е явяване в рамките на десницата. Опция е и някаква друга коалиция, за която се говореше - за консервативно-патриотична. Но обещах на конференцията - и сигурно ще се случи, ние да проведем една програмна, теоретична конференция, на която да поговорим за нашата идейна същност, защото когато говорим за консерватизъм, бих казал, че и аз като десен човек споделям ценностите на консерватизма, но споделям ценностите на консерватизма на Рейгън, на Тачър, на Хелмут Кол, на Камерън, на Мей, а не на Найджъл Фараж, на Марин Льо Пен, на "Алтернатива за Германия" и т.н."

Христов допълни, че няма да провежда "лов на вещици", ще работи с всички, включително и с гласувалите против него, че дори и с Лукарски, ако той пожелае.

Един от бившите председатели на СДС - карловският кмет Емил Кабаиванов, който сега беше избран за заместник-председател, пък опроверга обвиненията на Божидар Лукарски за извършен преврат в партията. "В последната една година се натрупа напрежение, което беше породено от това, че тогавашният председател г-н Лукарски прекъсна контакта с партията, структурите, беше задушен и прекъснат нормалният политически разговор", обясни той. Според Кабаиванов сега партията трябва да определи къде е мястото й в обединените демократични сили, какво е отношението й към управляващата коалиция и кои са най-важните решения за България, за да може да се развие в правилната посока. Той обвини Лукарски, че докато е ръководел СДС, съюзът не е функционирал "като един нормален политически механизъм".

Думите на новия председател и заместника му звучат добре, но едва ли нещо може да промени неумолимия ход към дъното на тази формация. С подобни слова идваха начело и предишните предводители, но тя продължаваше да се свива и обезличава. Година след година на лидерския пост заставаха все по-неизвестни и неподготвени хора, които бяха по-заинтересовани от личния си бизнес и просперитет.

На практика упадъкът започна след разгромната загуба от НДСВ през 2001-ва и разцепването на СДС от Иван Костов през 2003-а, който отдели "духа" от "тялото". Тогава, както казва и Николай Слатински в коментара си, е започнало началото на края  "...когато една шепа хора реши с отлюспваща страст: да сме малко, но да сме истински, твърди, безкомпромисни, единствени и неповторими! Всъщност - да са те, другото и другите - кучета ги яли."

След това на председателския стол се изредиха Надежда Михайлова (все още с тази фамилия), която ще се запомни единствено с призива да се "нахранят" журналистите и с катастрофалната си лична загуба на кметските избори в София от доскорошния си съпартиец Стефан Софиянски през 2003-а; експрезидентът Петър Стоянов, който се принизи до водач на малка маргинална партийка и дори не успя да се класира за евродепутат през 2007-а; бизнесменът Пламен Юруков; икономистът Мартин Димитров; кметът на Карлово Емил Кабаиванов, за да се стигне до колаборациониста с ГЕРБ Божидар Лукарски, който беше готов на всякакви компромиси и унижения, за да остане икономически министър във второто правителство на Бойко Борисов. Той, между другото, ще остане в историята и с признанието, че клетвите на партиите от Реформаторския блок да не допуснат Борисов повече да бъде премиер са били "трик" за привличане на избиратели.

В този смисъл - който и да стане председател на СДС, с нищо няма да промени съдбата му на партия, изиграла своята важна роля в подходящото време и станала вече ненужна в новата епоха. Още повече  че нейните дейци все още живеят някъде там в 90-те години на миналия век, сънуват онези бурни времена и старата слава, и не искат да се събудят в новия век.

В интерес на истината  това не се отнася само до СДС - майката на демокрацията у нас, в известен смисъл. А и за партиите от новото формирование "Демократична България", макар че някои от тях - като "Да, България" и "Зелените", са млади. Очевидно обаче политическият тон се задава от "старата десница" ДСБ, щом продължават да се реанимират (дори по-точно е да се каже ексхумират) теми, били актуални през 90-те. Почти тридесет години след зората на демокрацията  те отново настояха за лустрация, дори с цената на конституционни промени. Настояват партии, които дори не могат да влязат в парламента, камо ли да имат конституционно мнозинство. И кого точно ще лустрират днес?  Когато можеха да направят лустрацията спрямо хора, заемали високи длъжности в БКП и ДС, десните незнайно (или знайно) защо пропуснаха момента. Сега техните идеи вече са мухлясали, те не говорят нищо на по-младите поколения.

Отделен въпрос е, че това, за което демократичната коалиция, а след това и партия СДС  се бореше преди повече от четвърт век и успя да постигне в голяма степен, днес е в руини. Заета с нескончаемите си междуособици, демократичната десница, без да забележи, отстъпи нишата си на една популистка партия и нейния егоцентричен лидер.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във