Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪСИТЕ РАЗСТОЯНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА

Най-краткото разстояние в международната политика на 2003 г. се оказа между три не толкоз близко разположени града - руския Санкт Петербург, френския Евиан и йорданския Акаба. Поне заради това, че времето между пищното честване на 300-годишната история на Санкт Петербург, политико-психологическата вместо икономическата натовареност на срещата на Г-8 в Евиан и неочакваният положителен край на тристранната среща в Акаба бе толкова късо, че е трудно да се осмисли колко и какви са резултатите от разговорите между тези, които определят дневния ред в световната политика. Поне три очевидни факта белязаха този политически спринт. Първо, той бе изминат след разстроените трансатлантически нерви от първата война на ХХI век, второ, в Санкт Петербург, Евиан и Акаба се огледаха променените координати на международните отношения, и трето, честотата на срещите между големите явно действа стабилизиращо. Този път интимната среща край Женевското езеро в Клуба на богатите, както наричат срещите на осемте най-развити индустриални държави, даде малко икономика и много политика. Щастливо обстоятелство за тази среща на Г-8 бе, че още в Санкт Петербург европейско-американските отношения започнаха да се проясняват. Ще бъде несправедливо да се твърди, че това е далеч от очакванията за резултат, какъвто са си представяли някога немецът Хелмут Шмит и французинът Валери Жискар д'Естен, когато през 1975 г. в Рамбуйе са извикали на живот първата среща на най-развитите страни. Сега, двадесет и осем години след Рамбуайе е очевидно, че значението на срещите на върха на Г-8 се надценява и от антиглобалистите, които виждат зад тях действията на някакво световно правителство, и от самите участници, които искат чрез тези срещи да придвижат света напред. Историята на тези срещи е показвала нито повече, нито по-малко, че целта е да се направи преглед на световния портфейл. Сега в Евиан на преден план се появи още една цел - дипломатическият портфейл. Този път в прегледа имаше повече очаквания за политическите отношения, отколкото констатации и виждания за икономически растеж. В коментарите на този преглед се появи и голяма доза разочарование, формулирано по следния начин: Разбирането за сложните икономически връзки не се е развило особено много. Забележително е, че в заключителното комюнике от тазгодишната среща на Г-8 в Евиан не се споменаха валутните курсове. Буш само кратко каза, че държи на силния долар, а моментната слабост на най-запазената търговска марка от 50 години насам даже не стана официална тема.Във всеки случай ще бъде наивен коментар, ако липсата на темата слаб долар в комюникето се отдаде само на нежеланието на политическите лидери да се намесят. Официалният отказ от темата по-скоро се дължи на голямото разминаване между лидерите по този въпрос. Според познавачите това не е толкова лошо, защото световната икономика поне се предпазва от фалшива активност. Факт е, че еврозоната все още не е главният мотор на световната икономика. Факт е също, че основните играчи в световната политика в момента имат повече нужда от помирение и реална политическа активност. Спадът на долара за момента изглежда много по-маловажен от спадналото взаимно доверие заради иракската война. Британският вестник Файненшъл таймс направи много точен коментар като написа, че официалната заключителна декларация на срещата е също толкова обикновена и успокояваща, както минералната вода в Евиан.Големият въпрос за срещата на Г-8 беше политически - дали Съединените щати, Франция, Германия и Русия ще продължават да са пленници на иракското минало, или официално ще се помирят и ще опитат да разведрят международния политически климат. В този смисъл резултатът от Евиан е положителен и натовари събитието със значение. Джордж Буш, Жак Ширак, Герхард Шрьодер и Владимир Путин за първи път след войната в Ирак седнаха заедно около масата, за да говорят открито за войната срещу международния тероризъм, за следвоенен Ирак и за близкоизточния конфликт. Буш, Ширак и Шрьодер даже се появиха заедно, макар и за минута, на терасата на хотел Роял. Дори само тази демонстрация пред телевизионните камери отхвърля обвиненията за незначителност на срещата. Много хора в нашите две страни се питат дали наистина сме в състояние да седнем заедно и да водим добър разговор. Отговорът е: абсолютно да. Може и да сме имали разногласия. Но това не означава, че между нас трябва да има нетърпимост, каза Буш на журналистите, и това би трябвало да се преведе като: Имаме разногласия, но това не ни пречи търпеливо да разговаряме за тях. Затова със сигурност са твърде неточни разсъжденията за голямото помирение във френско-американските отношения. Много по-съответстващо на действителността е твърдението за сдържано разбирателство между Вашингтон и Париж. Френският президент Жак Ширак например не пропусна да покаже, че все още вярва в незаконността на войната в Ирак и в многополюсния свят. Не одобрявах войната, все още не я одобрявам и казах това на президента Буш, каза Ширак. И германският канцлер Герхард Шрьодер не пропусна да заяви, че разделянето на Европа на стара и нова не отговаря на реалността. А и Буш не пропусна да покаже, че определя дневния ред и другите трябва да се пригодят, а не да следват курс на конфронтация със Съединените щати. Срещата на Г-8 в Евиан просто потвърди факта, че опитът да се изгради европейска противотежест на Америка се оказа неуспешен. Успешният опит за сдържано разбирателство във френския курорт Евиан, изглежда, повлия за терапията на голямата рана - Близкия изток, част от която бе тристранната среща между американския президент Джордж Буш, израелския премиер Ариел Шарон и палестинския министър-председател Махмуд Абас в йорданския курорт Акаба. Джордж Буш не само накара израелците и палестинците да седнат на една маса след тригодишни стълкновения, да изслушат вижданията му за две държави, живеещи една до друга в мир, но и ги принуди да поемат ангажимент за отстъпки, в които никой не вярваше. Без много емоции Ариел Шарон заговори за палестинска държава, а Махмуд Абас за край на милитаризацията на интифадата. В цитати това изглеждаше така: Израел е общество, в което управлява законът. Затова ние незабавно ще започнем да евакуираме неразрешените селища, каза израелският премиер Шарон. Въоръжената интифада трябва да бъде прекратена, а ние трябва да се насочим към мирни средства за постигане на целите ни, бе изявлението на палестинския премиер Абас. Краткото разстояние между темите и случките в международната политика в началото на юни 2003 г. има две важни точки - сдържаното разбирателство в трансатлантическите отношения и неочакваните отстъпки на израелци и палестинци. Важното обстоятелство и за срещата на Г-8 в Евиан, и за израело-палестинските разговори при посредничеството на Буш в Акаба е, че и двете се случват след войната в Ирак.ТПС: Президентът на САЩ Джордж Буш, напук на скептиците успя да настани израелския премиер Ариел Шарон и палестинския министър-председател Махмуд Абас на една маса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във