Банкеръ Weekly

Общество и политика

КУПУВАЧИТЕ ФОРСИРАТ СДЕЛКАТА ЗА БТК

След повече от 40 пътувания до България и над година и половина преговори Василис Фетсис от ОТЕ и Хенк Виеренга от Кей Пи Ен са на път да приключат преговорите за покупката на БТК и втория GSM-оператор. Най-вероятно акциите ще бъдат прехвърлени от българското правителство на купувачите преди августовските ваканции.


Пред в.БАНКЕРЪ

Виеренга и Фетсис заявиха

че по съвет на адвокатите си са решили да не предлагат сделката за одобрение от антимонополната комисия на Европейския съюз. Така за окончателното й приключване ще са нужни одобренията на бордовете на директорите на ОТЕ и Кей Пи Ен, на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и на Министерския съвет. Напълно възможно е това да стане до края на месеца, когато явно ще се плати цената от 600 млн. щ. долара и ще бъдат прехвърлени акциите.


Не такъв оптимист обаче e министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. След заседанието ни Министерския съвет в четвъртък той обяви, че купувачите са поставили нови искания, които са неприемливи. Едното било за даване на монопол върху международната свързаност. Това е доста странно, имайки предвид, че подготвяните промени в Закона за далекосъобщенията предвиждат такъв монопол. Ако условието бъде изпълнено, международните разговори на Мобилтел на практика ще минават през БТК.


Купувачите настоявали и за промяна в статута на обособените мрежи на Министерския съвет, МО и МВР. Консорциумът е пожелал и почти пълно отпадане на изискванията на Закона за обществените поръчки. Което би му позволило да избере когото си поиска за доставчик на телекомуникационно оборудване. А както е известно, гръцката ОТЕ има договор с Интраком (Intracom) за доставка на техника.


Славински бе явно недоволен от новите искания, които допълнително отлагали края на сделката. Но източници от консорциума заявиха за БАНКЕРЪ, че изцяло нови искания през седмицата не са поставяни. Според същите източници не са предявявани и никакви нови претенции за промени в Закона за обществените поръчки.


Купувачите не изглеждат особено притеснени и от делото в Конституционния съд, въпреки че са наясно, че то ще има отражение върху сделката.

Съдът бе сезиран

от 50 народни представители, главно от опозицията, поискали тълкуване на чл.18, ал.4 от основния закон, който се отнася за установяването на държавен монопол върху железопътния транспорт, използването на ядрената енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи.


Депутатите питат дали е възможно държавата да учредява

монопол чрез закон в полза на частна фирма?

Консорциумът Кей Пи Ен- ОТЕ възнамерява да посочи за купувач на БТК свързана с него офшорна фирма. (Друга офшорка ще е носител на лиценза за GSM, а трета ще събира неустойките по приватизационния договор, които могат да достигнат до 240 млн. щ. долара). Но по-любопитно от решение на съде е как ще преглътне трите офшорки вицепремиерът Жотев, който така яростно критикува люксембургския офшорен произход на кандидат-купувача на БУЛБАНК - Кановас С.А.


Юристи коментираха за БАНКЕРЪ, че искът на 50-мата депутати е неоснователен, защото и след сделката монополът в далекосъобщенията ще остане държавен, а на купувача на БТК ще бъдат прехвърлени само правата за ползване.


Труднообяснимо е обаче как точно Кей Пи Ен и ОТЕ възнамеряват да пропуснат процедурата с

одобряването на сделката от Европейската антимонополна комисия

Необходимостта от подобно одобрение произтича и от споразумението на България за асоцииране с ЕС, което задължава всички фирми, работещи у нас, да спазват регламентите на общността в областта на защитата на конкуренцията. На всичко отгоре и Кей Пи Ен, и ОТЕ са от страни членки на Евросъюза и имат задължението да декларират своя консорциум за покупка на БТК, тъй като оборотът и на двете компании надвишава 250 млн. евро.


Между другото, подобен проблем възникна през 1998 г. и той е много показателен. Тогава консорциум между финландския оператор Сонера (Sonera) и шведския национален държавен оператор Телиа (Telia) поискаха да закупят 60% от Литовската телекомуникационна компания (Литва има статут на асоциирана към ЕС страна). Финландските и шведските партньори се обърнаха към Европейската комисия за становище дали е налице концентрация на общия пазар. След като направи проверка, антимонополната комисия заяви, че сделката наистина се нуждае от нейното одобрение, но не нарушава изискванията за конкуренция на съюза.


Литовската компания прилича на БТК по това, че предлага същите услуги и има лиценз за GSM на 900 и 1800 мегахерца, който по време на продажбата все още не се използва. Според Европейската антимонополна комисия сделката за нея има отражение само върху литовския пазар на фиксирани телефонни услуги, а местното законодателство не създава ограничения върху международната свързаност. Същевременно от решението на комисията става ясно, че тя може да се произнася именно по ограниченията на международната свързаност, имаща отношение към общия пазар на ЕС, но не и спрямо вътрешните разговори, за които има договорен с Литва монопол до края на 2002 година (както и у нас).


Европейската комисия взема отношение и при случаите

когато се обединяват компании от две съседни държави

- каквито са България и Гърция. Опасенията са, че след обединението довчерашните конкуренти могат да злоупотребят с монополното си положение.


Според източници на БАНКЕРЪ от Брюксел продължителните разговори между министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински и директора на дирекция Информационно общество на Европейската комисия Робер Верю по промените в Закона за далекосъобщенията са приключили, без да е постигнат компромис. България е останала на позицията, че е готова да приеме новите текстове, искани от купувачите. (Те дават на БТК допълнителен монопол върху международната свързаност, който е в противоречие с поетите от нас ангажименти към ЕС и Световната търговска организация).


Разбира се, нищо не пречи на правителството да рискува

скандал с еврочиновниците заради сделката

Те обаче смятали да отговорят на нашето предизвикателство, като отворят за преговори главата Телекомуникации, по която вече предоставихме своята позиция. Така Европейската комисия ще има вече инструмент, с който може да се опита да ни притисне за промяна на неудачните текстове в нашето законодателство.


Ако продажбата приключи успешно, новите чорбаджии на БТК ще представят до две-три седмици след промяната на собствеността инвестиционната си програма за следващите три години. От консорциума потвърдиха, че са помолили

българската страна да спре

инвестиционната програма на телекома, за да се изчака края на сделката. Поради тази причина е бил отложен от края на юни за септември търгът за доставка на 20-цифрови централи на приблизителна стойност от 20 млн. щ. долара. В него възнамеряваха да участват френската Алкател (Alcatel), немската Сименс (Siemens), шведската Ериксон (Ericsson), гръцката Интраком (Intracom) и китайската Хуауей Технолоджис. Сегашното ръководство на БТК бе подготвило инвестиционна програма за над 150 млн. лв., която обаче не получи благословията на Агенцията за приватизация.

Най-ясното послание

че краят на сделката за БТК вече се вижда, дойде от едно платено съобщение на Мобиком, публикувано в понеделник в столичен всекидневник. Чрез него компанията обяви конкурс за две лични асистентки - едната с перфектен гръцки, а другата с перфектен холандски език.

Facebook logo
Бъдете с нас и във