Банкеръ Weekly

Общество и политика

КУМИРИТЕ УМРЯХА, ДА ЖИВЕЕ КУМИРЪТ!

У нас каквото и да се опиташ да сглобиш, все автомат Калашников се получава. Каквато и политическа технология да използваш - все КПСС. Това е може би най-краткото обобщение на колега от НТВ за изборите на 7 декември. Мина безспорно най-скучната предизборна кампания през последните десетина години. Политическата атракция по телевизията бе силно съкратена. Управляващата партия Единна Русия реши, че няма защо да участва в тази клоунада и даже сбиванията в ефира с участието на Владимир Жириновски не успяха да доставят удоволствие на публиката. Жириновски, неочаквано даже за самия себе си, се извини. След обявяването на изборните резултати телевизиите може да са доволни. Очакваните 15 млн. долара печалба от кампанията могат и да станат повече, ако малките партии, които не набраха 2% на изборите, решат да се издължат. Всяка от тях трябва да заплати за използваното ефирно време от 1.5 до 3 млн. щ. долара. Обявен бе стартът за президентските избори на 14 март. Кандидатите за тях трябва да бъдат известни още на 28 януари 2004 година. Изненадите и тук няма да са кой знае колко големи. Четири пропрезидентски партии влязоха в новия парламент, ако смятаме и компартията, която е принудена да пази президента Владимир Путин и да се държи прилично към Кремъл, ако не иска да загуби и остатъка от политическия си капитал. В предишната Държавна дума комунистите няколко пъти през 2000 г. участваха в тактическите маневри на Кремъл. Пропрезидентските сили в предишния парламент не можаха да наберат и 200 гласа от общо 450. Тогава Кремъл реши да продаде мястото на председателя на Думата. ЯБЛОКО, Съюзът на десните сили и блокът Отечеството - Цяла Русия на Юрий Лужков и Евгени Примаков не можеха да повярват на очите си. Опитът им да бойкотират заседанията на парламента не направи никакво впечатление. Путин отказа да помирява спорещите страни. Всеки сам стигна до своята истина. Така десните, които ту подкрепяха президента, ту се хвърляха по свой път, изведнъж останаха без нищо. Смайващ бе следващият ход на Единство, която без особени усилия погълна Отечеството - Цяла Русия. Лужков и Примаков станаха свои. Макар първата година в стария парламент да нямаше пропрезидентско мнозинство, левите и блокът Лужков - Примаков подкрепяха президентските реформи. От Съвета на федерацията бяха изгонени самозабравилите се боляри - губернатори, които често се бунтуваха срещу предишния президент Борис Елцин. При Путин това се оказа отначало трудно, а после невъзможно. След реформата в Съвета на федерацията не временно, а постоянно заседават представители на регионите, а на губернаторите остана по пантофи да решават проблемите с водата и отоплението в губерниите си. Голямата политика бе оставена за Москва. Изнервени от дългото очакване Путин да мине на патриотични позиции, комунистите решиха през 2001 г. да напомнят за себе си, като предизвикаха вот на недоверие срещу правителството. Това обаче преля чашата и Кремъл включи будилника. Най-напред Единство се закани да подкрепи вота на недоверие, за да предизвика президента да разпусне розовата Държавна дума. Анализът на партийните рейтинги показа рискове и в Думата бе подхванато партийно строителство. От Единство, ОЦР и депутатските групи Народен депутат и Регионите на Русия бе конструирано центристко мнозинство. Последствията от парламентарните интриги проличаха на изборите на 7 декември. Най-напред новото мнозинство премести датата на парламентарните избори от 14 на 7 декември заради опасения, че електоратът може да не се яви на избори на третия от празничните дни (Деня на конституцията). След това от остатъците от лявото пространство започна сглобяване на нови политически конструкции за разсейване на левия и десния електорат. Последната година на стария парламент бе триумф на пропрезидентското мнозинство. Технологията на успеха бе продължена на изборите, които дори на Запад признаха за свободни, но несправедливи. Управляващата партия, която се отказа от преките телевизионни дебати, си осигури почти четвърт от ефирното време на информационните емисии. Най-напред бяха организирани шумни залавяния на престъпници с милиционерски пагони. Министърът на вътрешните работи Борис Гризлов, председател на партията Единна Русия, макар и в отпуск, обясняваше, че няма да се спре дотук. Атентатите също налагаха появата на вътрешния министър в ефир. Бившият председател на партията Сергей Шойгу, министър на извънредните ситуации, обикаляше пострадалите от бедствия райони. Телевизията не можеше да не покаже какво е направила държавата за тях. Трети от плаката на Единна Русия бе московският кмет Юрий Лужков. В навечерието на изборите бе завършен третият транспортен пръстен в столицата. Лужков даже и по време на изборите призна, че е трябвало да управлява от друг кабинет и даже да се вози на друг автомобил, за да няма упреци. Той междувременно бе преизбран и за кмет. Четвъртият от плаката - президентът на Татарстан Минтимир Шаймиев, също демонстрира единството на федерацията, съставена от различни нации и религии. Ясно е, че това няма да са хората, които ще заседават в парламента, макар че не е изключено Гризлов да замени министерския пост за председателското място в Думата. Партията на Възраждането на Русия - Руската партия на живота, образувана от председателите на Съвета на федерацията и на Държавната дума Сергей Миронов и Генадий Селезньов, бе най-странната политическа конструкция. Тя бе нещо като водосточна тръба за разочарования електорат от центъра и вляво. Той ще се излее сега към управляващите вместо към комунистите. Престараването с патриотичната тематика от страна на управляващите даде неочаквани странични ефекти. Неволно бе повдигнат рейтингът на Либералнодемократичната партия на Владимир Жириновски, която стана трета сила сред 4-те партии, преминали 5-процентната бариера. Истинската изненада е обаче успехът на блока Родина, учреден от председателя на Комитета по външната политика на старата Дума Дмитрий Рогозин и бившия икономически стратег на Компартията Сергей Глазев. Към тях се присъединиха бившият председател на Централната банка Виктор Герашченко и известният от пуча през 1991 г. опозиционен генерал Валентин Варенников. Центристкото мнозинство в Държавната дума е заменено с коалиция между управляващите и националистично настроените политически среди. С 222 гласа Единна Русия няма да има проблеми. КПРФ ще получи 53 места. ЛДПР - 38. Родина - тридесет и седем. Изненадващ е успехът на Народната партия, която спечели по мажоритарната система 19 места. Независимите депутати са шестдесет и пет. ЯБЛОКО, Съюзът на десните сили и Партията на Възраждането на Русия - Партията на живота получиха по три места, Аграрната партия - две. На въпроса защо загубиха демократите писателят Виктор Ерофеев отговори: Защото се мислеха за най-умни. Ирина Хакамада заяви: Сами сме си виновни. Според някои мнения, тройката Борис Немцов, Ирина Хакамада и Анатолий Чубайс не бе най-сполучливата. За електората те са хора с недостатъчно опит, а Чубайс е един от най-ненавижданите политици още от времето на Елцин. Сега той е председател на Единната енергийна система (ЕЕС), която заради дългове често изключва електричеството на цели региони. Поскъпването на тока заради реформата в жилищно-комуналното стопанство също не прибавя популярност за Чубайс. Електоратът протестира и срещу несбъднатите обещания за поява на средна класа, която сега с повече въображение може да мине за 7-8% от населението. На фона на 40 млн. души, живеещи под социалния минимум. От настъпилата ревизия на кумирите десните останаха извън борда. Така парламентът остана без дясно крило. Любопитно е и друго. От дясното крило се очакваше да се появят претендентите за президентския пост през 2008 г. Извън парламента на десните ще им е трудно да се борят. Идеите за обединение бяха отхвърлени от Явлински, който сега обаче сам предлага обединяване и излизане с общ кандидат за президентските избори. Разбирано като предложете мен. Съветът на федерацията насрочи президентските избори на 14 март. Кандидатите имат 25 дни срок, за да представят необходимите документи. Партиите, влезли в Държавната дума, ще бъдат облекчени. Кандидатите от други партии и блокове ще трябва да съберат 2 млн. подписи за своите кандидати. По този начин ЦИК предполага, че на изборите ще има не повече от пет кандидати. Досега Зюганов, Жириновски и Явлински са дежурни в надпреварата. На Зюганов вече ще му бъде трудно. Той не може да се откаже, но ако участва, вероятно ще понесе още загуби и ще подложи на съмнение председателския си пост в КПРФ. Жириновски ще участва като статист. Явлински трябва да се разбере със СДС, но събирането на подписите ще е проблематично. Сергей Глазев може да бъде издигнат от Родина, а Единна Русия има един кандидат - Путин. Така с новите политически технологии Кремъл предреши избора. Народът е доведен до такова състояние, че единствената му надежда е в президента, поясни Михаил Горбачов, за когото е тревожно, че 50 млн. не са се явили пред избирателните урни, а 5% са гласували против всички. Междинни сили, на които да бъде възложено управлението обаче, няма и спасителната надежда е президентът.Путин поясни, че парламентарните избори са поредният успех на демокрацията в Русия. Те са показали симпатиите на населението и политическите реалности, с които трябва да се съобразяват всички. Партиите трябва да анализират собствените си грешки, а не да се оглеждат за виновни. Кадровият потенциал и идеите, които бъдат предоставени за управлението на страната от загубилите на изборите, ще бъдат използвани, обеща президентът. С две думи - място има за всички - които знаят какво правят и с кого могат да го правят. На изборите на 7 декември електоратът бе привлечен с евтини закуски и напитки край избирателните урни. За поредните избори закуските може да поевтинеят още. Край урните бяха продавани дрехи и стоки за бита по цени на едро. Избирателите не може да не се изкушат да си купят поне нещо. От щанда до урната са няколко крачки. Това е краткият път към избирателната активност. Има и друг. Всеки глас на парламентарните избори струваше на Единна Русия 8 рубли и 96 копейки (почти 30 цента). Най-ефективна бе кампанията на комунистите - 7 рубли и 7 копейки за глас. Родина - 17.55, а ЛДПР - 20.35 рубли. Най-скъпият електорат от 23-те партии и блокове, участвали в изборите, е на Русь святая - 383 рубли и 78 копейки, почти 13 долара за всеки глас. Парламентарните избори струваха на страната около 2 млрд. долара. Президентските може да струват с една трета повече, защото заплатите на избирателните комисии ще бъдат с толкова по-високи. Но за преизбирането на президента, когото подкрепя 70 % от населението, такава цена не е висока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във