Банкеръ Weekly

Общество и политика

"Кумгейт" forever!

На кумицата - краставицата, а на кумо - общинарското кресло...

С разгарянето на "кумгейтовете" напоследък премиерът Бойко Борисов се направи на ни чул, ни видял за роднинските назначения. Но пък използва суматохата да си направи пиар, припомняйки, че през 2009 г. ГЕРБ бил взел властта с обещанието да не назначава роднини във властта. И се зарече, че до дни ще събере партията, за да направи проверка за такива назначения, и те да се разделят с администрацията.

Доказателство за неговата принципност бил фактът, че сестра му не била назначена за шеф на болница, както и че дъщеря му също стояла безработна и киселеела. Може и така да е, но както вайкането, така и мерките за спирането на роднинските назначения изглеждат лицемерни. Ако Борисов действително желае да се пребори с тази характерна особеност на българския обществено-политически живот, е закъснял със стотина и повече години. И със сигурност знае това.

Че е безнадеждно закъснял, знае също и шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който също се зарече всички структури на ГЕРБ да бъдат проверени за назначенията. Има ли роднински назначения някъде, какво е тяхното въздействие и нарушен ли е законът? Те трябва да бъдат изчистени, обяви той. 

Лъжат като дърти цигани и Борисов, и Цветанов. Няма как да бъдат изчистени безбройните роднини, кумове, приятели, партийни кадри и активисти, които са се намърдали в администрацията и се активизират само дойде ли време за избори. И оценяват ли какъв сигнал към хората, повярвали на този апел, даде лично Цветанов, а и парламентарната група, след като пламенно защитиха Делян Добрев и отхвърлиха оставката му заради скандала около "кумгейт" в Хасково?!

И тия, които се пенят от парламентарната трибуна за роднинските назначения, не са цвете за мирисане. Само ще припомним, че управляващите от тройната коалиция "БСП-ДПС-"Атака" през 2014 г. се бяха загрижили също за кумовете в администрацията. Даже Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия изнесе доклад по темата. На всичко отгоре от комисията предложиха да се приемат законови промени, с които да се прекратят или поне да се ограничат възможностите за политически назначения в държавната администрация. Проверката на комисията обхвана периода от август 2009 до март 2013 г. - когато държавата беше в ръцете на ГЕРБ. Според комисията за това време са освободени от работа 44 021 служители, от които 35 189 са уволнените служители от министерствата, като най-много са освободените от финансовото и вътрешното ведомство. Шефът на комисията  Таско Ерменков обобщи доклада с откритието, че винаги е имало партийни назначения и това няма как да се избегне, но проблемът в този период бил в мащаба.

Някой да е чул какви конкретни законови промени приеха от тройната коалиция в тази посока? Не, защото в шумотевицата вървяха назначения на верни партизани.

Партизанщината у нас не е от вчера. Когато в края на 1881 г. се провеждат избори за Държавния съвет, патриотичната идея била да се помирят двете враждуващи партии в Княжество България. За тази цел била написана програма срещу партийната партизанщина в администрацията, в която е регламентирано, че при назначаването на държавната администрация трябва да се гледа способността на даденото лице, а не принадлежността му към определена партия. "Принадлежността към тая или оная партия не може да лиши гражданина от правото му на известна служба", се казва в програмата. В одобрения година по-късно документ за помирение, в т.11 било записано следното: "Да се представляват и назначават на държавна служба най-достойните лица, без да се гледа на коя партия са те принадлежали или принадлежат. Чиновниците се отчисляват на основание на закона."

Оттогава ни делят 135 години, но за кумовете, роднините, приятелите и верните партизани, назначавани в администрацията, продължава да се шушука. И от време на време се заговаря гласно - избухне ли някой "кумгейт". И толкоз. Защото у нас всяко чудо е за три дни, но партизанската държавна хранилка обикновено е за мандат от четири години. Понякога и за повече, но всъщност е завинаги...

Facebook logo
Бъдете с нас и във