Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪМ РУСИЯ ПРЕЗ ГЕРМАНИЯ

От Екатерина Велика насам много от ключовите събития в руската история минават през Германия. Ленин пристигна в Русия в пломбиран вагон, нает от немските тайни служби. Хитлер и Сталин се вглеждаха един в друг и кой знае как би изглеждала световната история, ако двамата си бяха поделили света. Все още остава под въпрос тайната на пакта Молотов - Рибентроп, но между немските концлагери и сталинския ГУЛАГ приликите са далеч повече от разликите. Горбачов загуби без нито един изстрел студената война, като събори Берлинската страна и отвори вратата на разпада на СССР. Дотогава никой не вярваше, че двете Германии ще се обединят отново. Днес Германия е най-големият инвеститор в Русия, а говорещият немски език президент Владимир Путин и германският канцлер Герхард Шрьодер са най-близки европейски съюзници. Тези дни на панаира в Хановер руският президент обяви поредната руска революция. Немският концерн BASF получи достъп до активите на Газпром - до добива, транспорта и продажбата на руски газ, а Газпром получи достъп до активите на BASF. Такова събитие също е прецедент в съвременната руска история.Руската конституция не ми забранява да се кандидатирам трети път за президент, а само за трети пореден път. Затова това няма да стане през 2008 г., заяви Путин в Хановер. Аз нямам намерение да променям основния закон, подчерта руският президент, който още миналия декември опроверга слуховете, че се готви да прекрои конституцията, за да се кандидатира за трети пореден мандат. Пресата упорито му приписва най-мрачни сценарии, според които близкото обкръжение ще използва всички политически варианти, за да го задържи на власт. Например по немския модел Путин би могъл да бъде канцлер по време на президентството на някой от своите приближени. Кой би могъл да бъде човекът, който след четири години честно ще му върне ключа от кремълския кабинет, без да размести мебелите и да изхвърли старите бумаги? Няма такъв човек и не може да има.С поведението си обаче Путин внушава, че е в политиката сериозно и задългоИ където и да се намира, няма да остави Русия в беда. Тази самоувереност обаче тласка наблюдателите към съвсем други мисли. Не се ли кани сегашният руски лидер насилствено да задържи властта? След политиката Путин явно го тегли силно към икономиката. Ако Германия запази позициите си на най-солиден инвеститор в Русия, извън Кремъл Путин би могъл да бъде президент на мощен транснационален концерн, контролиращ ключов отрасъл на руската икономика. Това би могло да бъде структура, свързана с немския бизнес. Както всички досегашни предположения, и това е по-скоро вероятност, отколкото възможност. Либерализацията на руската икономика като че ли води натам - преминаващите в оставка руски политици да попълват редиците на едрия бизнес. Досега политиците в оставка предпочитаха нефта и банките. Къде ще насочи вниманието си Путин?Фондовете Горбачов и Елцин се занимават с изследвания и главно защитават престижа на бившите лидери. Бившият премиер Михаил Касянов създаде консултантската агенция МК-Аналитика. Путин едва ли ще има търпението да консултира или съветва. Той по-вероятно би избрал пътя на самостоятелно лидерство. Аз мисля какво ще правя по-нататък, но вероятно да издигам кандидатурата си за президент през 2008-а, 2012-а и 2016-а едва ли си струва, заявява сегашният президент. При динамиката и противоречията в общественото развитие на Русия наистина изглежда смешно да се прогнозира в такава перспектива. Макар че политиците са длъжни да го правят. Ако политическият елит не се консолидира около сегашния курс на Путин, разпадът на СССР може да изглежда като сутрешна забава в детската градина, предупреди шефът на кремълската администрация Дмитрий Медведев. Освен Путин не виждам никого, който би могъл да управлява страната, твърди и московският кмет Юрий Лужков, който е неуморим критик на сегашната власт. След нежните революции в Грузия, Украйна и Киргизстан Кремъл едва ли може да стои спокойно на пазара на политически технологии. Независимият депутат Владимир Рижков смята, че обкръжението на Путин не се е отказало от намерението чрез реформи в политическата система да промени и сегашната конституция. Западни издания пък се позовават на думите на председателя на Съвета на федерацията Сергей Миронов за опасността от фашистки пуч. Това би било удобен предлог например за отмяна на президентските избориМеко предаване на властта при сегашната централизация също изглежда неприемливо, според същите издания. Путин би могъл да стане в бъдеще и премиер, макар Дмитрий Медведев да направи уговорката, че парламентарна форма на управление за Русия би била самоубийствена. Създаването на силна политическа партия, която би могла да държи Путин на власт също изглежда нереално заради политическите традиции в Русия, които винаги са клоняли към самодържавието. Миронов изброи редица държавни длъжности, които би могъл да заема Путин след края на мандата си. Друг е въпросът дали Путин би поискал да ги заеме. Немският Зюддойче цайтунг се хвърли в още по-тежък исторически паралел - би ли могъл Путин да повтори съдбата на нещастния руски цар Борис Годунов? Той впрочем починал през април точно преди 400 години и е погребан в Архангелския събор на Кремъл на няколко метра от своя предшественик Иван Грозни. Годунов, припомня немският вестник, също не е бил от знатните боляри и е бил сред личната охрана на царя. Драмата на Пушкин и музиката на Мусоргски представят Годунов като противоречива и трагична фигура. Търси се и аналогия с волята на народа. Всемогъщият шеф на КГБ Юрий Андропов, който преди смъртта си стана генерален секретар на ЦК на КПСС, също пишеше стихове. Но това не му пречеше да държи в затвора неудобните. Андропов измисли психиатричните лечебници за политическите дисиденти, а Путин - управляемата демокрация. Годунов бе затворен в манастир недалеч от Кремъл, припомня Зюддойче цайтунг. Такива аналогии са по-скоро писмени развлечения, отколкото исторически паралели. Путин едва ли ще се оттегли в манастир и едва ли Русия е обречена отново да повтори времената на смута. Не е вярно, че нашият народ изпитва негативно отношение към властта на генетично ниво, възрази тази седмица Путин срещу тази разпространена версия на руското недоволство. Недоверието идва от това, че властта и обществото са разделенитвърди Путин. Рейтингът му вече не е така стабилен, както беше само преди година, но и реформите навлизат в най-острата си фаза. Путин може би не се вписва в сценариите, които се опитват да начертаят сега политолози на Запад и в Русия. Но той не може да бъде напъхван и в черно-бели схеми. Путин държи в екипа си либерали, но поддържа властта с подкрепата на хора от силовите структури. Той гледа на Запад, но не забравя, че стои на Изток. Той не отрича, но и не боготвори КГБ или Юрий Андропов. Путин запази стария химн, но с нов текст. Сегашната руска действителност прилича на опит да бъде направен осъвременен прочит на неназованите истини от руската история. В която има Иван Грозни и Борис Годунов, Петър Първи и Екатерина Велика, Ленин и Сталин, Андропов и Брежнев, Горбачов и Елцин. Историята в крайна сметка не се прави с предположения, а е сбор от събития и факти. Затова и Путин не прави опит да ревизира историята, а по-скоро да я прочете в нов формат. На 26 март 2000 г. 52.94% от избирателите дадоха гласа си за Владимир Путин. Сега 54.17%, според изследване на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), са готови отново да гласуват за него. Така изглежда петилетката на Путин. Преди пет години Владимир Путин получи кредит на доверие. Той е върнат с лихвите, твърди президентът на Фонда Обществено мнение Александър Ослон. Руснаците вече могат спокойно да планират бъдещето си. За повечето от тях Путин е символ на единството на нацията, а не чиновник, който да отговаря за протеклия покрив на къщата. Затова и много от тежките събития - гибелта на подводницата Курск, масовите атентати, Беслан, мнозинството свързва повече с безпомощността или некомпетентността на чиновниците, отколкото с действията на президента, смята Ослон. Самият Путин е доста уморен, твърдят някои, и той едва ли ще се опита да задържи властта след 2008 година. Негативизмът в обществото расте заради силното социално разслоение, нарастващите заплахи за личната сигурност, социалните реформи. В руското общество се запазва огромна празнота между отношението към президента и тоталното недоверие към останалите представители на властта. Към това може да се добавят политическата скука и снизходителното отношение към сегашните политици. Колкото и да е странно, но руснаците възприемат Путин с всичките му качества и недостатъци отделно от втръсналия политически пейзаж. Президентът Путин сега прилича на художник, който е нарисувал картина, но не знае как да я нарече и в кой жанр да я запише.

Facebook logo
Бъдете с нас и във