Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪМ ПРОБЛЕМА С ПРИРОДНИЯ ГАЗ ОТ РУСИЯ СЕ ПРИБАВИХА ОЩЕ НЯКОЛКО ЕКСТРИ

За разлика от коледните класации за политици, бизнесмени, мъже, жени и прочие явления на годината топпроблемът на България лъсна неканен на празничния небосклон. В последния работен ден на парламента за 1997 г. Мултигруп реши да атакува правителството със своята истина за природния газ. И без разкритията на групировката обаче на всички, и то отдавна, е ясно, че синият енергиен ресурс е начело в списъка от ключови проблеми на страната. Сега към този всеизвестен факт първите хора на Мултигруп прибавиха и няколко екстри. Освен съобщението, че премиерът Иван Костов е обявил по телефона война на групировката, пред широката общественост бяха сензационно лансирани няколко версии:


о Може би има национално предателство от страна на правителството;


о Булгаргаз не само е лош посредник, но и бандит, защото продава на българските потребители руски газ по цени, значително по-високи от регламентираните;


о Не се знае къде са парите в размер на 1.170 млрд. щ. долара, които руското правителство е издължило през май на България за направените от нея инвестиции по реализацията на междуправителствения договор Ямбург - Западна граница;


о Желанието на Булгаргаз да прави извън Топенерджи ново съдружие с руския частник Газпром е абсурдно, тъй като между българското държавно дружество и Газпром няма конструктивен диалог;


о България не е перфектен платец, както твърди българското правителство. В момента Булгаргаз дължи на Газпром 40 млн. щ. долара.


Това е само част от дългия списък на становищата на Мултигруп. Миналия петък министър-председателят Иван Костов не пожела да разваля предновогодишната атмосфера с дълги коментарии по газовия проблем. Но даде да се разбере, че думите му са извадите от контекста на един разговор и една конкретна ситуация. Политически дебати по темата явно ще има в началото на парламентарния сезон 1998. Тогава най-сетне може би ще стане ясно с кого всъщност ще мери сили българското правителство - с една голяма частна групировка от малка България или с руския частен енергиен гигант Газпром? Знайно е, че той държи по 50% в две българо-руски дружества - в Топенерджи и в Овъргаз Инк. В Топенерджи останалите 50% в момента си делят - българската държавна газова компания Булгаргаз, притежаваща 33.5% от капитала в джойнтвенчъра, и Мултигруп и Овъргаз Инк., които имат по 8.3 процента. Българската половинка пък в Овъргаз Инк. е разделена между Мултигруп и чисто българското дружество от системата на групировката - Овъргаз. От тази позната картинка е очевадно, че каквото и да било преразпределение на акциите в смесените фирми Топенерджи и Овъргаз Инк., не е възможно без съгласието на другия основен собственик - Газпром. На практика руската компания държи контролния пакет в прословутото Топенерджи - 50% плюс 4.15% - половинката от 8.3%, записани в дружеството на името на Овъргаз Инк., в което Газпром има 50 дяла.


За зло или за добро така са навързани руско-българските газови съучастия. И е ясно, че ако Мултигруп реши да продава, да подарява или каквото друго се сети да прави с акционерната си собственост, първо трябва да пита партньорите си от Газпром. Затова е крайно време някой да каже какво точно мислят по въпроса хората на Рем Вяхирев.


Мултигруп обяви, че разполага с 5 млрд. куб. м газ, които тутакси може да пусне от разпределителната база в Исакча към българските потребители, на които от днес ще предлага директно договаряне за доставки. Премиерът Костов резонно квалифицира това намерение като неуместно. Защото въпросните потребители са все още държавни и ще се договарят с Мултигруп, ако държавата им разреши. И ако тя не го стори, синята енергия няма да стигне не само до българските консуматори, но и до турските. Би било интересно да се разбере при подобна, засега въожбражаема ситуация, дали югоизточната ни съседка ще издържи на чакането. Не по-малко интересно ще е и дали Мултигруп ще издържи на загубите от непласираните газови количества. Газпром обаче, казват познавачите, може да понесе последствията и от такава хипотеза, стига далекобойните интереси на компанията да налагат това. Точно тези интереси засега никой не пожела да огласи пред българското население.


Мария Шахъмова


Парламентарна хроника на газовата одисея


4 юли 1997 г., 25-о заседание, министър-председателят Иван Костов:


Искам да ви уверя, че позицията на правителството се базира на ясни принципи и критерии. На първо място стои проблемът за доставките на природния газ за нуждите на страната. На второ място - използването на изградените на територията на страната транзитни газопроводи, и на трето място - разширяването на мрежата на транзитните газопроводи, преминаващи през територията на България.


Отчитайки изключителната сериозност и значимост на проблема с доставките на газ, правителството, чрез Булгаргаз, направи няколко предложения за пряко договаряне на необходимите количества природен газ с производителя Газпром или Газекспорт. За съжаление тези предложения досега не срещат разбиране от другата страна. Вместо това Газпром настойчиво предлага това да става чрез посредник - дъщерната фирма на Мултигруп и Газпром - Овъргаз Инк.


Аз използвах срещите в Амстердам и Кран Монтана да запитам всички премиери, с които разговарях как те са уредили този въпрос. Нито една страна, като започнем от Естония и стигнем до Грузия, няма посредник в уреждането на покупките на газа. Има директни контакти на държавните фирми с Газпром или с Газекспорт - това е формулата, по която всички са договорили количествата.


Най-съществената страна в офертата, предлагана ни от Газпром, е цена 99 щ. долара за 1000 куб. м газ, която надвишава с 10 до 15 долара европейските цени. Пита се какво става в касичката, която е поставена между нас? За съжаление всички опити на други фирми да получат квоти за доставка на руски природен газ за България засега срещат неотстъпчивостта и категоричния отказ на производителя Газпром.


12 септември 1997 г., 42-ро заседание, вицепремиерът Евгений Бакърджиев:


Мисля, че е ясно какво значи за 1000 куб. м природен газ да се плащат близо 105 щ. долара. Лятото тази цена падна до 99.98 щ. долара. Това не са цените, на които България може да издържи. Ние ще реализираме доставките и съм убеден, че това ще стане при цени и условия, изгодни за България. Защото ако имаме грижа, тя е точно да спестяваме всеки долар, всеки цент и всяка марка, които държавата трябва да плаща. Иначе бихме стигнали до това цялата химическа промишленост да завърти спиралата на цените на собствените си производства и да тръгнем веднага в спиралата на инфлацията. Инфлация в условията на Валутен борд е убийство за една държава. Ето защо нашата позиция спрямо Газпром при отстояването на цените и интересите на България е съвсем добронамерена и принципна.


19 септември 1997 г., 45-о заседание, Румен Овчаров, депутат от ПГДЛ:


Искам да кажа няколко думи по отношение на това с кого или за кого се борите в газовия бизнес. Аз не мога да схвана каква е тази борба с Мултигруп, която водите, при положение че искате да разтурите Топенерджи, където Мултигруп има 12 на сто, а лансирате като единствен доставчик за България Овъргаз, където Мултигруп има 50 на сто. Вие за Мултигруп ли се борите, или против Мултигруп? Или може би една част от вас се борят за Мултигруп, а другата се бори против Мултигруп?


Заместник министър-председателят Александър Божков:


Не знам откъде ви е хрумнало, че правителството, аз лично не съм чувал това, е искало да дава на Овъргаз целия транзит. Откакто съм министър, ние непрекъснато обясняваме, че не искаме посредници. А по отношение на това какво точно става в Топенерджи, вероятно вие знаете най-добре, вие оттам получавате заплата. Така че сигурно знаете много добре какво става в дружеството и какви са съдружниците в него и какви са намеренията им оттук нататък.


Като вицепремиер аз съм се виждал два пъти с г-н Пашин. Разговаряхме и търсихме варианти за излизане от положението. За голямо съжаление обаче нещо не се намират тези варианти. Надявам се, че когато Топенерджи има нов борд и когато престанете да получавате заплата оттам, нещата малко ще потръгнат.


Димитър Иванов, депутат от СДС:


... От тази трибуна по време на приемането на бюджета за 1995 г., за 1996 г. си говорихме, че заколвате страната с това, че изяждате ямбургската газ, като държите ниски цени и уж облагодетелствате населението. А в този период от пет години България беше лишена от един натурален актив, говоря за газ, с парично изражение около 1.5 млрд. щ. долара. Това беше изядено и вие го гледахте как става през 1993, 1994, 1995, 1996 г. - със задоволство, че като свърши сега Ямбургската спогодба, страната ни ще се окаже вързана на каишка и зависима. Е, няма да стане това!


3 октомври 1997 г., 51-во заседание, министър-председателят Иван Костов:


Има много трудни моменти в преговорите, които трябва да се водят с Русия за уреждане на въпросите с природния газ. Тези трудни моменти не са от днес, не са от вчера. Препоръчвам на всеки от народните представители да се запознае с протоколите на Министерския съвет, в това число от секретните заседания, за да види как министерските съвети, всички министерски съвети през последните години, са се борили с едни и същи проблеми и са се опитвали - някои по-успешно, някои по-неуспешно, някои в края на мандата си съвсем са рухвали, но са се опитвали да защитават българските интереси.


Първият жизненоважен наш проблем - не национален, а проблем на всеки българин и на неговия джоб, на неговата тревога за зимата, е проблемът за цените. Ето какви са цените по международната справка от 12 септември 1997 г.:


Рургаз - 96 щ. долара на 1000 куб. м. газ. Доставката, доколкото разбирам, е на границата.


ВИЕ - пак германска фирма, цена - 90.62 щ. долара за 1000 куб. метра.


Рургаз - доставка на Емден - 94.13 щ. долара за 1000 куб. метра. Това е 16 лв. на киловатчас.


Има и други цени: на Газ де Франс - 88.96 щ. долара за 1000 куб. м.; на Снам по договореност с Газекспорт - 82.01 щ. долара за 1000 кубика. За същото количество цената на Дистран е 87.02 щ. долара, на Енгаз - 87.02 щ. долара. Цената за България на Исакча е 99.48 щ. долара за 1000 куб. м газ.


Ето защо ние заявяваме нещо съвършено просто - искаме договор с доставчика Газпром. Искаме договор: ако не с Газпром - с Газекспорт. Искаме ясен договор. Цените ги искаме ето такива. Хайде, да не са най-ниските, но да са от този вид, който посочих. Това искаме. Какво лошо има в това аз не мога да разбера. Това е един елементарен интерес на всеки българин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във