Банкеръ Weekly

Общество и политика

КУЛТУРНО БЕЗЗАКОНИЕ ИЛИ ЗАКОННО БЕЗКУЛТУРИЕ?

Преди празниците в НДК се състоя подготвителна среща за националния дебат Българската културна политика - дилеми и перспективи, организирана от Министерството на културата съвместно със Съвета на Европа. В очакване през 1998 г. да започне структурната реформа в областта на културата бяха казани много истини и полуистини. Г-жа Вера Болто, началник на отдел Културни политики при СЕ, деликатно намекна, че ни предстои много и все трудна работа. Министър Москова пък пред тв камерите заяви, че панацея за всичко ще бъде готвеният закон за защита на българската култура, чиято актуалност ще се изчерпи за четири-пет години.


Междувременно в кулоарите се заговори и за проекта на министерството за закон за защита на културата, а в.БАНКЕРЪ успя и да се добере до него.


Разбира се, нас ни интересува предимно глава IV, свързана с финансирането и набирането на средства за него. Но преди това много ни се иска да използваме малкото си предимство, за да попитаме: кой точно е врагът, от който ще ни защитава този закон. Коректно бе в навечерието на националния дебат да ни бъде съобщена тази незначителна подробност. Както бе коректно да ни се съобщи какво е направило досега министерството за изпълнението на съществуващите вече закони в сферата на културата. И още - защо след като се подготвя общ закон за защита, се е избързало с отделен закон за т.нар. недвижими паметници на културата.


Това между другото.


А сега да преминем към глава IV от проектозакона на министерството. Даваме си сметка, че това е само чернова, или по-точно канава, върху която ще се нанасят прецизно различни детайли за финансирането на културата. Но будят недоумение небрежността и аматьорството при аргументацията на фондовете за развитие на културата.


Според проекта като юридически лица към министерството следва да се създадат седем национални фонда: книжовен, за развитие на театъра, за развитие на музиката, Библиотеки, Музеи, галерии и пластични изкуства, Недвижими паметници на културата, фонд за развитие на киното. Само този факт вече подсказва, че в сила е влязъл законът на Паркинсън, т.е. между самото министерство и отделните национални центрове се подготвя появата на междинно финансово звено. Това означава набъбване на администрацията поне два пъти! И още - пълна централизация на културните дейности, каквато липсва дори в разработката за развитие на българската култура до 2010 г., завършена през лятото на 1989 година.


Но най-безпомощен е проектът в конкретната част, когато става дума за източниците за постъпления във фонда. И естествено те са открити в най-семплата схема - чрез серия от отчисления. В националния фонд за развитие на театъра например се предвиждат да постъпват 3% от входните билети на театрални организации, извършващи дейността си с държавна подкрепа. Нищо за театрите със смесено финансиране!


В раздела за музика пък се сблъскваме с дублирането на отчисления, предвидени още преди пет години от Закона за авторското право. Особено смехотворна е онази позиция в раздела Кино, която предвижда отчисления от 5% от приходите от продажба на кинобилети (при рязкото намаляване на киносалоните и при почти никакви грижи за поддържането им), 5% от печалбата след облагането от таксите за отдаване под наем на филми върху видеоносители, отчисления от 15% върху печалбата или доходи след облагането от абонатните такси на кабелните тв мрежи.


Показателни за недоразумението са... многоточията при предвиждането на отчисления за националните фондове Музеи, галерии и пластични изкуства и Недвижими паметници на културата. Наивни са и амбициите за отчисления в размер 1% от чистия приход на Спортния тотализатор, както и 2% от печалбата след облагане на търговските дружества в сферата на туризма. Не е ясно как са предвидени отчисленията от 1% от митническата стойност на внасяната в страната размножителна техника и консумативи в момент, в който се заговори, че в Народното събрание ще се внесе наскоро въпросът за облекчаване на митническите такси за консумативите в сферата на културата. Но върхът е в онази т.7, която предвижда приходи от разпространението в страната и чужбина (?) на български филми, финансирани изцяло от държавата. Точно този абзац подсказва непознаване на нещата и абстрактно боравене с материала, при което желаното се смесва с действителното.


Този първоначален проект за създаване на национални фондове подсказва устойчивия рецидив на държавната намеса във всичко. И по други поводи е ставало дума за това, че културното министерство все още възприема себе си като върха на сладоледа и никак не желае да свикне с мисълта, че съществува частна и общинска собственост. Практиката от последните няколко месеца показва, че само в театралната област се задейства механизмът за отделяне от държавната трапеза. Но в останалите министерски ресори цари пълно затишие. Нещо повече - съществува тенденцията за връщане към много стари навици (трескавото усвояване на бюджетни средства за реставрационна дейност към края на годината, например!) и за реставрация на философията, че чиновникът в културата е едва ли не по-важен от самия творец. Очевидно при всичките досегашни министри не можа да се достигне до простото решение държавата да участва в културните дейности с регламентиран процент за регламентирана работа. Просто и ясно! Пък и там, където съществува истинска (а не имитационна или индустриална) култура, подобен закон не е необходим.


Страницата подготви Владимир Гаджев


За 60-годишнината на Милчо Левиев и големия юбилеен концерт Министерството на културата не даде нито лев

Facebook logo
Бъдете с нас и във