Банкеръ Weekly

Общество и политика

КУЛТУРАТА И НЕЙНИТЕ ЗАКОНИ

За първи път в българската правна практика се появява законопроект за закрила и развитие на културата. На 9 март Министерският съвет на Република България прие законопроекта, подготвен от Министерството на културата. Този закон има рамков характер, доколкото има за цел да дефинира принципите и средствата за реализирането на националната културна политика на България, но съдържа и пряко работещи текстове.


Законът се появи в условията на ясно изразен правен вакуум в културната сфера. С изключение на Закона за авторското право и сродните му права и Закона за читалищата, през годините не е приеман нито един цялостен законопроект, който да регламентира отношенията в сферата на културата. Точно затова и очакванията към него са толкова големи. Точно затова и значението на информацията за него и работата по усъвършенстването му е толкова важна.


В бр. 10 от 9 март в.БАНКЕРЪ за втори път обърна внимание на законопроекта за културата, след предишната си статия Културно беззаконие или законно безкултурие (бр. 1/6.01.1998 г.). Но тези проблеми определено не съответстват на информацията, с която автора г-н Владимир Гаджев разполага, както и всички останали журналисти. За Министерството на културата е важно финансовите среди в България, които са основната читателска аудитория на в.БАНКЕРЪ да бъдат информирани точно за възможностите, които ще им предостави този закон. Бъдещето на българската духовност ще бъде все по-пряко свързано с личната инициативност и с готовността на представителите и на тези среди да подпомагат българската култура и изкуство. Точно затова поднасянето на интерпретации, подменящи информацията са най-малкото нежелателни.


Опитът и резултатите от социологическите изследвания показват, че очакванията на хората са свързани най-често със законова регламентация на определена дейност. Представителите на изкуството в България твърде дълго чакаха подобен тип регламентация.


Предварителните дебати по законопроекта очертаха ясно изразена тенденция към закона да бъдат отправяни все повече очаквания, включително и за решаването на частни и конкретни въпроси. Най-често поставяният въпрос е свързан с условията за формиране на пазар на интелектуалната собственост чрез този законопроект. В тази посока законопроектът следва една ясна логика - той дефинира позициите, ангажиментите и правата на държавата и общините при създаването и развитието в тази сфера, равнопоставяйки ги с частните културни организации и творци.


В периода на работа по законопроекта в комисиите на Народното събрание ще бъдат отново необходими усилията на специалисти от различни сфери, идеите и предложенията на творческите съюзи и интелектуалците на България, които бяха привличани в различните фази на работата по този законопроект и досега. Но, няма нищо по-вредно от празнословието, критикуващо безогледно неща, които не познава. Сами по себе си тези текстове показват, че наистина културата има свои закони, които авторът и на втората статия (Закона за културата или за чиновниците в културата? (бр. 10, 9 март 1998 г.) е решил, че би могъл да не спазва.


Правото на интерпретация е неоспоримо за всеки журналист, но както и всяко друго право, то предполага отговорността да работиш с достоверна информация. Изненадващо е, че на страниците на един професионално списван вестник е възможно да се появи за втори път подобен текст. Той се различава от обикновената журналистическа конфекция. Тук става дума за патетичен опит да бъде представена остра критика на текст, който явно остава непознат и неразбран за автора. Затова говори и факта и той е предпочел да препише първото становище на Съюза на българските художници. Не бих коментирал самия проблем за журналистическата етика, но фактите са еднозначни - през последните три седмици преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет, работната група по Закона за закрила и развитие на културата проведе срещи и дискусии, практически с всички творчески съюзи, които бяха пожелали това. В резултат на тези дискусии много конкретни текста претърпяха изменения, отпаднаха някои неясноти и бяха добавени нови и ценни идеи. Само с представителите на посочения от г-н Гаджев СБХ бяха проведени три срещи, едната от които беше с министъра на културата г-жа Емма Москова. В резултат на тези срещи много от първоначалните неясноти бяха преодолени.


Заключителните изводи на автора говорят за това, че самия принцип на прозрачност в действията на администрацията остава напълно непознат за него. Прозрачността изисква усилия от поне две страни - администрацията, която е длъжна да предостави информация и обществеността или медиите, както е в случая, които да потърсят или дори само да прочетат тази информация.


Общественият дебат за културната политика на България е безкрайно необходим, но той не може да се води непредубедено и обективно. През следващите седмици ще бъдат необходими интелектуални и политическа воля, за да може този законопроект да бъде приет без противопоставяне по партиен признак. Общественият консенсус по необходимостта от закрила и развитие на българската култура е налице, остава той да доведе и до своя нормален израз във вид на един добър и работещ закон.


Има нужда и от обществено внимание и информация за онова, което се прави. Никой няма нужда от кривото огледало на лични амбиции. А толкова малко усилие е необходимо, за да бъдеш ако не достатъчно подготвен, то поне честен към усилия, които други полагат без корист.


Бел. ред. Вестник БАНКЕРЪ е поласкан, че е предпочетен от г-н Гълъбов пред всички български издания - всекидневници, седмичници и периодика, които се изказаха критично за проектозакона за културата. Ако читателят забележи нелогичности в текста, то те са на автора - в.БАНКЕРЪ го публикува дословно и без редакторска и коректорска намеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във