Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪДЕ ИЗДИША ЕКСПЕРИМЕНТЪТ СИМЕОН

Може и да е пресилено, но ще го кажем: Симеоновият експеримент влезе в зоната на предизвестената смърт. Което личи и по поведението му. От една страна, нервно обикаля света, не непременно обвързано с кризата около Ирак - в САЩ, в Португалия, в Брюксел, а другата седмица - в Тирана. Нещо не го свърта тук. От друга страна пък, необичайно се отдаде да разпръсква новини. Досущ като продавачка на гевреци: Горещи! Животоспасяващи!Трудно му е, защото не дойде тук, за да се харесва. Както писа тогава в. Нойес Дойчланд: Симеон II трябва да изчисли курс, противоположен на Костовия, който изискваше да се пожертва едва ли не половината български народ. И действително Симеон стартира не с ерзацполитика, а с модел, непроверен дотогава.Моделът на управление чрез технократи или меритократи е повик на новата умна икономика и има реални шансове да смае света, ако наистина Симеон се прояви и като локален, и като глобален мениджър. Този модел на държавна политика се появи и в резултат на друга научна констатация: светът се пренесе от подредения Нютонов етап в етапа на хаоса, в свят, пълен с непланирани последици и непредсказуеми изходи.Курсът на управление при новия тип организация включва два етапа. Първо, цялата стара система се хвърля в безпорядък и второ, излагат се нови идеи, канят се нови хора, готови на риск.Пред управляващия, мениджъра на държавата стоят четири основни задачи. Самият той трябва да е пример за промяната - да направи жертва, да смекчава негативните реакции и да поощрява позитивните нагласи. Втората задача е да подменя износените работници, а останалите да обучава на устойчивост. На трето място е задължително да поддържа дестабилизация в системата. Стабилността, твърдят американски учени, вече не е приоритет, тя ограничава лидера при избора на стратегии и решения. Най-простият път за разрушаване на стабилността е поддържането на непрекъснато напрежение. И четвърто, лидерът е длъжен да следи глобалната ситуация, за да може навреме да посочи точно кога е нужен ред, а кога - безпорядък.Логично е при подобен експеримент кабинетът на Симеон перманентно да се клати. Логично е НДСВ ту да олевява, ту да одеснява, ту да се центрира. Лошото е, че министрите бързо се изхабяват. Някои сами отпадат. Други, като Николай Василев, са на предела на силите си. Докато точно преди година просто се жалваше пред Нова Б Генерация, че няма сума на света, за която човек да се хване да е министър в България, днес заявява: Булгартабак е най-големият кошмар на живота ми и без малко да си докара инфаркт.Още по-лошото е, че управлението на организирания хаос въздейства изхабяващо и върху Симеон. Задачата на лидера да поддържа непрекъснато напрежение в системата явно се отразява върху собствената му нервна система. Знаете ли какво е крайното, което ме нервира винаги - тия категории! - остро реагира премиерът пред българските журналисти в Португалия. - Интелигентната политика не е само бяло и черно - едни такива параметри и капаци. Не е това!Напрежението на премиера обаче е най-малкият проблем. На друго място издиша по-осезаемо политическият модел.Липсата на сетива за хорските чувства бързо сваля от власт. Липсата на психологически усет например подмени понятието любопитство с понятието надежда в анализите за изборната победа на Симеон. Защото българите гласуваха от любопитство! Ако беше с надежда, защо толкова бързо изчезна? Нали надеждата умира последна? Предизборните съветници на царя се изложиха с пропуски в социо-културните си познания. Защото има два вида надежда. Едната се появява в отворените общества като САЩ например. Там надеждата е свързана с издигане, забогатяване, власт, висок социален и професионален стаж. Докато в затворените тоталитарни общества надеждата съвсем не гони високи цели в някакво бъдеще, пък било и конкретизирано - след 800 дни. В такава среда надеждата е очакване да се спазват традициите, да се избегнат всякакви природни и социални катаклизми, да се почувстват редът и спокойствието. Все простички неща. Но уви. Предизборната платформа на царя съдържаше такива несънувани неща, че ние си останахме на ниво любопитство. Което, като най-елементарно интелектуално чувство, бързо се изчерпва.Така се срива рейтинг. Така се стига и до изреченото даже от Стефан Софиянски преди дни: Управлението на НДСВ върна страната години назад.Наблюдаваме още един негативен ефект от експеримента Симеон. Стресовата обстановка радикализира страха. Обществото ни сякаш се раздели не по политически пристрастия, а по характера на страховете си с един и същи източник - Симеон. Едни се страхуват, че ще ни продаде или предаде, други - че ще ни вкара във война и ще ни заличи, трети - че ще го подведат или ще го свалят, четвърти - че ще се разболее или, не дай Боже, ще посегнат на живота му, а пети - че ще успее.Ако Симеоновите предизборни съветници имаха интерес експериментът да влезе в учебниците, биха го подготвили за схватката с българската психика. Или поне майка му да беше жива да го посъветва, както Фердинанд дръпна ушите на сина си: Ще сърбаш и ти попарата на българановците, ако не тръгнеш овреме по пътя, който аз следвах и който се стараех да очистя от балканджийските потурановци.Като че ли днешният Симеон и днешните му съветници имат повече яснота за некачествената маса, която се изсипа като от самосвал в парламента. Андрей Гюрковски почти ридае: Предприемачите са движещата сила в обществото. Смятам, че допуснах грешка по време на компанията, че не настоявах, излизайки от тяхната среда, да има повече хора от този тип в парламента!. И на премиера като че ли му се избистри пред очите. Когато в Лисабон наши журналисти го попитаха защо все още не попълва овакантените заместникминистерски постове, отвърна: Понеже ако назначим веднага и после се окаже, че личността или лицето не е удачно, можете да си представите каква радост за гафове, за уволнения и не знам си какво.... Очевидно кадровата цедка е вече в по-мъдри ръце.Де да можеше да кажем същото и за по-долните нива на държавната администрация и за парламента. Защото точно това са лабораториите, в които колбите на експеримента се пръскат поради въздух, наситен с вирусоносители. От две седмици отеква в ушите ни Герджиковото Ех, да можех да уволнявам депутати!. Именно те се покриват с понятието маси в промяна - жълто наситена субстанция от средночели, завистливи, лицемерни и продажни елементи. Все от онзи тип, за който народът казва: С едната ръка дупе глади, с другата к...ец вади.Причината овцете да почнат да ръфат вълците се крие в неприкосновеността, неуязвимостта на българското депутатско тяло: спрямо външни (на изпълнителната власт) и вътрешни (на парламента) правила и норми. Освен, разбира се, оставката. В английския парламент например има механизъм на частния избор: ако някой е на смъртен одър или подаде оставка, не знае своя заместник. В парламента не влиза автоматично следващият от листата, а се издигат нови кандидати и се води частична изборна борба по всички правила. А у нас задържащият мотив е завистта и алчността: Като знам кой ще седне на моето място, по-добре да си стоя.Подобно гнездо на завист, тайнственост и егоизъм се е заформило и в администрацията. За завистта, която трови въздуха из средните нива, има обяснение: всеки завеждащ има свой завиждащ. Но нестабилността и гъвкавостта, от които се храни експериментът Симеон, тласнаха инертните в сивата зона. През 2002 г. в няколко висши държавни ведомства беше проведено изследване само за вътрешна употреба. Резултатите са почти смразяващи. 34.6% от служителите признават, че назначенията се правят по другия начин, а 56% са сигурни, че въпреки реда за наемане на работа, има вратички за връзки. Процентното изражение на тайнствеността и стреса в тила на Симеон е още по-недопустимо. Над 67% от служителите са категорични, че има редуциране на информационните потоци надолу по звената. Над 80% твърдят, че не са подробно уведомявани за предстоящи промени. Над 60% не са наясно с приоритетите и стратегическата роля на своето ведомство и още 1/3 се оказват маргинализирани и умишлено игнорирани от управлението на институцията си. Около 50% от служителите се оплакват, че задачите им се поставят неясно, а близо 35% от новопостъпилите признават, че не са въведени в работата и са оставени сами да се оправят.Тази настръхнала среда на поединично спасяващи се може неприятно да изненада Симеон. Може да изгори като дядо си, помолен от хората си да абдикира. На изучената реплика на Фердинанд: Абе, вие помните ли каква разруха заварих и що пот пролях?!, компанията отговорила: Берекет версин. Но вече е време да си ходите!За да избегне този пазар, премиерът може да нанесе (ако иска) няколко бързи корекции в поведението си: да ни говори повече (иначе ще започнем да си падаме по президента), да предупреждава за стресовите си ходове и да понамали вибрациите, да се снабди с експерт-психолози и психоаналитици.Казват, че царят винаги носи със себе си картичка, на която е изписана мисълта на Еразъм Ротердамски: Аз ще бъда собственият си цензор, ако установя, че съм сгрешил. Ако е налице такова установяване, денят на цензурата нека да е 6 април. Не за друго, а защото е импулс към ерата на любопитството у българина и началото на управленската година на Симеон. А и докато трусовете и турбуленциите са на Иракския фронт, тук болката едва ли ще се усети. Тя може да дойде по три причини. Първо, за 6 април главният прокурор ни гласи сюрприз - можем да чуем за подсъдност на целия кабинет или пък на неговите врагове. Второ, на 6 април Симеон може да поиска вот на доверие и да провокира предсрочни парламентарни избори. Което е малко вероятно, защото не ни се вярва премиерът да е такъв факир, че да спре своя експеримент, както го нарича - самолет, във въздуха. Третата причина за нов, спасителен трус може да стане радикална подмяна на кабинета, ако смята, че достатъчно го е изсмукал и изхабил. Май благодарността, която изказа към министрите си на кръглата маса на сп. Economist във вторник, звучеше повече като прощална епитафия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във