Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ПАРИТЕ НА НЕК?

ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА КОМПАНИЯ ОТЧИТА РАЗХОДИ, КОИТО НЕ Е НАПРАВИЛА

Ограбва ли някой Националната електрическа компания? Въпросът е колкото шокиращ, толкова и резонен. Би следвало обаче, макар и със закъснение, той да бъде зададен не от в. БАНКЕРЪ или от което и да е друго издание, а от финансовия министър, респективно на шефа на Държавен финансов контрол. Не би било зле, ако го зададе и ръководството на Сметната палата.


По искане на председателя на парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси Кирил Ерменков през април тази година в Народното събрание е изпратен документ със заглавие Икономически и финансов анализ на дейността на НЕК ЕАД през 1999 година. Голяма част от цитираните в него числа биха предизвикали недоумение дори и у най-непредубедения читател. Но такива в енергийната комисия явно няма. Как иначе да си обясним факта, че от нея и досега не е излязъл никакъв коментар на въпросния документ?


А може би депутатите просто не са разбрали за какво става дума и са приели предоставения им текст като поредната безинтересна справка? Едва ли. Ако заместник-председателят на комисията Димитър Иванов е доктор, специалист по уши, нос и гърло, т.е. човек, твърде далеч от подобни финансово-икономически анализи, то председателят й - Кирил Ерменков, има твърде богат административен опит, при това все в икономическата сфера: заместник-министър на транспорта в пет правителства и министър в кабинета Беров.


Едно от недоразуменията в анализа на НЕК е твърдението, че печалбата й за 1999 г. е паднала наполовина спрямо предишната година - от 301.8 млн. на 153.6 млн. лева. Намалението на печалбата - се отбелязва в документа - се дължи на редица обективни фактори, които са дали отражение върху приходите и разходите на компанията. По-нататък се обяснява, че през миналата година приходите са били 1.832 млрд. лв., което е с 51.5 млн. по-малко от тези през 1998 година. И още: В резултат на по-ниското потребление на електроенергия в страната и по-малкия износ са получени по-малко приходи с 212 млн. лева. Намалените приходи от реализацията на електроенергия частично са компенсирани от по-високата средна продажна цена на електроенергията.


Четат депутатите и вероятно си мислят: Брей, с какви тежки проблеми са се борили хората в НЕК и все пак са се справили - нали до режим на тока не се стигна.


Каква е реалната картина?


Реализираните през миналата година продажби на електрическа енергия са с 1.855 млрд. кВтч по-малко (7.8%) от тези през предишната. Средногодишната цена през 1999-а обаче е нараснала с 12.2% - от 0.057 на 0.065 лв. за киловатчас. И какво показва сметката? Че през 1998 г. за продадени 25.640 млрд. кВтч в касите на НЕК са влезли 1.46148 млрд. лева, докато за реализираните по новата цена през миналата година 23.785 млрд. кВтч компанията е получила 1.54603 млрд. лева. Казано директно, независимо от намалялото потребление у нас през миналата година НЕК е получила с 84.545 млн. лв. повече спрямо приходите от вътрешните продажби през 1998 година.


Като се тегли чертата остава всички неблагополучия да са дошли от намалелия износ. И то толкова намалял, че не само да заличи приходите от вътрешната консумация, но да доведе и до намаляване на печалбата наполовина. Разбира се, в т. нар. анализ за износа не са посочени никакви цифри - нито за обема му, нито пък за цената, на която е извършен. Според запознати обаче изнесената електроенергия не би трябвало да е по-малко от 2 млрд. кВтч, а получените от НЕК пари за нея около 71 млн. щ. долара (131 млн. лева). Според същите източници от електрическата компания приблизително такива са приходите й от износа на енергия и през 1998 година.


Дали пък драстичното намаление на печалбата на НЕК с цели 148.2 млн. лв. не трябва да се търси в някакво драстично увеличение на разходите? Наистина в анализа пише:


Разходите за 1999 г. са нараснали спрямо 1998 г. с 96.5 млн. лева. Увеличението им е предимно от нововъзникнали разходи, които са определени с нормативна уредба и не са били извършвани през миналите години. Това са начислените вноски за фонд Безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци и фонд Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, чиито общ размер възлиза на 112.6 млн. лева.


Хубаво, но съдейки от официалната информация, получена и от АЕЦ Козлодуй, и от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, до 31 декември 1999 г. реално в двата фонда са постъпили само 4.79 млн. лева. Разпределението е: 560 хил. лв. - във фонд Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, и 4.23 млн. лв. - във фонд Безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци.

Къде се губи разликата от 107.81 млн. лв.

която се получава между обявените като разход и реално внесените във фондовете пари?


Редно е и да се отбележи, че Шиляшки и ръководството на НЕК упорито настояваха цената на електроенергията да бъде повишена с въпросните 12.2% именно за да бъдат отчислявани средствата за двата фонда. В същото време, както писа в. БАНКЕРЪ (бр. 31 от 2000 г.), невнасянето на отчисленията се е превърнало едва ли не в практика: само от началото до средата на тази година във въпросните два фонда не са постъпили около 50 млн. лева.


Много съмнително изглежда и твърдението, че с 38.7 млн. лв. са нараснали разходите на НЕК заради увеличените през миналата година цени на горивата. Любопитно кое гориво е поскъпнало? Както обясняват хора от ръководството на атомната централа, цените на ядреното гориво през 1999-а не само че не са били увеличени, но поради ниските котировки на щатската валута даже са били по-ниски от тези през 1998 година. А и през пролетта на 1999 г. самият Иван Шиляшки се похвали, че е успял да договори с руснаците намаление на цената на ядреното гориво. При това положение и като се има предвид, че през миналата година АЕЦ е произвела 46.7% от общата електроенергия, изглежда и половината от посоченото нарастване на разходите е отишло да прави компания на липсващите 107.81 млн. лева от двата фонда.


Всъщност защо само половината? Около 8.7% от общото количество генерирана електроенергия у нас са произведени от ВЕЦ и ПАВЕЦ. Но както се знае, Господ не е вдигал цената на свободно движещата се по планините вода. Що се отнася до цените на твърдото гориво за ТЕЦ-овете, които са произвели останалите 44.6% от електроенергията, основната част от тях са местни лигнитни въглища, захранващи най-големия енергиен комплекс - Марица изток. Доколкото е известно, и тяхната цена не е повишавана.


Както и да е,

работа на Муравей Радев и Георги Николов

е да уточнят има ли действително увеличение на цените на горивата и точно с колко са нараснали общите разходи на компанията. Те сигурно ще си спомнят, че и от самата НЕК твърдяха за намален среден специфичен разход на условно гориво за производство на електроенергия, което е довело до снижаване на разходите за закупуване на горива с 6 млн. лева. Електрическата компания е намалила и разходите за фонд Работна заплата и свързаните с него социални отчисления, тъй като през миналата година е уволнила 400 човека, 75% от които са работили точно в комплекса Марица изток.


И откъде тогава е дошло увеличението на разходите с 96.5 млн. лева?


Не може да бъде подминато без коментар и отчетеното намаление на брутното електропотребление в страната с 4.6% спрямо 1998 година. Посочените 36.268 млрд. кВтч за 1999 г. далеч не се връзват със заложените цифри в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 година. Според стратегията през миналата година брутното електропотребление би трябвало да е 44.809 млрд. киловатчаса, или с 8.541 милиарда повече от постигнатото (19.1% под прогнозата). На практика вместо заложения в стратегията ръст на потребление от 1998 до 2010 г. средно с по 2 млрд. кВтч годишно, НЕК втора поредна година отчита спад. Така неизпълнената прогноза подвежда правителството и води до снижаване на важни макроикономически показатели като БВП например.


За капак се явяват вземанията на НЕК. Към 31 декември 1999 г. те са били 288 млн. лв., т.е. с 37 млн. лв. повече в сравнение с предишната. Най-големи задължения към НЕК в края на 1999 г. имат Стомана - 57 млн. лв., 31 млн. лв. от които са натрупани само през миналата година. Задълженията си през годината увеличават и БДЖ - с 8 млн. лв., Кремиковци - с 5 млн. лв., Химко - с 4 млн. лв....


Докато толерира длъжниците си от промишлеността, като продължава да ги захранва, НЕК води доста агресивна политика към по-дребните фирми и битовите консуматори. На домакинствата се поставя десетдневен срок, за да си платят мижавите суми. Ако той не бъде спазен, предупредително се отвива главният предпазител, а след няколко дни се изключва и захранването. За възстановяването му се плаща такса.


Още по лошо е положението с фирмите. На 8 август тази година Електроразпределение Столично, район Изток, изпраща на всички фирми, негови клиенти, писма, част от съдържанието на които гласи:


Новите задължения трябва да платите, както следва:


До 12 август 2000 г. - изравнителното плащане за юли


До 15 август 2000 г. - първо междинно плащане за август


До 23 август 2000 г. - второ междинно плащане за август.


Банковата ни сметка е.... Най-накрая с големи букви пише: Плащанията по определените срокове ще следим стриктно.


Значи за едни фирми НЕК може да е кредитор с по няколко милиона, а други ги притиска за по стотина лева. Ако това е пазарна икономика, свободна конкуренция и т.н., здраве му кажи!


В крайна сметка продължат ли Шиляшки, Тафров и другите по същия начин да управляват НЕК, нищо чудно за 2000 г. компанията да отчете и първата в историята си загуба. Но, да е жив и здрав електоратът, бил той битов или фирмен - да търпи и да плаща като поп каквито му кажат електрически цени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във