Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЪДЕ Е ОПАСНОСТТА ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД?

През 1991-1993 г. брутният обем на държавния и на гарантирания от държавата външен дълг е нараствал сравнително бавно - от 2.274 млрд. щ. долара през 1991 г. до 2.74 млрд. щ. долара през 1993 г. След подписването на споразумението с Лондонския клуб той се увеличава почти трикратно - до 8.755 млрд. щ. долара. През следващите години размерът на външния дълг се съкращава бавно и в края на 1997 г. достига 8.278 млрд. щ. долари.


Напълно противоположен тренд следва краткосрочният държавен и държавно гарантиран дълг. Ако в края на 1993 г. той заема най-голям дял в брутните български задължения - 9.55 млрд. щ. долара, след сделката с банките от Лондонския клуб размерът му пада почти шесткратно - до 1.66 млрд. щ. долара, за да стигне през декември 1997 г. 878.4 млн. щ. долара.


(Бел. ред. - Източник: БНБ и Министерството на финансите)


Следователно през 90-те години се наблюдава устойчива тенденция за прехвърляне на дългови задължения към бъдещето. Дори за икономически неграмотния човек е ясно, че при режим на паричен съвет всяко допълнително натоварване на държавния бюджет с непредвидени плащания към чужбина поради активиране на държавни гаранции оказва изключително негативно въздействие върху финансовата стабилност на държавата и водещите макроикономически показатели, повечето от които са твърдо договорени с международните финансови институции. Опасенията от реализацията на подобен сценарий са възникнали след проверка на Сметната палата за изпълнение на кредитното споразумение - GSM, за внос на царевица от САЩ, сключено през 1993 г., като резултатите са предадени на правителството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във