Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРИЗАТА В АЗИЯ МОЖЕ ДА ЗАБАВИ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЪСТ В ЕВРОСЪЮЗА

Кризата в Азия ще изяде
през тази година поне половин процент от икономическия ръст в
Западна Европа, смятат експерти от мюнхенския Институт за икономически
изследвания. Брутният вътрешен продукт на западноевропейските
държави ще се покачи с около 2.5%, повтаряйки практически стойностите
от 1997 година. Конюнктурата се развива в ширина, но липсва още
динамика, се казва в публикувания тези дни доклад. Отслабване
на напрежението на трудовата борса прогнозират освен това специалистите.


Икономическият ръст се
развива в Европа, тъй като повече, отколкото досега, се базира
на засиленото вътрешно търсене. Най-голям ще бъде ръстът в Ирландия
- 6.5%, предвиждат експертите от института. А най-нисък в Швейцария
- едва 1.5 процента. Във Великобритания, според предвижданията
на Националния институт за икономическа и социална реформа (NIESR),
се очакват 1.9 процента. Колегите им от Мюнхен обаче не изключват
тази стойност да надхвърли два процента. Така или иначе това е
по-малко от очакванията на лейбъристкото правителство на премиера
Тони Блеър, което разчиташе на 2.25 до 2.75% ръст. Няма да има
рецесия, категорични са обаче експертите от NIESR. Според тях
основните фактори, блокиращи растежа, са кризата в Азия, строгият
бюджет на правителството и силната валута на страната.


Що се отнася до положението
на трудовия пазар в Западна Европа, икономическите експерти от
двата института предвиждат леко спадане на напрежението. Вероятно
безработицата ще намалее от 11 на 10.5 процента. По-динамични
условия за труд и повече заети в обществения сектор на Франция,
Дания и Холандия ще бъдат движещите фактори. Износът на стоки
и услуги обаче ще загуби през настоящата година от своята динамика
заради азиатската криза, тъй като западноевропейският експорт
в кризисните държави спада. От друга страна, западноевропейските
износители на трети пазари през 1998 г. ще се сблъскат с по-силна
конкуренция от страна на източноазиатските им колеги, които няма
как да не се възползват от предимствата, произтичащи от обезценяването
на националните валути в този район. Първо, обезценяването на
местните валути доведе до либерализиране на режима за чуждестранните
инвеститори. Същевременно - поради същата причина - работната
ръка поевтиня, в някои случай до 70 на сто. Въпреки това се предвижда
икономически ръст от около 6%, тъй като изгодният курс на долара
стимулира износа на западноевропейски стоки към други важни световни
пазари. През 1998 г. се очаква динамично развитие най-вече на
вътрешноевропейската търговия. Според института в Мюнхен домашната
размяна ще представлява около 2/3 от износа на стоки.
Потреблението в Западна Европа ще скочи през тази година с два
процента. Затова пък държавното потребление ще се движи около
едно на сто, тъй като консолидацията на националните бюджети остава
насочена към въвеждането на общата европейска валутна единица
от 1 януари 1999 година. Потребителските цени ще растат бавно
- с около плюс две на сто. Разходите остават сравнително ниски,
тъй като заплатите, макар и да се покачат леко, ще останат близки
до сегашните си стойности.


Монетарното развитие през
1998 г. ще бъде доминирано от подготовката на общия валутен съюз.
Според авторитетни експерти вероятно ще се стигне до т.нар. голямо
решение, което означава участието на 11 държави при въвеждането
на еврото. Те изхождат от прогнозата, че през тази година няма
да има каквито и да е сериозни валутни сътресения в рамките на
Европейския съюз. Това обаче съвсем не означава, че изпитанията
за Брюксел са приключили. Буреносните облаци над Източна Азия,
вещаещи дълбока и трайна рецесия от латиноамерикански модел, още
не са се разсеяли, а американските кредитни институции трескаво
преравят целия континент, търсейки апетитни обекти
за инвестиции. Колкото и да е голям рискът, Европейският съюз
едва ли ще може да остане настрана от този процес. Защото съвсем
не е изключено източноазиатските държави, разтърсени от кризата,
час по-скоро да се отърват от корумпираните, авторитарни структури
на държавно управлявания капитализъм и да ги заменят с либералния
модел на пазарното стопанство. Все пак Западът вече даде недвусмислен
политически сигнал именно в тази посока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във