Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРИЗА НА ВЛАСТТА? НЯМА ТАКОВА НЕЩО!

Напоследък управляващите от НДСВ изглеждат захапани отвсякъде. Левицата се готвела за предсрочни избори и взимане на властта. СДС громи дясната политика на управляващите, липсата на отзивчивост по социалните проблеми и линията на съсипване на средната класа. Кръстьо Петков прогнозира нерадостна съдба за Симеон Сакскобургготски, занаятчиите се правят на много силни, а медиите се наслаждават на смешките около формирането на партията НДСВ. Рейтингът на управляващите е спаднал чувствително и позамлъкналите традиционни политолози започнаха отново да обосновават прогнозите си за кризата в управлението. Всъщност, има ли криза? Или поне задава ли се такава в близко бъдеще?Едва ли. Първо, няма политически субект, който да иска да вземе властта тук и сега. Неколцината политически авантюристи в БСП, които си въобразяват, че властта е на една ръка разстояние, горчиво се заблуждават. За парламентарна криза и дума не може да става. Вот на недоверие, внесен от която и да било от двете основни опозиционни политически партии, няма да мине дори и без гласовете на ДПС. Въпреки приказките за брожения и разцепления в парламентарната група на НДСВ такова нещо няма, няма и да има. Просто защото няма партия, няма политически субект, който да гарантира на днешните депутати, че утре пак ще са депутати. Те знаят, че са продукт на случайността, на спонтанния гърч на отчаяние на българското общество и ще се стремят до последно да запазят настоящия си статут. Така наречената лява опозиция е толкова опозиция, колкото и позиция. За СДС в момента се говори като за покойник - или добро, или нищо. ДПС никога няма да бъде в състояние да завоюва по-добри позиции в управлението, отколкото в момента - те ще се откачат от него, когато дойде реална криза, но няма да я инспирират. Да се мисли в тази ситуация, че фризьорките, тенекеджиите и автоинструкторите ще разклатят управляващите, е смешно. Какво всъщност става? Случващото се може чудесно да бъде разгадано в перипетиите покрай създаването на партия НДСВ. Няма никакво съмнение, че НДСВ в момента не е нищо друго освен правителствения екип. Депутатската група, малко или много сформирана на случаен принцип, е хаотична, объркана, необединена от някакви общи идеи и цели. Тя дори не е споена от такива неизмени идеи като лично облагодетелстване - просто защото няма ръце, с които да ги осъществи. Правителството не е подвластно на парламентарната група и съответно не е длъжно да се съобразява с желанията на тази или онази депутатска или партийна група да гушне Н-ското предприятие например. Няма паралелна партийна власт, която да може да натисне правителството, да играе някакви игрички, да лобира за смяна на едни или други министри, областни управители, шефове на бордове и пр. Няма партийна власт, която да кадрува и на местно ниво - да урежда свои хора, да приватизира паркингите, поликлиниките и пр. Тук-там със съмнителен успех се опитват да го правят депутатите. Точно това положение не се харесва на голямата част от инициаторите за създаването на партията НДСВ. Защото настоящото странно непартийно положение е Божи дар за НДСВ, но и негово проклятие. В този си вид движението няма нужда и не се цапа с дребни мръсотии на местно ниво - там където те са пред очите на всички и бодат очите. (Нещото, което срина авторитета и на БСП, и на СДС, след като взеха властта.) Така че за НДСВ може да се каже всичко, но не и че затъва в корупция че не изпълнява поне тази точка от обещанията си. Всичко си е малко или много по закон - нещата от компетенциите на централната власт се решават от нея, тези от компетенцията на областните управители - от областните; кметските неща - от кметовете и общинските съвети. Същевременно обаче това е и проклятието на НДСВ. Те нямат нито местно, нито централно лоби. Нямат свои хранени хора, които да осребряват властта на управляващите, да я крепят, да измислят основанията й, нейните идеологеми, да я популяризират (защото я и ползват). Идеята да има ред и законност не ползва никого от тези, които са свикнали да се изявяват публично. Т.нар. интелектуален елит, обслужвал сини и червени, изведнъж се оказва висящ във въздуха. Той губи своя основен социален капитал - връзките си с властта и възможността да й влияе и да се урежда по-така, извън общия ред. За червените и сините партийни функционери да не говорим. Заедно с тях са и икономическите кръгове, експлоатирали именно този си социален капитал и партийната власт (извън реда), за да крепят бизнеса си. Изведнъж хиляди важни хора загубват хиляди важни телефонипо които са свикнали да чуват ще уредим въпросът някак си, а нови телефони не се появяват. И всичко това в името на някакъв абстрактен ред, в името на това, че играта трябвало да се играе по правилата. При положение че цялата функционираща система е изградена именно за игра вън от тези правила и за работа в корупционно-партийно-властова среда. Изведнъж се оказва, че всички са против новото време и за смяна на властта. Медиите захапват новото време, политици и политолози вещаят мрачни перспективи, партийно-братовчедската диктатура била сменена със семейственост. За останалите извън тези всички - сиреч за обикновените граждани - остават увеличението на тока, лекарствата, парното, данък сгради, патентните налози и безработицата. Техните стонове и вопли се репродуцират и усилват от първата група, така че писъкът да изглежда всеобщ. Мълчат само икономистите. И това е показателно. Защото те знаят, че екипът на Симеон Сакскобургготски прави принудени ходове, а свободните им ходове като цяло са в правилна посока. И данъчното бреме наистина се снижава, и борбата за нулева данъчна ставка за реинвестирани печалби е ход в правилна посока, и скъсяването на сроковете за някои амортизационните отчисления - също, и снижаването на данъците на високодоходни групи - също. Икономистите чудесно знаят, че и токът, лекарствата, парното, данък сгради, патентните налози бяха изкуствено замразявани за предизборните цели на СДС и нямаше как да не се пипат. Знаят, че и опитът да се въведе икономически ред, вън от партийния произвол, е стъпка в правилна посока. Засега обаче се чува всеобщият писък. Разбира се, управляващите и сами са си виновни - те като правило грешат в механизмите, в техниката - и това създава напрежения. Позаспалите синдикати съответно се солидаризират с масите, заявяват готовност да ги поведат, СДС се солидаризира с масите, БСП и тя се солидаризира с масите. Изглежда като че назрява криза. И все пак сме много далеч от криза. Просто защото всички основни играчи, колкото и да се напъват да опозиционерстват, скришом си споделят: Бе добре, че дойде Симеон, че можеше да бъде и по-зле! Всъщност това, което се случва, е, че партиите клатят лодката, за да могат да извлекат дивиденти в рамките на настоящата власт. Но много ще внимават да не я разклатят прекалено. Което пък дава добри шансове за бъдещето на НДСВ (правителството), а за прогнозите за нерадостна съдба за Симеон Сакскобургготски е още много рано. ТПС Симеон не поиска партия, защото е наясно, че партийните структури повече ще го маскарят по места, отколкото ще му помагат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във