Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРИЗА НА РЕНТАБИЛНОСТТА ЗАСТРАШАВА БАНКИТЕ

УС на БНБ за пореден път понижи равнището на ОЛП

миналата седмица, но съобщението за този ход на централните банкери

не направи особено впечатление никому. Основният лихвен процент

вече е равен на 6.12 на сто годишна проста лихва. Днес (21 юли),

след приключване на поредния понеделнишки аукцион за ДЦК, ще стане

ясно и какво ще е равнището на ОЛП след 28 юли. Очертават се три

фундаментални извода: централните банкери продължават неотклонно

да провеждат политика за бързо сближаване на лихвените равнища

в България и Германия, където 6-месечен депозит носи 3.12 на сто

лихва на годишна основа. ОББ обяви лихва по 180-дневните депозити

от 4.5 на сто на годишна основа. Следователно рисковата премия,

която Обединена българска банка начислява, е 1.38 на сто. Този

факт дава основание да говорим, че лихвените равнища в България

и в Германия са изравнени, особено ако имаме предвид и разликата

в качеството и размера на националните икономики.

Поредното понижаване на ОЛП окончателно превърна

първичната търговия с ДЦК в частен случай от един много по-голям

въпрос - как, къде и при какви условия търговските банки следва

да пласират наличните си активи? И на трето място: специалистите

започнаха да се питат дали след кризата с ликвидността, която

бе успешно преодоляна с въвеждането на Валутния борд, търговските

банки не са изправени пред друга криза, много по-остра и по-тежка

за разрешаване - опасно понижаващата се рентабилност от тяхната

дейност? Общо взето, изглежда, че рентабилността ще концентрира

всички проблеми на българския преход към нормално пазарно стопанство.

Миналата седмица Министерството на финансите още

повече задълбочи проблема с ликвидността, като разпореди с нарочен

факс на търговските банки да прекратят изкупуването на целеви

ДЦК. Гневът на финансовото ведомство бе възбуден от един пределно

прост и доходоносен трик: крайни клиенти на банките изкупуваха

целевите ДЦК, след което кредитните институции ги купуваха от

тях, формирайки високодоходен портфейл. Със същия факс МФ определи

лимит за закупуване на целевите емисии - 1 млрд. лв. за търговска

банка и 500 млн. лв. за финансова къща. Дилъри от търговски банки

подчертават, че тези лимити са по-малки дори от обема на реалните

сделки с целевите емисии. Впрочем с този си ход правителството

още повече задълбочи и разделението между банките според непласирана

ликвидност. В първата група попадат главно големите държавни финансови

институции, които разполагат със солидни свободни левови активи,

като в същото време обслужват големи задължения по своя пасив.

Във втората група - банките с умерена ликвидност, попада част

от малките кредитни институции, които успяха да инвестират своя

ресурс. Засега те задоволяват изискванията за нормална ликвидност

с ограничени операции на междубанковия паричен пазар. Лошото е,

че на междубанковия левов пазар се извършват единствено репосделки

и в незначителни количества - търговия с левови депозити. Минимални

са и атрактивните сделки от рода на окончателни сконтови продажби

на ДЦК, към които големите банки са особено сговорчиви. Дилъри

подчертават, че сконтовите продажби се договорят единствено ако

съществува лично приятелство между контрагентите.

Тези характеристики на пазара ни позволяват да направим

обобщаващия извод, че при Валутен борд особено ярко пролича необикновената

неразвитост на българския финансов пазар, на който съществуват

само два инвестиционни инструмента - ДЦК и банковите кредити.

В подобни условия става ясно, че едва ли бъдещето

пред българските банки е розово, защото дори да започнат да кредитират,

първият приход от лихви и погасени главници ще дойде след време,

а дотогава кризата с рентабилността ще доведе до масови съкращения

на служители и повсеместни икономии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във