Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

В СДС започна подготовката за кметските избори догодина. А те не обещават да протекат съвсем безметежно. Местните организации вече провеждат събрания за обсъждане на кандидатури и подреждат листите за общински съветници и кметове. В първите дни на май на такива срещи в Сливен и Пампорово ще присъства и председателят на партията Иван Костов. Всички членове на НИС ще трябва да отделят от времето си, за да подпомогнат тези процеси по места. Подобен мащаб на подготовката се обяснява с опасението на сините лидери, че личните амбиции и желанието за бърза политическа кариера ще сблъскат много довчерашни съмишленици и ще провокират немалко кризи в структурите из провинцията.


Обнадеждаващото засега е, че проблемът Савов - Мозер най-после получи решение. За да не подаряват на Народен съюз позиции в местната власт из страната, сините шефове се ангажираха да вкарат коалицията и в следващия парламент. На този етап компромисът работи за сините. А евентуалните бъдещи изненади се отлагат за след три години, когато са следващите парламентарни избори. Но за да бъде преживян спокойно този период, изключително важно за съюза е да разполага с възможно най-много места в местната власт.


Докато съдбата на депутатските места винаги е била контролирана и силно подчинена на интересите и решенията, вземани в централата на партията, с разпределението на залъците власт по места нещата стоят съвсем различно. Апетит за тези вкусни хапки проявяват почти всички активисти на партията в отделните райони. Всеки от тях се чувства в абсолютното си право да получи своето възнаграждение за вярна служба. Точно тази нагласа поражда и най-сериозния проблем на сините лидери. Предстои им много трудната задача да намерят златната граница на компромиса между заслужили и полезни. Докато в София, Пловдив и в още няколко големи града местната власт отдавна е в сини ръце, в страната като цяло далеч не е същото. А дългото очакване поражда по-сложни чувства - сега, когато за първи път се очертава реална възможност властта по места най-после да бъде спечелена, амбициите са много разгорещени и всеки намек за накърняването им обещава не само дълбоки разочарования, но и сериозни скандали.


Още с поемането на властта в съюза преди три години, Иван Костов демонстрира желанието си да осъществи промени в организацията, използвайки нови хора. В централата на Раковски 134 и в Парламентарната група кадрите са подновени почти на деветдесет процента. В местните структури обаче тези процеси протичат не само по-бавно, но и много по-мъчително. Тази болезненост пролича и в последната отчетно-изборна кампания в партията, чиято основна задача всъщност беше именно кадровата промяна.


За да легализира кадровите си решения и за да притъпи скандалите в местните организации, СДС вероятно ще проведе в по-големите центрове т. нар. първични или вътрешни избори между кандидатите за кметове. Първият опит на сините да приложат тази процедура завърши блестящо и със сигурност това ще им даде достатъчно кураж да я превърнат в редовен механизъм за определянето на перспективните кандидатури.


И все пак местните избори са все още прекалено далече. Вярно е, че за добрата им организация всеки изминал ден увеличава залога, но емоциите тепърва предстои да се сгъстяват, а за качеството на подготовката е безкрайно важно и наличието на достатъчно пари. Защото изборите се правят с пари, но се печелят с много пари. Така че тези местни организации, които не предложат подходящите кандидати за участие в избирателната кампания, със сигурно ще получат от централата достатъчно средства, за да проведат кампанията си, но не и да я спечелят.


Преди няколко дни Йордан Цонев, шеф на парламентарната Комисия по бюджет и финанси оповести финансовия отчет на СДС за миналата година. От членски внос организацията е получила 568 000 лв., а от спонсорство и дарения - 921 150 000 лева. От тях за заплати и осигуровки на 31 щатни служители са изплатени 12 816 000 лв., а за хонорари - 31 397 000 лева. Като се приспаднат и всички други разходи, синята партия остава с печалба от 638 724 000 за миналата година.


За българина, навикнал да изчислява далеч по-скромни числа, тази сума изглежда внушителна. Въпросът е кой всъщност печели от печалбата на политическите партии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във