Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМЪЛ ВЕЧЕ НЕ ДИРИЖИРА МАРША НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ


Русия трескаво се оглежда за президент. Шестдесет
и седем годишният Борис Елцин вече стига до кремълския си кабинет
с усилие. Лекарите му препоръчаха отпуск и поискаха да го преместят
от резиденцията Горки-9 в санаториума Барвиха.
Възпалението на трахеята е предизвикало астения, тежко нервно
и физическо изтощение и президентът започва възстановителни процедури,
обявиха лекарите. Тази година Елцин изкара само 47 дена в отпуск,
но песимистите предричат, че с пътуванията му в чужбина и с физическите
натоварвания е свършено. За нас проблемът със здравето на
Елцин отдавна е очевиден - твърди лидерът на опозиционната Комунистическа
партия на Руската федерация Генадий Зюганов. - Той мъчи себе си,
страната, близките си и трябва да подаде оставка, макар че няма
нито сила на волята, нито съвест за това. Президентът е
неадекватен не само физически, но и умствено, признават дори последните
привърженици на кремълския лидер. Въпреки твърденията, че е манипулиран
от банкера Борис Березовски и семейството си, Борис Елцин е непредсказуем
до опасна степен. През август 1991 г., стъпил на танка пред Белия
дом, той за един час се превърна в световна знаменитост. Сега
от някогашния неудържим вожд няма и следа. Доверието към него
е само 2 процента. За да избегнат революционен изход от кризата
в управлението, някои политици предложиха отново да бъде възстановен
постът вицепрезидент. През 1993 г. първият такъв опит завърши
печално. Тогавашният вицепрезидент Александър Руцкой, избран по
ръста и ордените си да украси властта, обяви война на Кремъл.
Дребничкият, обмислено емоционален премиер Евгений Примаков изглежда
нелоша кандидатура за втори опит. Ако нещо се случи, по конституция
той и без това става приемник на президента. Вярно е, че е бивш
шеф на външното разузнаване и приятел на иракския диктатор Саддам
Хюсеин, но на Запад академикът има имиджа на разумен политик.
Предсрочна оставка на президента Борис Елцин, както иска опозицията,
в отсъствието на легитимен или поне признат от политическите сили
приемник, е рискована. Невъзможно ще бъде да се удържи три месеца
положението в страната, докато бъде избран нов президент. Не може
да се прогнозира и реакцията на силовите структури, подчинени
сега пряко на президента. Това са чудесно екипирани и подготвени
командоси. Ако едновременно бъдат извадени от властта Елцин и
Примаков, и. д. президент би могъл да стане председателят на Съвета
на федерацията (Горната палата на парламента) Егор Строев. Името
му се спряга при всяко политическо раздвижване. Иззад този ъгъл
обаче може да изплува сянката (или по-скоро танкът) на красноярския
губернатор генерал Александър Лебед, заплашват някои политици.
Друга възможна комбинация е опозиционната Държавна дума да вземе
нещата в свои ръце и да подбутне към Кремъл комунистическия лидер
Генадий Зюганов.


Дори да не се стигне до неконституционни действия,
политически колапс би довършил икономиката. Кой да спаси Русия?
Червен спасител в лицето на Зюганов ще събуди впечатления за реставрация
и изява на енергията за реванш. Западните кредитори и местната
олигархия не биха искали дори на сън да видят такъв обрат, макар
че американският президент Бил Клинтън стисна без притеснение
ръката на Зюганов и поясни, че сегашните комунисти
са други.


Революционните преходи през суперпрезидентската конституция
се свързват с името на губернатора на Красноярска област генерал
Александър Лебед. Десантният генерал обича кратките образни фрази
и простите конструкции. Той има лично обаяние, необичайно плътен
глас и имиджа на човек на действието, макар че заради антуража
си лесно може да бъде причислен към политическата екзотика. С
прямотата си генералът разоръжава събеседника. Около него се въртят
всякакви политически птици, но неприкритата подкрепа от банкера
Борис Березовски подсказва, че генералът не е от резервния пълнител.
Александър Лебед трудно се справя с апаратните игри и не се стеснява
да признае, че не е обременен с икономически познания. Но генералът-губернатор,
който държеше в страх цялото Приднестровие и получи една трета
от гласовете на последните президентски избори, знае силата на
властта: Аз не умея да пея в хор и нямам намерение да се
уча.


Еволюционният сценарий на спокойна приемственост
на висшата власт води към московския кмет Юрий Лужков. Той няма
нужда да доказва икономическите си възможности. Доказателството
е самата Москва, която Лужков отдели от федералните експерименти
след остър спор с бащата на руската приватизация Анатолий Чубайс.
Лужков излезе победител във всички икономически дебати и нито
веднъж не стъпи накриво пред Цар Борис. Освен готов
екип, московският кмет има и силен инат, обладан е и от здрав
руски национализъм, за ужас на дипломатите. При добре построена
схема на политическа борба Юрий Лужков би могъл с малки компромиси
да привлече едновременно леви, левоцентристки, центристки и десноцентристки
сили. Например комунистите биха приели с удоволствие предложение
за коалиция, но такава възможност не би пропуснала и партията
Нашият дом Русия на експремиера Виктор Черномирдин,
нито умерено деснолибералната опозиция в лицето на партията Яблоко
на Григорий Явлински. Впрочем сред партийните претенденти Явлински
е твърде интересна фигура. Досега отказа всички роли в правителствата
на Елцин. Ерудиран, добре образован, със солидна икономическа
подготовка и признание на Запад, Григорий Явлински не е изкушен
(а може би не е изцапан) с достатъчно опит в изпълнителната власт
и понякога е прекалено емоционален. Лидерът на Яблоко
се възстановява сега в чужбина след прекаран инфаркт.


Единственият претендент за президентския пост, който
не е поискал нито веднъж оставката на Борис Елцин, е бившият премиер
Виктор Черномирдин. Всичко предсрочно вреди на икономиката,
обяснява Черномирдин, който си е поставил за цел изграждането
на дясна коалиция с опора в средната класа.


Икономическата криза доста опрости политическия пейзаж.
На федерално ниво се задържаха само няколко влиятелни структури.
Увеличи се ролята на Държавната дума и контролираната от нея Комунистическа
партия на Руската федерация. Задържаха позициите си групировката
около Газпром и Московската група. Обърнато в имена
и залози, това са Зюганов, Черномирдин и Лужков. Към тях започна
да се приближава групата Интеррос-Росбанк, рожба на
тройния съюз ОНЕКСИМ - МОСТ - Менатеп
на банкерите Владимир Потанин, Владимир Гусински и Михаил Ходорковски.
Техните хора са Чубайс, Черномирдин и Явлински. Съперничеството
между Черномирдин и Лужков, или по-скоро взаимното им елиминиране,
откри премиерския шанс за Евгений Примаков, който засега не поглежда
нагоре - към Кремъл. За да се избегнат критичните сценарии, вероятно
сегашните сценаристи ще се опитат да създадат нови декори и опори
на правителството. Ще трябва да бъдат измислени обаче още роли
- за бившите олигарси, загубили влияние след финансовата криза,
и за неколцина губернатори, които ще потрябват много скоро - за
близките парламентарни избори. Губернаторите на Красноярския край,
Саратовска област и Приморския край - Александър Лебед, Дмитрий
Аяцков и Евгений Наздратенко, подкрепиха правителството на Примаков
и поискаха свикване на Конституционно събрание, за да се прехвърлят
пълномощията на президента към правителството.


Още през ноември комунистите и Държавната дума ще
поискат да се оцени здравословното състояние на Елцин и способността
му да упражнява президентските пълномощия. Гладът и зимата изнервят
желаещите да участват в поредното политическо раздаване. Гласът
на разума трябва да изпревари гласа на улицата и желанието за
реванш. Разумът в Русия обаче винаги е имал определена цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във