Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМЪЛ ПАК ПЛАШИ С ГАЗА

Газпром ще увеличи още през тази година цената на синьото гориво за Европа с 30%, заяви заместник-председателят на руския газов гигант Андрей Круглов в края на юли, обяснявайки, че повишението е резултат от значителното поскъпване на суровия петрол на световните нефтени пазари. По неговите думи в бюджета на Газпром за 2005-а е заложена средна цена от 145.7 долара за 1000 куб. метра. Преди руската енергийна компания да обяви размера на увеличението, експертите й ще анализират цените, по които европейските потребители са купували горивото през първите шест месеца на годината, отбеляза още Круглов. Той обаче не уточни дали поскъпването ще е валидно за всички европейски страни, или от Газпром отново ще диверсифицират ценовата си политика. В зависимост от конкретната държава, контрагента в нея (дали е държавна или частна фирма) и... отношенията на съответното правителство с Кремъл. Тези отношения най-вероятно ще се окажат решаващи за цените на руското синьо гориво зад граница и Москва отново ще използва газовия гигант като острие на външната си политика.На хората в бранша са добре известни понятията близка и далечна чужбина. За Газпром към близката чужбина спадат някои страни от ОНД и държави, ползващи се с благоразположението на руските власти. Далечна чужбина пък са всички страни отвъд бившата Желязна завеса, както и новите демокрации, скъсали със зависимостта си от някогашния Съветски съюз. В отношенията си с новите демокрации Газпром играе ролята на мечка с кадифени ръкавици. Една от най-честите демонстрации на сила са намеците, че кранчето може да бъде спряно за онези, които се опитват да ограничат транзита на руско синьо гориво за трети страни или да намалят доставките. А крайният вариант, приложен за Чехия и Унгария през периода 1995-1997 г., бе прокарването на алтернативен газопровод от Балтийско море. България, причислена към новите демокрации през 1997-а, е на границата на европейските газпромовски цени за продажба на газ. Но по отношение на транзитните такси и договорености Булгаргаз е най-облагодетелстваният чуждестранен партньор на Газпром и получава едно от най-високите заплащания за транспорта на гориво през нашата територия. Цената на доставяния у нас газ пък се определя всяко тримесечие чрез специална формула, базирана върху цените на нефтените продукти на Средиземноморската борса. И въпреки сегашното им значително поскъпване повишението при газа от 1 юли не бе чак толкова стряскащо. В момента Булгаргаз купува на руската граница 1000 куб. метра синьо гориво за около 147 долара. За сравнение - цената за Германия е 160 долара за 1000 куб. метра. Вътре в България обаче поскъпването от 1 юли е едва с 1.9 на сто. Сега битовите консуматори плащат 234.46 лв. (без ДДС) за 1000 куб. метра, а за клиентите, свързани към разпределителната мрежа на компанията, новата цена е 242.46 лева. Предишните цени, фиксирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, бяха съответно 230 лв. за клиентите, вързани към тръбите високо налягане, и 237.72 лв. за потребителите ниско налягане. И за Газпром (а и за Кремъл) постсъветският сантимент отдавна вече е история. На преден план днес са икономическите и чисто политическите отношения. Затова е и много съмнително цената на руското синьо гориво за България да бъде намалена, независимо какво правителство ще я управлява, коментираха кръгове около централата на Газпром в Москва. В същото време е съвсем сигурно, че газовият гигант ще използва всички средства да бъдат преразгледани ценовите условия в договора за транзит, валиден до 2010 година. От сключването му през 1998-а страната ни печели от него над 100 млн. долара годишно, като с поскъпването на горивото сумата още повече се увеличава. Така че трудно би могло да се приеме, че управляващите у нас ще склонят за намаляване на транзитната такса, независимо от бонусите, които Газпром от години предлага като отплата.По-различно стоят нещата с някои от бившите съветски републики. Руските националисти искат да накажат Литва и Естония, чиито президенти отказаха през май да присъстват в Москва на празненствата по случай 60-годишнината от края на Втората световна война, написа в края на юли авторитетният лондонски вестник Файненшъл Таймс. По този начин в публикацията се коментира призивът на руската Държавна дума към премиера Михаил Фрадков да повиши цената на природния газ за прибалтийските държави, Украйна, Грузия и Молдова. По данни на заместник-председателя на Газпром Александър Рязанов Латвия плаща средно 92-93 долара за 1000 куб. метра, Литва - 85 долара, а Естония - 90 долара и както изтъкват руските медии, компанията и без депутатски съвети се готви да вдигне цените на своята продукция. Още през миналата година Рязанов официално съобщи, че тарифите за Латвия, Литва и Естония, които през май 2004-а станаха членки на Евросъюза, ще бъдат повишени за период от три години до средноевропейските нива. В момента, според анализатори от руската консултантска компания Тройка диалог, тези нива са 140-150 долара за 1000 куб. метра. Поскъпването на синьото гориво може да се превърне в сериозна пречка за прибалтийските страни да се присъединят към еврозоната през 2007-а, каквито са обявените им засега планове. За да въведе еврото, съответната държава трябва да поддържа инфлация, максимум с 1.5% по-висока от средния ръст на потребителските цени в три страни от Европейския съюз, където този показател е най-нисък. Еврокомисията ще провери през 2006 г. Литва, Естония и Словения за съответствието на инфлационните критерии. А дотогава Газпром най-вероятно ще е изравнил прибалтийските тарифи с тези в Западна Европа. По оценка на икономическия директор на литовската Централна банка Раймондас Куодис поскъпването на синьото гориво може да повиши инфлацията в страната и да наруши графиците за въвеждането на еврото. Според естонската централна банка пък повишение на цените на природния газ дори и с 10% спрямо сегашните ще затрудни въвеждането на европейската валута.Пред Украйна, Грузия и Молдова не стоят европроблеми. Увеличаването на цените на горивото обаче ще има доста негативен ефект и за тях. Ето защо и трите страни правят всичко възможно да останат на ниските ценови нива. Пазарлъците се водят между държавните им глави и премиери и стопанина на Кремъл. Всъщност няма как да е иначе, след като последната дума за цената на руския природен газ има президентът Владимир Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във