Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМИКОВЦИ ВЪРНА 24.5 МЛН. Щ. ДОЛАРА СТАРИ КРЕДИТИ

Димитър Милушев - изпълнителен директор, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Милушев, оказа се, че Държавен вестник
не само не успя да смени сегашното ръководство на
Кремиковци, но миналата седмица министърът на финансите
дори одобри оздравителната програма на комбината. Как ще коментирате
този факт?


- Явно става въпрос за дребна провокация или досадна
грешка. По-важното е, че тримесечният денонощен труд на ръководния
екип на Кремиковци да разработи добре своята концепция
за развитие и финансово стабилизиране беше оценена от министъра
на финансите г-н Муравей Радев.


Кремиковци получи печалната слава на
неизправен длъжник. Какъв е размерът на кредитите, които комбинатът
дължи сега?


- Крайната задлъжнялост на Кремиковци
винаги е била от голямо значение за неговата ритмична работа.
Но при средни приходи от продажби за месец от 45 млн. щ. долара
паричният поток трудно може да бъде ритмичен. Оборотните заеми
са ни необходими, за да гарантираме нормалната работа на комбината.
Въпреки това обаче новото ръководство на Кремиковци
до момента не е взело нито един лев или долар нови кредити. Причините
за това са много. Нашата задача бе да изчистим натрупаните стари
задължения, за да стабилизираме финансовото състояние на комбината
и да го подготвим за влизането му във Валутен борд. Изчистили
сме стари задължения за около 24.5 млн. щ. долара към банки, към
други финансови институции, към държавния резерв и по данъчнооблагателни
листове. Сега по договорени кредити дължим 5 млн. щ. долара на
БИОХИМ, около 4 млн. щ. долара на ПИМБ и около 4 млн. щ. долара
на Стопанска банка.


Парите от БИОХИМ са отпуснати като оборотен кредит
през 1996 г. с падеж на 12 март 1997 година. С банката постигнахме
договореност да погасим дълга до края на годината. Затова от края
на юли започваме да връщаме по 1 млн. щ. долара на месец.


Задълженията ни към Стопанска банка в края на миналата
година бяха над 8 млн. щ. долара, но от март досега успяхме да
погасим 4.4 млн. щ. долара. Смятам, че до края на годината ще
изчистим всичките си задължения към банката.


Погасява ли Кремиковци задълженията си
към ДФРР и тези по Закона за уреждане на необслужваните кредити?


- Основните задължения на металургичния комбинат
са именно по този закон. Те са следствие от дългосрочния кредит,
който ползвахме от Стопанска банка за доставка на линията за непрекъснато
разливане. През 1994 г. нашият дълг към банката бе преоформен
в облигации по ЗУНК с номинал около 84 млн. щ. долара, а Кремиковци
се ангажира да погаси дължимата сума към Министерството на финансите.
Във връзка с монтажа на линията ние получихме от ДФРР заем от
34 млн. щ. долара. От тях сме усвоили 12 млн. щ. долара и сега
очакваме втория транш от 10 млн. щ. долара. Проблемът с тези дългове
може да бъде решен много бързо, ако държавата - основен собственик
на металургичния комбинат, реши да ги апортира и така да увеличи
капитала на дружеството.


Има ли Кремиковци задължения към други
банки освен към БИОХИМ, ПИМБ и Стопанска банка?


- Не, но комбинатът има дългове по стокови кредити
към фирми-доставчици. От 25 млн. щ. долара ние успяхме да ги намалим
до 10 млн. щ. долара. В условията на оздравяване с решение на
Министерския съвет Кремиковци получи правото да ползва
кредити до 45 млн. щ. долара. В момента задълженията ни към банкови
институции са 9 млн. щ. долара, а старите ни задължения към Стопанска
банка са 4 млн. щ. долара.


Доволен съм, че лихвените равнища в България постепенно
започват да се изравняват с европейските, което прави кредитния
ресурс достъпен за предприятията.


Преди около две години, когато Атанас Богданов пое
управлението на металургичния комбинат, той заяви, че ще направи
промени в списъка от фирмите вносители на суровини и дистрибутори
на метали, с които работи Кремиковци. Направено ли
е подобно преструктуриране?


- Промени са направени, въпреки че това създаде главоболия
на ръководството на Кремиковци. Тези промени обаче,
заедно с рационализирането на транспортните схеми, намалиха разходите
на комбината с около 7 млн. щ. долара. Нашата политика е на входа
на предприятието да стоят доставчиците, които предлагат суровини
с най-високо качество и най-ниски цени, а на изхода - дистрибуторите,
които предлагат най-високите цени за нашата продукция. В момента
работим с Дю Ферко - Швейцария, с Тисен
и с Метал Трейдърс - Германия, с Марчигани
- Италия, с Фьост Алпине - Австрия и Сиденор,
Метилинеус и Битрус от Гърция, а от българските
фирми основно с Рудметал, с Дару метал
и с Интерстил.


Трябва да реализираме една голяма схема, която бе
замислена по междудържавно споразумение с Венецуела за около 18
млн. щ. долара - ние получаваме желязна руда от там, а изнасяме
вагони и мотокари. Имаше известни трудности с реализацията на
тази схема, поради тежкото състояние, в което изпадна Балканкар
холдинг. Въпреки това ние можем да изпълним нашите ангажименти,
тъй като бургаският вагоностроителен завод вече произведе първата
пробна серия вагони, построени почти изцяло с метали от Кремиковци.
Първата партида от 200 вагона може да замине до края на тази година.
Хубавото на тази сделка е, че България не изнася суровини, а готова
продукция, като по този начин се стимулира промишлеността в страната.


За Кремиковци е особено благоприятно,
че в момента има голямо търсене на метали на международния пазар.
Повечето от нашите клиенти предплащат заявените стоки или ни доставят
въглища и руда, която ние плащаме с метали шейсет или деветдесет
дни след доставката на суровините, без да ни се налага да правим
отбив от цената на продаваната от нас стока.


Има ли Кремиковци задължения към бюджета
и към големите доставчици на енергоносители и успявате ли да съберете
всичките си вземания?


- По много от нашите вземания ние водим съдебни дела.
Знаете за случая с БЗК, която ни дължи 3 млн. щ. долара от 1995
г., когато не изпълни наше нареждане за плащане. Поради забавянето
Кремиковци трябваше да плати 600 хил. щ. долара наказателни
такси за извънреден престой на кораба, който караше суровината,
но той не бе разтоварен, докато доставчикът не получи парите по
сметката си.


Имаме да вземаме пари - над 550 хил. щ. долара главница
без лихвите от фирмата Трипълес в Южна Африка за доставки,
правени през 1994-1995 година. Посредник по тази сделка е била
фирмата Феротекс. Английската фирма Матан
ни дължи 1.5 хил. щ. долара. Булгарлизинг ни дължи
1.25 млн. щ. долара за нереализирана доставка на въглища от САЩ.
Срещу тях също водим дело.


Вземанията ни, по които водим дела, са за над 3.5
млн. щ. долара. Някои вече се протакат повече от две години и
Кремиковци не може да си събере парите.


В същото време металургичният комбинат няма задължения
към социалното осигуряване и към работещите в предприятието. С
Булгаргаз сме подписали споразумение за погасяване
на нашите задължения. Изработили сме и специална финансова схема,
която е одобрена от министъра на финансите Муравей Радев. И докато
Булгаргаз има големи задължения към данъчните служби,
Кремиковци има вземания по ДДС. На тази база се осъществява
една тройна операция по взаимно прихващане - бюджетът не ни връща
данъчния кредит, а с неговия размер закрива вземанията си от Булгаргаз.
От своя страна газовата фирма закрива нашия дълг. По тази схема
вече осъществихме първата операция за 4.5 млрд. лв. и до края
на септември ще погасим всичките си дългове към Булгаргаз
- респективно той ще намали дълговете си към бюджета.


Почти нямаме задължения към НЕК, освен да платим
авансовата си вноска за този месец. Не вярвам комбинатът да има
и задължения към БТК, въпреки че, доколкото чух, те предявяват
някакви претенции към нас. Вероятно става въпрос за досадна грешка,
подобно на твърдението, че Кремиковци има задължения
по ДДС, а на практика комбинатът има вземания по този данък.


Имате ли готова програма за пълна модернизация на
комбината и кога ще започне осъществяването й?


- Подготвили сме такава програма. В нея е включена
и линията за непрекъсната разливка, която вече се изгражда. Изпълнението
на цялата програма обаче е обвързано с решаването на въпроса с
външните задължения на Русия към България. Знаете, че Русия ще
погаси част от дълговете си с внос на машини и съоръжения за черната
металургия. Те са предназначени за модернизацията на доменния
цех, на Стан 1700 и на други мощности на комбината.
Но реализацията на тези проекти е изправена пред някои проблеми.
Оборудването вече е почти произведено, но финансовата схема не
е уточнена. Ако доставките започнат сега, Кремиковци
ще бъде потопено финансово. Защо? Държавата настоява комбинатът
да й плати веднага, след като оборудването мине границата. Това
обаче е невъзможно, тъй като става въпрос за 50 млн. щ. долара.
Освен това незабавно трябва да се платят митнически сборове и
такси, които са 36% от стойността на оборудването. С тях плащането,
което е необходимо да направим, нараства на 68 млн. щ. долара.
Допълнително на комбината му трябват от 15 до 16 млн. щ. долара,
за да въведе оборудването в експлоатация. Излиза, че за цялата
операция трябва да се платят 83-84 млн. щ. долара, и то почти
незабавно. Както вече споменах, месечните приходи на комбината
са 45 млн. щ. долара. Следователно ние можем да платим за доставката,
монтажа и пускането в експлоатация на тези мощности, но при едни
по-дълги срокове. Пледираме за разсрочено плащане с гратисен период,
през който, разбира се, ние ще плащаме съответните лихви. Така
че финансовата схема е необходимо да бъде уточнена, и то на държавно
равнище.


Другият проблем е свързан с преоценката на активите.
В момента имаме право да правим ремонтно-възстановителни работи,
за които да похарчим до 5% от балансовата стойност на машината.
Но оценката на производствените мощности на Кремиковци
е правена по курса на лева към долара през 1993 година. По тази
оценка с петте процента от балансовата стойност на машината не
могат да се купят и два болта. За какъв ремонт може да се говори
на практика? За да поддържаме машините в изправност, сме принудени
да правим нарушения. Но ако не ремонтираме машините, ще започнат
аварии.


Има ли продукцията на Кремиковци бъдеще
на европейския пазар на черни метали, или вие трайно се ориентирате
към пазарите на Средния и Далечния изток?


- Ние винаги сме имали позиции на пазара в страните
от ЕС, но там има свръхразвита металургия и затова за всяка страна
вносител има определени квоти, които ние запълваме изцяло.


Според мен обаче Кремиковци като стратегическо
предприятие има задача да стимулира българската индустрия. Едно
е да изнесете суров метал, а съвсем друго - готово изделие. И
ние точно това се опитваме да правим, да стимулираме износа на
изделия, произведени с нашия метал. В това отношение добре работим
с Дебелт и със заводите за телови въжета. Дадохме
метали за 3 млрд. лв. на завод Септември, който произвежда
метални тръби. Те се използват за реконструкцията на топлофикационната
мрежа в София. И в същото време и Дебелт, и топлофикацията
плащат без проблеми нашите доставки.


Иначе нашите основни пазари са в Европа, в Далечния
изток, в Южна Америка, в Африка. Продаваме метали и в САЩ. Там
няма квоти, а Кремиковци купува въглища от САЩ за
80 млн. щ. долара. Имаме договорка с американската търговска представителка
у нас г-жа Уайдър, че те няма да имат никакви претенции към нас,
ако Кремиковци продава в САЩ метали за същата сума.
Можем да изнесем и по-голямо количество, стига да намерим добър
пазар. И още нещо - ние успяхме да повишим цената, при която продаваме
нашата продукция на международните пазари. През март продавахме
1 т горещо валцувани рулони за 235 щ. долара. В края на юни ги
продавахме за 260-270 щ. долара за тон.


Какво мотивира сегашния екип на Кремиковци
в преследването на добри финансови резултати?


- Кремиковци има екип, който е фанатично
убеден във възможностите на дружеството. Мениджърите са на средна
възраст от около 45 години и социално и професионално се чувстват
задължени да работят още 15 години в тази строго профилирана дейност.
Не зная дали този мотив важи за ръководен екип със средна възраст
52-58 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във