Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМИКОВЦИ КАНИ БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ ДА КРЕДИТИРАТ

Металургичният комбинат Кремиковци открай време се сочи като пример за рискова и некачествена инвестиция. Една от причините е, че до неотдавна дейността на дружеството бе обвита в информационна мъгла. За броени месеци обаче новото ръководство на комбината успя не само да осигури публичност на делата си, но и да вземе решения, за които предшествениците му не намериха смелост или желание.


Според програмата на кабинета и оздравителния план, който прие дружеството, през следващите години то трябва да излезе от финансовия колапс и да реализира значителни печалби. Надеждата е, че през това време ще се извърши успешна приватизация и ще дойдат достатъчно инвестиции за модернизиране на комбината.


Към 30 ноември 1998 г. в Кремиковци са произведени 1838 хил. т стомана. През декември ще бъдат произведени още 170 хил. тона. Така комбинатът ще изпълни годишната програма за производство на 2150 хил. т стомана. Електростоманата ще е 450 хил. т, останалото количество е конверторна стомана.


Произведеното количество електростомана намаля поради високите цени на електроенергията и недостига на скраб в страната. Ръководството на Кремиковци вече предложени на правителството да бъде въведена експортна такса за скраба от 35 щ. долара на тон. През тази година ще бъдат изнесени 150 хил. т скраб, а това количество покрива нуждите не само на Кремиковци, но и на Стомана - Перник.


Спрямо единадесетте месеца на 1996 г. производството на чугун се увеличи със 172 хил. т, на стоманата - със 143 хил. т, а на валцувани черни метали - с 340 хил. тона.


Производственият резултат е добър, но е важно какво остава, след като теглим чертата. В края на 1997 г. печалбата на дружеството ще надхвърли 2 млрд. лева. Тя наистина е малка, сравнена с оборота от около 500 млн. щ. долара за годината. До този резултат се стигна преди всичко благодарение на износа, който в момента е приблизително 78% от производството.


Реализацията на изделия от валцувани черни метали става на цена с 18.1% по-висока от пълната им себестойност. В момента Кремиковци се стреми да произвежда и продава повече скъпи продукти като поцинкована ламарина и ламарина с ПВЦ-покритие. При подобни изделия разликата между себестойност и продажна цена достига 22.4 процента.


Ръководителите на дружеството вярват, че Кремиковци ще излезе завинаги от списъка на губещите предприятия. Дали ще се осъществят в пълна степен плановете им? Това до голяма степен зависи и от правителствената политика по отношение на стоманодобива.


каре


Г-н Димитров, в правителствената програма за преструктуриране на стоманодобива се предвижда Кремиковци да приключи 1998 г. с минимална загуба, а през следващите години да има нарастваща печалба. Каква е Вашата лична прогноза?


- Нямаме намерение да губим през 1998 година. За нас оздравителната програма на предприятието е закон, а тя не позволява загуби. Има няколко предпоставки за очакваната през следващите години печалба. Най-важната е състоянието на външния пазар. Според прогнозата на ЕВРОФЕР (сдружение на производителите на черни метали в Европа) през първата половина на 1998 г. пазарът ще бъде силен.


Но ние също няма да стоим със скръстени ръце. Получих тръжните документи на Световната банка, които уреждат правилата на играта при доставките, финансирани от нея. Ще приложим тези правила и на входа, и на изхода на Кремиковци. Така ще избегнем избора на случайни фирми. Договори за доставка ще сключваме предимно с компании, които имат свои производствени мощности и затова могат да предложат по-добри цени. При продажбите шансове за едногодишен договор ще имат тези, които ни предлагат достъп до силни пазари. Такива в момента са Италия и Испания.


Ще се опитаме да решим и проблема с оборотния капитал. При предприятия като нашето той винаги е недостатъчен. Причината е, че от момента на доставка на суровините до реализацията на продукцията минават от 60 до 90 дни. Това предполага значително оборотно финансиране. Когато то липсва, се явяват фирми, които доставят суровини при условие, че ще получат продукция.


Ние се обърнахме за кредит първо към българските банки. Писахме до всички, но половината въобще не приеха офертата ни. С другите водим преговори. Говорихме и с представители на голяма швейцарска банка. Те оцениха положително нашия подход.


А очаквате ли някакви трудности при изпълнение на плановете за печалба?


- Според мен има един негативен фактор, който ще повлияе не само на Кремиковци, но и на цялата българска индустрия - това е преоценката на активите в началото на 1998 година.


Представете си какво ще стане, ако амортизациите в Кремиковци нараснат 25-30 пъти. Себестойността на нашата продукция ще скочи до нива, по-високи от пазарната цена на изделията. Това е страшно, защото ще повлечем всички тези, които купуват метал от нас на вътрешния пазар и продажбите ще намалеят. Трябва да се помисли много внимателно по този проблем. Според мен преоценката трябва да се пробва пилотно за няколко предприятия и така да се предвиди ефектът за останалите.


Удачно ли е държавата да продаде мажоритарен дял от Кремиковци?


- Според мен това няма да стане. В правителственото решение е записано, че ще се продадат до 70 процента. Теоретично могат да бъдат 66.29%, защото останалите вече са продадени при масовата приватизация.


Атрактивността на Кремиковци, а и на други подобни предприятия в Източна Европа е много малка. Техният основен проблем е свръхзадлъжнялостта. За Кремиковци той може да се реши, като дълговете на предприятието към държавата по ЗУНК бъдат преоформени в дялово участие. Това може да се уреди с бъдещия закон за стоманодобива. В случая чуждестранният инвеститор ще има гаранции, че предишните инвестиции са влезли в дружеството като стойност, като капитал. Вариантите за опрощаване или разсрочване на дълга към държавата според мен са нереалистични.


Аз съм на мнение, че най-добрата схема за приватизация е да дойде един основен инвеститор, свързан със стоманодобива и други по-малки инвеститори, които да направят смесени предприятия с комбината. Не е лесно обаче да се намери фирма, която да играе заедно с държавата. Защото продажбата на максимум 70% от акциите на комбината не означава, че правителството е вдигнало ръце от него.


Западни инвестиционни банкери споделят, че едва ли ще се намери компания, която да купи Кремиковци като цяло предприятие, а по-скоро ще има интерес към обособени части от комбината...


- Това е вярно до известна степен. Но ние вече сме предложили за продажба всички сателитни дейности на дружеството, които нямат връзка с основното производство. Сега в Кремиковци работят прекалено много хора. В момента основните технологични линии се обслужват от около 10 хил. души, а още осем хиляди им помагат. Иначе заплатите им са еднакви. Ние ще продадем помощните предприятия, а след това евентуално можем да сключим договори с тях и да ползваме услугите им. Така персоналът ще достигне бройката, предвидена в програмата за преструктуриране на стоманодобива - около 10 хил. души. В този случай инвеститорите ще гледат с други очи на предприятието.


Много се спекулира със социалната страна на преструктурирането на комбината. Когато се преструктурираше испанската металургия, на улицата останаха 70 хил. души. Това при нас няма да стане. Трябва да бъдат осигурени възможности за преквалификация и ние вече мислим по проблема. Отговорността за това трябва да се поеме както от държавата, така и от новия собственик на дружеството.


Прави впечатление, че в правителствената програма за преструктуриране на стоманодобива са заложени значителни инвестиции през следващите няколко години. Но все още не е ясно кога в Кремиковци ще влезе стратегически инвеститор. Откъде ще дойдат парите?


- В момента има голям интерес от страна на чуждестранни фирми за инвестиции в съвместна дейност. Например SAMSUNG ни предлага четири проекта на обща стойност 62 млн. щ. долара. На този етап сме договорили да изплащаме инвестициите с продукция след определен гратисен период. Сега преговаряме по списъка на изделията, за да бъде реализирана най-голяма изгода за Кремиковци.


А какъв е инвестиционният интерес към феросплавния и тръбопрокатния заводи, които вече са обявени за приватизация?


- Към тръбопрокатния завод няма особен интерес, но две чуждестранни фирми вече направиха проучване за феросплавния. Това е добро производство, което бе затрито в началото на 90-те години по политически причини. До два-три месеца ще възстановим производството на феросплави, защото едно спряло предприятие обикновено се продава на безценица.


Как ще коментирате отношенията между България и Европейския съюз в областта на стоманодобива?


- Европейският съюз няма интерес да ликвидира черната металургия у нас. Но той е устроен така, че когато един вносител заеме по-голяма част от пазара в дадена страна, се задействат антимонополните закони и законите за лоялната конкуренция. Преди три години ние разбъркахме европейския пазар. Надхвърлихме 5% от вноса в отделни страни. Цената на стоманата тогава падна с около 100 долара на тон и част от причината беше у нас. Това доведе до ответни мерки и държавата си имаше неприятности. Сега ние спазваме джентълменските споразумения, но антидъмпингови процедури текат срещу Чехия, Словакия, Полша и Унгария.


В момента Кремиковци има нормално присъствие в Европа - около 2% средно за за всяка страна и 2% за целия пазар. Трябва да се съобразяваме с правилата на ЕС, ако искаме да станем негови членове.


Текст под снимка:


Дилян Димитров работи в Кремиковци от 1980 г., а през последните 10 години заема ръководни длъжности. От март 1997 г. е член на съвета на директорите на комбината, а от 7 октомври негов председател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във