Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕМИКОВЦИ И ПРОМЕТ СЕ ОБЕДИНЯВАТ

В края на миналата седмица
идеята за обединение придоби ново изражение. За в. БАНКЕРЪ
Делян Димитров заяви, че в последния работен ден на януари е внесено
предложение в Министерството на финансите Промет да
бъде обособено като изнесено производство в рамките на Кремиковци.
Реализирането на тази схема ще ни позволи да пласираме нашата
суровина на Промет по вътрешнозаводски, а не по пазарни
цени. На свой ред ние ще използваме по-евтино бургаското пристанище.
За нас не е проблем да им предоставим оборотен капитал и да разширим
продуктовата гама, която предлагаме, тъй като Промет
е едно чудесно предприятие - добави г-н Димитров.


За разлика от Кремиковци
бургаското металургично предприятие Промет, което
също е подложено на финансова изолация, изпитва все по-сериозни
трудности заради недостиг от оборотен капитал и едва ли ще избегне
фалита. Поради тази причина преди няколко месеца в промишленото
министерство възникна идеята за обединяване на двата металургични
завода, чието осъществяване набира скорост.


Националният металургичен
гигант ще излезе на пазара като печелившо предприятие. На тази
мисъл навежда отчетът на новото ръководство на Кремиковци,
което отбеляза първите сто дни от дейността си. Според изпълнителния
директор Делян Димитров 1997 г. е най-успешната година за металургичния
комбинат, защото е реализиран най-големият добив на стомана и
чугун. Печалбата за изминалата година (по неокончателни данни)
е 5.4 млрд. лв. - с близо 2 млрд. лв. повече от предвиденото в
оздравителната програма. Взаимоотношенията с Булгаргаз
са вече нормализирани. И в изпълнение на постигнатото споразумение
до края на май 1998 г. металургичното предприятие се е задължило
да погаси 13 млрд. лева. Изчистени са задълженията и към БДЖ.
Договорена е и програмата за превоз на товари за цялата 1998
година.


Болният въпрос за комбината,
пък и за цялото общество си остава


Кой стои на входа
и на изхода на Кремиковци?


Според мениджърите на
металургичната фирма по-важно е оттам да бъдат изместени фирми
и лица, които са се настанили на това място неправомерно. До момента
постигнатото в този смисъл е малко, тъй като договорите с доставчиците
на суровини са едногодишни и изтичат на 31 март 1998 година. Новите
снабдители ще се доберат до доходните доставки след съответните
конкурси. Така ще приключи тази срамна епопея от историята
на Кремиковци - заяви Делян Димитров. Според него
от подмяната на доставчиците предприятието ще спести 10 млн. щ.
долара годишно. Ако разкопчаването от прегръдката
на доставчиците все още предстои, то монополът на износителите
вече е разрушен - твърдят от Кремиковци, тъй като
договорите с тях са тримесечни. В края на декември 1997 г. са
сключени последните споразумения. За тази цел са били обявени
23 търга. Икономията на предприятието от смяна на системата
варира между 15 и 20 щ. долара на тон продукция. Имената на новите
дистрибутори обаче така и не бяха съобщени.


Кремиковци
бе прехвърлен за стопанисване в края на 1996 г. на Министерството
на финансите, след като попадна в списъка за финансова изолация
заради лошите си финансови показатели. И докато другите дружества
в този списък нямаха право да получават банкови кредити, оздравителната
програма на металургичния комбинат беше разработена на базата
на кредитен плафон от 40 млн. щ. долара, необходими за довършването
на линията за непрекъснато разливане на стоманата. Освен това
финансовото министерство и Агенцията за приватизация удовлетвориха
предложенията на комбината за продажба на непроизводствени активи.


Сега


стратегията за продажбата
на Кремиковци


съставя английската консултантска
фирма WS Atkins. Както е известно, на 28 октомври миналата година
АП и WS Atkins подписаха договор за продажбата на 70% от капитала
на металургичното предприятие, която трябва да стане в рамките
на двадесет месеца. В правителствената програма за преструктуриране
на стоманодобива в България обаче се предвижда до края на 1998
г. предприятието да премине в частни ръце. Такава е и позицията
на представителя на WS Atkins Майк Митън, според когото приватизацията
на Кремиковци няма алтернатива. И за да се справи
с тази задача по най-елегантния начин, английската консултантска
фирма е учредила консорциум с Райфайзен Инвестмънт-България
ЕООД, Дентън Хол, Топ Лега Консулт АД и Купърс
и Лайбрънт. В този си вид консорциумът е задължен да продаде
още Промет - Бургас, и Стомана - Перник.
И въпреки че според г-н Митън приватизацията на комбината е все
още в твърде ранен етап, отсега са ясни някои основни положения.
Продажбата на предприятието трябва да отговори


на три важни въпроса


Първият е каква част от
персонала ще остане да работи в частното предприятие? Засега уверенията
на чуждестранните консултанти са, че техният брой няма да бъде
намален повече, отколкото предвижда правителствената програма
за преструктуриране на стоманодобива.


Вторият въпрос е свързан
с размера на инвестициите, с които бъдещият купувач би трябвало
да се ангажира. Според ръководството на предприятието наддаването
трябва да започне поне от 110 млн. щ. долара.


И накрая, но не на последно
място, трябва да е ясно какви данъчни облекчения би получил бъдещият
собственик на предприятието. Известно е, че Законът за корпоративното
подоходно облагане не е никак щедър към подобни претенции. Не
е изключено обаче такава възможност да даде Законът за стоманодобива,
който според програмата на парламента трябва да бъде гласуван
до лятната ваканция. А пък и Кремиковци едва ли ще
смени по-рано своя собственик.


Според Питър Гъмпел, представител
на Райфайзен Инвестмънт, до два месеца ще е готов
цялостният анализ на комбината и едва тогава ще се подготви информационен
меморандум за потенциалните инвеститори, който те могат да получат
срещу 300 щ. долара. Отсега обаче може да се каже, че не става
дума за работническо-мениджърска приватизация. Г-н Гъмпел твърди,
че новият собственик трябва да бъде стратегически инвеститор,
който да познава стоманодобива. Освен това той трябва да се ползва
и с доверието на солидни кредитни институции, които са готови
да отпускат кредити за обновление на комбината. Както твърди Питър
Гъмпел, Кремиковци е твърде голямо предприятие, за
да бъде изкупено от своя персонал.


Коментирайки


вариантите за приватизация


заместник-министърът на
промишлеността и председател на надзорния съвет Марин Маринов
подчерта, че пускането на акции на Кремиковци на борсата
може да се разглежда само като теоретичен вариант, тъй като моментът
за това не е най-подходящ.


Преди месец и половина
- по друг повод - федералният министър на икономиката на Австрия
д-р Ханнес Фарнлайтнер заяви, че производството и търговията с
метали е толкова тежък бизнес, колкото самият метал. Същото може
да се каже днес и за приватизацията на металургичния гигант.

Facebook logo
Бъдете с нас и във