Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТОРИ НА МИНЕРАЛБАНК СА И НЕЙНИ ДЛЪЖНИЦИ

Ако се начертае структурата
на външния дълг на МИНЕРАЛБАНК и операциите по него, ще се получи
един сложен лабиринт, който година след година се разраства. По
принцип чуждестранните банки, които имат вземания от обявената
в несъстоятелност българска кредитна институция, могат да се разделят
в две групи. Първата е на тези, които имат са отпускали кредити
и още се надяват да си върнат дадените пари. В нея влизат BfG
Bank, Banque Francaise du Commerce Exterieur, Bank of New York,
Landesbank Hessen-Thueringen, Banca del Gottardo, Dresdner Bank,
DG Bank, Banco di Napoli, Banco Exteriour de Espana, Bank fuer
Oberoesterreich und Salzburg, Banca Nazionale del Agriciltura,
Efibanca, Generale de Banque, Indosuez International Finance,
The Sumitomo Bank, Lazard Brothers amp; Co и Banque Indosuez,
чиито вземания в. БАНКЕРЪ публикува в миналия си брой.
Към тях трябва да прибавим и външните вземания, предявени след
5 май 1997 г. на Barcley's - за 3.5 млн. г. марки и на Swisse
Bank Corporation-Ню Йорк - за 65 млн. японски йени. Към тази компания
трябва да се добави и Внешэкономбанк, която има да взема от МИНЕРАЛБАНК
4.3 млн. г. марки. В същото време обаче руската банка дължи на
българската над 2.4 млрд. лв. и дори е включена в списъка на кредитните
милионери.


Именно групата на банките,
които чакат парите си по дадените преди години кредити, изгражда
основата на лабиринта от дългове. Принципът на по-нататъшния му
строеж особено ясно е изразен при японските кредитори. Industrial
Bank of Japan например оглавява банков консорциум, който отпуска
на МИНЕРАЛБАНК преки и облигационни заеми. В него участва и The
Sumitomo Bank, Лондон. По-интересно е обаче, че самата Sumitomo
е агент на друг банков консорциум, участниците в който имат да
получават от българската кредитна институция над 15 млн. щ. долара.
А най-любопитното е, че от цялата тази сума преките вземания на
Sumitomo са само 128 хил. щ. долара. Останалите пари трябва да
се върнат на други пет банки участнички в консорциума. Става дума
за Banco di Napoli International- Люксембург, която по-късно е
продала вземането си на Lazard Brothers amp; Co; Efibanca; Generale
du Banque и State Bank of India, които чакат да получат по 3128
хил. щ. долара. Последният участник в консорциума - Bank of America,
Лондон, пък има да взема 2385 хил. щ. долара.


Всяка една от посочените
институции е можела да продава своето вземане от МИНЕРАЛБАНК и
тези, които са се възползвали от това свое право, на практика
са изграждали следващите коридори в лабиринта. Така външният дълг
на затворената българска банка се е превъртял през пет-шест ръце.
Част от него - в йени, е достигнал до Morgan Stenly, BNP-Лондон,
Merrill Lynch и SBC-Ню Йорк. Разбира се, някои от тези институции
са го придобили и от други продавачи - като Banque Indosuez например.
До момента обаче те не са предявили своите вземания.


Във втората група от банки
кредиторки на МИНЕРАЛБАНК влизат институции, задълженията към
които са възникнали в резултат на плащания по усвоени акредитиви,
банкови гаранции и салда по разплащателни сметки в МИНЕРАЛБАНК.
В тази група се нареждат Commerzbank с вземания за 700.5 хил.
г. марки и Central Wecshell und Credit Bank - 34 хил. щ. долара.
Известно е, че Banque Francaise de l'Oient има вземане от МИНЕРАЛБАНК
за 700 хил. щ. долара по банкова гаранция, но все още не го е
предявила.


Ливанската Banque Saradar,
както и австрийските Bank Austria и Raiffeisenverband също се
оказват във втората група кредитори, тъй като вземанията им са
по разплащателни сметки, открити в МИНЕРАЛБАНК.


Операциите с външните
дългове на обявената в несъстоятелност българска банка родиха
феномена отделни фирми да са едновременно и нейни длъжници, и
нейни кредитори. В тази странна и малко неудобна поза те се озовават,
купувайки външни задължения на МИНЕРАЛБАНК, с които са се надявали
бързо и евтино да погасят собствените си задължения към нея. Но
по една или друга причина операциите с прихващането на един
дълг срещу друг невинаги са се състояли.


Фирмата Стамбули
например дължи на банката около 600 хил. щ. долара. Тя се е опитала
да ги изчисти срещу 61 млн. йени външен дълг на МИНЕРАЛБАНК, който
е откупила чрез посредник. Само че когато размяната е предложена,
банката вече е в несъстоятелност и сделката не е получила одобрението
на съда.


Още по-оплетен е случаят
с Инварт, която е поела ангажимента да събира вземанията
на банката от нейни длъжници. Твърди се, че Инварт
успешно е изпълнила мисията си, но все още не се е разплатила
с МИНЕРАЛБАНК. Фирмата обаче разширява дейността си и купува от
кипърската Sandry Co вземането й от банката за 650 хил. г. марки.
Същото това вземане кипърците придобили от японската IBJ. С купеното
вземане Инварт е имала намерения да изчисти ангажимента
си към МИНЕРАЛБАНК и да запази живите пари, събрани от нейните
длъжници. Според служители в банката прът в колелата слага IBJ.
Като агент по дълга тя регистрира прехвърлянето на всяко вземане
на консорциума, който оглавява, на други собственици. За беда
обаче IBJ не е регистрирала прехвърленото вземане от Sandry Co
на Инварт. По тази причина и синдиците на МИНЕРАЛБАНК
са отказали да приемат претенциите на Инварт, но пък
все още очакват тя да изпълни официално поетите ангажименти към
нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във